Улиците

- Баща ти е един от нашите, а? - Засмя се Си Мастър. - Обичам гадни драконоиди. Дали го понзвам?
- Едва ли - отвърна Фейд.
- Нима ти знаеш кой е?
- Не.
- Кой е баща ти, малката?

- Саламандър Викс. - изръсих без да мисля и се усмихнах. Всъщност надали познаваше баща ми. Саламандър беше гадняр от класа. Нямаше много приятели, а и беше треньор от високо ниво. Макар и методите му да бяха гадни.

Си Мастър се замисли. Той познаваше всички и всичко или по-скоро всички и всичко познаваше него.
- ММ... не го познавам. Сигурна ли си, че е от нашите? Ама какво работи? В армията ли е? В академията?
- Си, престани. - нареди Фейд.
Сервитьорката дойде и сервира всичко много внимателно и прилежно.
- Заповядайте. - каза тя и двамата мъже й благодариха.
- Изглжеда вкусно. Итадакимас! - Засмя се Си.
- Добър апетит, Викс.
- О, значи така си се казвала. - Засмя се Си.

-Ами треньор в Оъкрест е. Тренира демоноподобните на издържливост, бързина, точност. - и докато изброявах усещах пак онзи натиск, неговия, върху гърлото ми, когато обърках нещо.
И тогава дойде сервитьорката. Погледнах храната и въздъхнах. Взех чашата със сока и отпих малка глътка.
-Викс Глациес. Виктория по-точно, но Викс е по-лесно.

- Виктория? Това не означаваше ли победа на някой от онези странни езици, чиито същества никога не сме виждали, Фейд?
- Да. - отговори Фейд монотонно заедн с яденето си.
- Виктория, няма ли да ядеш?

-Ами всъщност не съм .. - и преди да продължа и да кажа "много гладна" видях погледа на Фейд и въздъхнах. Усещах, че нямаше да ме пусне да тръгнем, ако не изям това нещо.
-Всъщност няма значение. - Така че се примирих и хванах двете пръчки. Погледнах яденето и нямаше измъкване. И започнах да се храня.

Фейд я погледна. Все пак бе започнала да се храни. Това беше добре, защото имаше нужда от нещо, с което да подкрепи силите си. Все пак през целия път нямаха много време за ядене, да не говорим за останалото.
- Е, Си, колко време ще се мотаеш над главата ми?
- Колкото време пожелае малката госпожица тук. - засмя се Мастър.

Нещо много взеха да ме намесват в техния разговор, затова реших да мълча и да витая в облаците. Така щеше да е най-лесно и приятно. И точно заради отпих малка глътна от сока и се загледах в земята.

- Следователно - започна Фейд, - може да си биеш камшика и да пообикаляш малко по жени.
- Ами, ако не искам да го правя?
- Кой не иска да ходи по жени?
- Да.... прав си... тръгвам... - каза той и направо се изпари толкова бързо, колкото Фейд не бе очаквал.
В действителност бе останал малко разочарован, защото Си принципно се възпротивяваше повече и по-дълго, но сега явно бе имал нещо на ум. В какво ли щеше да се забърка този нехранимайко онтоново?
Фейд въздъхна.
- Много говори...

Викс се засмя и го погледна Фейд наистина беше забавен, но и Си Мастър не оставаше по-назад. Въпреки, че в момента искаше да знае кога ще започнат битките.
-Господин Фейд, кога ще започнах битките?
Попита тя съвсем без да очаква.
-Просто искам по-скоро да почват, за да може по-скоро да свършат.