Улиците

Улиците бяха тихи и спокойни, но не можеше да се каже, че са населени с месни.
Из тях се намираха различни ханчета, в които отсядаха участниците. Безредици - не се допускаха.

След като минахме през големите порти погледа ми се фиксира върху Алвдан и реших да го попитам за тези игри, които явно бяха важно нещо в тези райони.
-Алвдан, за какви игри става дума и какво е това място ? - попитах аз гледайки въпросително.

- Аудлей... - започна спокойно Алвдан. - Самочувствието и арогантността му мога да се премерят от тук до небето и обратно. Фактът, за който го уважавам, не е острия му език, а острият му като ум бръснач. Надявам се Вие никога да не разберете от първа ръка за това негово качесто. - Харизматичността беше типично качесто на Осоидите, достойни опоненти на Здрачниците по това отношение. - Това място, на което се намирате, се нарича Дуеланата къща. Може да го наречете малка предметова и златова борса, дори аукцион - истини за това място толкова, колкото хора из света. Иманяри, различни по род и вид бойци и какви ли още не, се срещат на това място, за да уредят стари сметки или просто, за да се изправят срещу някого от нас, като заложат определен брой злато или омагьосан предмет. Ние, на своя ръка, залагаме същото и дуелът започва. За съжаление, предизвикващият ни не може да избира някого от между нас, това се определя на случаен принцип, чрез хръляне да стрела. Всеки от нас си има номер и където попадне стрелата - притежателят на тази цифра излиза на арената. Понякога даваме кредит на момчетата и момичетата, понякога ги смазваме. Зависи от настроението, в което се намираме.
Относно игрите. Всяка страна притежава свий уникален образователен институт, в който обучава младите и старите граждани на териториите си, подготвяйки ги за армии или за други, техни цели, независими от държавата. Всяка година, по няколко пъти, тук се организира международен дуелен турнир, за да видят феодалните лордове как напредват всички. Разбира се, това носи пари, предмети и други сладости на участниците, някои намират много по-доходоносна работа тук, отколкото биха намерили на друго място. Разбира се, има и хора, които са загубили живота си на тези Арени. Въпреки всичко - това не се позволява. Но... - Алвдан се намръщи типично по капитански - на места, из тези улици се организират нелегални двубои, които ако не бъдат спрени навреме - в повечето случаи завършват със смъртен случай. Трудно е да се проследят. В повечето случаи стават спонтанно, като дразга между различните раси. Ние, отговаряме за реда, ако не сме на арената. Давам Ви възможността да участваш, ако се чувствате достатъчно уверени, че можете да спечелите нещо. Мога да гарантирам за живота Ви, до пределите на Арената, ако се забъркате в двубой извън нея, не мога да Ви обещая нищо.

-Благодаря за откровенността Алвдан. Бих си опитал късмета на арената, макар че първо ще изчакам раните ми да зарастнат напълно.
-Тами, как намираш идеята? - попитах аз жужащата около мен фея.
-Хмм, звучи добре. - отговори ми Тамика, колкото да отбие номера, вниманието и бе насочено към ханчетата които подминавахме и хората в тях.
Луната бе скрита от буреносни облаци, почна да ръми, на север небето беше осветявано от светкавиците чийто гръм се чуваше като ехот от битка между титани.

- Дългът преди всичко. - Не напомняше ли това на Империята преди всичко? Осоидни. - Ще Ви настаня в хан. Разноските ще ги поема аз. До започването на игрите има няколко дни, смятам, че ще можете да оздравеете до тогава. Ако ще участвате, моля Ви да ме оведомите, за да мога да Ви запиша като независим кандидат.

-Нямам нужда да мисля повече въпроса. явно срещата ни не бе случайна, ще участвам! - казах аз.
-Алвдан ако имаш други съвети мисля че ще са полезни, а и Алвдан бих те помолил да минеш на Ти, така ме караш да се чувствам неловко. - нотка притиснение се усещаше в гласа на младия Асасин.

И макар че бяха връсници:
- Младежо, аз съм Осоиден Майор, не забравяй това. - Каза съвсем спокойно и без грам чувство в думите си, но между тях зейна огромна пропаст. - Заповядайте насам.
Осоидът сви наляво, продължи няколко метра направо и отново взе завой - на ляво. Тримата се озоваха пред един приличен на вид хан, от който миризманата на туко що сготвена гозба се носеше наоколо.
- Това е мястото, на което ще отседнете. Да влезем. - Подкани го той, като отвори вратите.
Вътре си приличаше на чист хан - не много мизерен, но не прекалено чист, редовните пияници порката там нещо си, а келнерката излглеждаше пищна и сочна девойка, която умело би замахвала тигани, ако някой й пипнеше дупенцето.
- Лея - обърна се осоидния към нея, - настани го. Аз поемам разходите до края на престоя му тук. Ясно ли е?
- Да, майоре, можете да бъдете спокоен, след като ще го поверите в моите ръце. Нов наемник ли е?
- Не. Аудлей забърка цялата тази каша.
- Аудлей, значи, а? - Лея се засмя и се обърна към асасина. - Е, страннико, аз съм Лея, а ти си? И това е? - показа тя Тамика с малкото си пръстче очудена. Явно не беше виждала подобо нещо преди.

-Всички ме наричат Такео, приятно ми е Лея, а това е Тамика, тя е мой спътник и...
-Не съм това, аз съм кървава фея и си имам достойнство не съм просто гадинка която се мотае наоколо!!! - прекъсна ме Тамика с тънък и раздразнен глас.
-Моля ви госпожице, да извините Тамика, нейният характер е малко...- спрях до там защото усетих как Тамика се опитваше да ме убие с поглед.
Погледа ми огледа симпатичната девойка от горе до долу, тялото и бе стройно, а формите изящни, косата и се спускаше нежно върху раменете,а в очите й можеше да се види жизнерадостен пламък, дори и да не исках, руменината въхру лицето ми издаде, че гледката е приятна. В главата ми минаваше мисълта дано да не е забелязала, дано вниманиео и е останало върху Тамика, а не върху ме. За малко да забравя...
-Майор Алвдан, благодаря ви за всичко, лека вечер! - гласът ми беше тих и някак си хладен, може би като резултат на думите му преди това или на умората.

Майорът кимна стегнато в знак на сългасие. Удостои Лея с безразличен поглед и излезе със стегната и придържана крачка, точно като войник на пост.
- Не е ли великолепен екземпляр? - Въздъхна риторично Лея. - Гладен ли си? А, Тамика, какво яде?

-Ами не особенно, но няма как да се въздържа при толкова приятен аромат на туко що приготвена храна, а за Тамика, тя не се храни като нас, нейната храна е малко по-спецялна, така че не се притеснявайте, госпожице Лея. - отвърнах аз със лека усмивка.

- Заповядай, седни. - Тя му посочи една маса и когато Такео се настани: - Днес специалитетът ни е Мусака. Един човек дошъл от... ъ... далече... - тя направи мили очи. - Не си спомням от къде беше, но ме научи да го правя. Ако се интересуваш какво има вътре, ще ти кажа, ако ли пък искаш нещо различно от това, то моля - давай на воля.

След поканата на младата госпожица, аз се настаних, мусаката ухаеше превъзходно, което не само погъделичка апетитът ми, но и любопитството ми.
-Благодаря ви госпожице Лея, това ще е достатачно, но няма да откажа да ми кажете какво сте сложили вътре. Ястието е превъсходно.- гласът ми не скриваше ентусиазмът ми и факта че ястието ми е допаднало.

- Кайма, картофи, лук, скилитка чесън, морков, домат, червен пипер, черен пипер, магданоз, олио и сол. - Каза жизнерадостно тя. - О, кисло мляко и яйце. Харесва ли ти?

След като преглътнах поредната хапка си отчупих парче от топлия хляб и отговорих:
-Прекрасно е госпожице Лея, мусаката, както и хлябът. Ще ви притесни ли много ако ви помоля за една чаша чай след като приключа с храната?
Определено Лея я биваше, храна която беше приготвила колкото и проста да изглеждаше рецептата беше достойна за боговете.

- Ама разбира се! Има и кафе! - Усмиха му се тя и отиде някъде зад бара, за да приготви напитката, докато той приключи с храненето си.

-Благодаря ви госпожице Лея, ако не ви притеснява след като го приготвите ако искате се може да се присъедините към мен на масата, компанията ви ще ми е изключително приятна.- отговорих аз отвръщайки на усмивката й с усмивка.
-Хей, престани, едва се запозна с нея и я сваляш! - прошепна ми Тамика. Това ме накара да се засмея искренно.
-Спокойно Тами сърцето ми принадлежи само на теб, а и просто ми е приятна компанията й нищо повече, така че дишай спокойно. - смейки се прошепнах на Тамика, след което довърших последните няколко хапки от вечерята си.

И Лея донесе две чаши чай. Настани се срещу него на масата и му пребута чашата и захарницата.
- Хей, ти асасин ли си? Приличаш на тази раса... ама.... - тя се замисли... - Та, ще участваш ли в игрите?

След като отпих от чая, който беше превъзходен, с аромат на Арония и кърваво червен цвят, подсладен с лъжичка мед, казах:
-Чаят е превъзходен госпожице Лея! А относно това дали съм асасин, може да се каже макар, че съм далеч от напълно завършен асасин, имам още много неща да уча и да осъвършенствам.
-Да, освен че има да осъвършенства, трябва да се научи да се отпуска по-лесно и да престане да цени толкова чуждия живот!- прекъсна ме Тамика.
-За игрите - продължих аз: - да мисля да участвам, мисля че ще е добър начин да понатрупам допълнителен опит!
- А вие госпожице Лея, как се озовахте тук, ако въпроса не е твърде личен? - попитах аз заинтригувано.

- Брат ми беше един от наемиците тук, но загуби живота си след като предизвика необмислено Аудлей. Не мога да виня никого за развръзката на събитията. Всеки носи отговорност за собствените си действия, но това не означава, че не тъжа за брат си и че одобрявам убийството на Аудлей. - Тя въздъхна. - Нищо не мога да направя, а и да можех - нямаше да тръгна да търся кърваво отмъщение за чужда грешка, дори и роднинска. Това прави ли ме наивница?

Вгледах се в Лея, лицето й помръкна, а в очите й се виждаха неотронени сълзи:
-Госпожице Лея, не се измъчвайте с такива мисли, не бих казал, че сте наивна, просто сърцето ви и чувствата ви са твърде чисти и невинни за да искате отмъщение. А и не тъжете за брат си, най-близките ни хора никога не умират, те винаги живеят в спомените ни и в сърцата ни. - след като изрекох тези думи, дълбоко в себе си съжелявах че зададох въпрос, който ще отвори стара рана и ще помрачи това толкова жизнерадостно същество.

Миг след това радостното изражение се завърна на лицето й.
- Да! - Съгласи се тя с него. - Само... не предизвиква Аудлей ей така. До колкото разбрах от Авлдан е, че си имал неприятности с него по-рано.

-Нямам намерение да го предизвиквам госпожице Лея.- усмихвайки се отвърнах аз.
-А неприятности е силно казано, просто деликатно спречкване и то основно заради голямата уста на Тамика, чийто характер наподобява този на Аудлей. - допълних поглеждайки към Тамика, която се мотаеше наоколо и разглеждаше с интерес интериора на хана.
-Ако имате други въпроси госпожице Лея, спокойно може да ме попитате. - след като казах това отпих от чая, който малко по малко губеше от топлината си.

- Да. Чувал ли си за Махдар Стоун?

-Не. - отговорих аз с въпросителен поглед.
-Какво е или кой е Махдар Стоун?

- Един от тях шестнайсетте. Утре ще говоря с него. Не ми влиза в работата, Такео, но наистина смятам, че трябва някой да ти обясни някои неща за расата на асасина. - Тя изглеждаше жизнерадостна, но в нея се четеше някакво особено безпокойство. - Не искам да видя как умираш на арената, нали?