Улиците

Фейд ми спомена името и аз веднага приковах поглед към него. Не очаквах да ме пита точно това. След случката с баща ми не исках да оставям сама. Имах чувството, че ще се появи и ще ме замъкне в страната на демоноподобните.
-Бих искала да сме в една стая, освен ако вие нямате нищо против. - просто да се застраховам. Повечето хора идваха с прелестни дами, а Фейд да се появи с някакво момиченце.

- Добре тогава. Значи е решено - засмя се Гейд.
- Значи, ще сте в една стая с дъщеря си.
- Да. - Отвърна той.
- Прилича на Вас.
- Не. Взела е красивите черти на майка си. Хайде, Викс, тръгваме.

Дъщеря? Е браво, вече съм и дъщеря му. Всъщност би било хубаво, но все пак. Дъщеря? Е нямаше как.
- Добре идвам. - казах и тръгнах след Фейс.

Фейд тръгна към стаята, чиито номер висеше на ключа. След няколко крачки усети неловкото мълчание на Викс.
- Нали не се сърдиш, че те представих за своя дъщера? - обърна се той към нея, като сложи ръката на рамото й. - Не е възможно да кажа друго, тъй като ще се сметне, че си моя любовница, а имайки впредвид годините ти, ще си имам неприятности с котрольорите на това място, както и с Осоидите. - реши да бъде честен с нея.

Погледнах го, понеже внезапното спиране ме стресна. Вцепених се, буквално.
-А не. Няма никакъв проблем. - Ние влязохме в стаята и се поогледах. Стая, като стая. - А кога започват игрите?

Фейд постави багажа си на леглото. Огледа всичко наоколо и сякаш не му се понрави.
- Жена ми казва, че трябва да се радвам и на малкото... - промърмори сам на себе си и започна да се съблича. Едва тогава осъзна въпроса на Викс. - Утре по здрав. Ще има голяма церемония, в която ще обявят участниците и ще започне жребия за първия рунд. Ще бъдем разделени в различни групи, според силата си. Аз съм в Майсторите, Яо ще е в Напредналите, а ти - стига да искаш да учатваш - при новаците.

-Ами ако е възможно ще участвам. Стига да не е твърде късно, разбира се. - всъщност наистина исках да участвам. Просто не ми се виждаше редно, да съм тук пък да не правя нищо. Приближих се до прозореца и погледнах небето от там. Някак си изглеждаше спокойно, приятно. Знам ли?
-А защо ми казвате, при кои ще е Яо?

- Разбира се, че е възможно да участваш. - засмя се Фейд. - Само, ако ми обещаеш, че ще се пазиш.
Фейд навлече набързо други дрехи, докато Викс гледаше през прозореца. Утре нямаше да му бъде лесно и драконовите богове да му бяха на помощ, ако още от първия рунд се паднеше срещу онзи чуждоземец, чието име дори не искаше да си спомня.
Миналата година, по времето на Игрите, на Фейд му се беше наложило да се изправи точно срещу това странно съзнание на природата. Тогава отново разбра, че не трябва да съди книгата по кориците.
Младият мъж, който седеше пред него изглеждаше толкова отпуснат и заспал, че Фейд се беше запитал как точно е стигнал до един от последните кръгове. Не можеше да си отговори на този въпрос, защото по онова време имаше проблеми със здравето на съпругата си и често му се налагаше да отсъства от Арената. Беше пропуснал всичкиъе му мачове на този особнят.
Косата му беше невчесана, очите му червени и едва отворени. Огромния белек, който минаваше по средата на лицето му изглеждаше уморен и фалшиво направен.
Странните очи на опонента му се врязаха в неговите драконски ириси. Най-неочаквано мързеливеца го поздрави с "Йо." и още преди Фейд да може да отговори се събуди в лазарена на Арената. Мъжът се надвеси над него. Сега изглеждаше по-буден и по-плупав. Имаше котка на врата. Загубил ли беше?
- Йо. - поздрави го отново той и Фейд потръпна. Започна да усеща как тялото му го боли и при самата мисъл, че го вижда пред себе си, мускулите му започнаха да треперят. - Съжалявам, бака, че си в това състояние, но изпаднах в състояние на транс, защото неусетно минах към медитация и съм се заплеснал доста.
Усмихна му се и излезе от лазарета. Фейд помнеше всяка една дума, която му бе казал тогава. След като издравя започна да разпитва за него, но никой не беше особено словоухотлив, че да му каже каквото и да било. Всички го мразеха.
И Фейд се завърна отново в реалността, когато Викс бе задала поредния си въпрос.
- За да знаеш как да разпределени силите на Арената. Разбира се, по особеното настояване на някой играч и съгласието на друг, може да се проведе и битка между различните разделения. Не те съветвам да правиш това, както и да приемаш подобен абсурд.

-Значи мога да се бия и срещу по-високо ниво. - замислих се над това. Идеята си я биваше. Но единствения, срещу който исках да се изправя беше онова нещо наричащо себе си мой баща. И щях да се пробвам да ги убедя да ме пуснат на Арената срещу него. А той щеше да се съгласи. Нямаше да пропусне възможността да ми направи, някоя друга синка.
-Чудесно - усмихнах се, за да се направя, че дори не съм си и помисляла за битки срещу по-висок клас.

Фейд се усмихна доволен. Викс нямаше да се подлага на излишни рискове, че да се бие с Яо.
- Гладна ли си? - попита я той изневиделица.

-А ... не. - казах просто ей така. Аз не се хранех като нормалните хора. Приемах храна на няколко дена и то по една ябълка нищо повече.
-Мога ли да попитам където точно трябва да се настоява за двубоите - усмихнах се миличко - просто ей така информативно.

- За да настояваш за двубой с по-виш от теб, трябва първо да преминеш трети кръг. -Фейд я погледна и вдигна едната си вежда изпитателно, докато цели десет минути я изучаваше с поглед. - Не може да не си гледна.

Вдигнах рамена и се усмихнах по детски.
-Не усещам глада като нормалните хора.

Фейд се наведе към нея и се усмихна, така както би се усмихнал на собствената си дъщеря.
- Бас хващам с теб, че мога да те накарам да хапнеш нещо. Излизам от стаята. Облечи се, чакам те пред хана. - Изправи се той. - Но, ако се заинатиш и не искаш да ядеш, поне ела да ми правиш компания, не мисля, че ще издържа безмисленото плямпане на Си Мастър за огъня.

-Хах. - започнах да се смея. Фейд наистина беше забавен. Е щях да го спася от "безсмисленото плямпане на Си Мастър". И можеше да е интересно преживяване.
Изчаках Фейд да излезе и се преоблякох. Преди сигурно винаги обличах бели дрешки, но сега реших нещо различно. Извадих черни шорти и един черни кожени ботуши с лилави връзки. За отгоре бях с тъмно лилав суичер и също лилава тениска. Облякох ги и хванах косата си на опашка.
Слязох долу при Фейд и се завъртях пред него.
-Как изглеждам?

- Ставаш голяма - засмя се той. - Е, нека да пообиколим наоколо и да разгледаме какви външни ресторанчета има тази година...
Точно Фейд направи няколко крачки напред, когато един глас го спря в крачката му.
- Фейд, не знаех, че си отседнал в такава дупка. - гласът на Си Мастър, който беше яхнал своя дракон. - Да отидем да грабнем някой залък, че ни очакват тежки битки...
- Тъкмо натам бях тръгнал. Наистина ли трябва да идваш с нас?
- Нас? Вас? О... - Си Мастър се наведе и погледна Викс. - Теб си те спомням - момичето, което не обичаше огъня. - После върна погледа си на Фейд. - Тя какво прави тук?
- Ще участва.
- Оо... и? Какво правите заедно?
- Придружава ме. Не обичам да съм сам, за разлика от теб.
- Аз не мога да си намеря подобаваща компания...
- И точно за това реши да ни се натресеш?
- Разбира се, нали за това са приятелите?
- Приятелите, а?
- Да... Да... - Си Мастър прегърна Викс и тръгна напред. - Хайде, Фейд, изоставаш.
- Почакай малко! - И ги настигна.

-Не че не харесвам огъня. Страх ме е от него.
Гледах ги. Чудех им се. Но нямаше как да не направя справката Си Мастър - безсмисленото плямпане за огън. Няколко пъти си го повторих това. На ум разбира се, докато Си Мастър не ме прегърна и не ме завлече напред. Изгледаше жизнерадостен, но и някак самотен.

- Слушай сега, Фейд, трябва да ме почеприш един обяд.
- И защо се налага да го правя?
- Защото, в противен случай, ще разкажа на жена ти, че се мотаеш с това красиво малко момиченце.
- Си, искаш да се превърнеш в пепел, която ще бъде изчистена от хигиенистите в академията ли?
- Разбира се, че не. Аз се разбирам с Лираел.
- Хахахахахаха. - Фейд не можа да сдържи смеха си.
- Какво смешно казах?
- Разбираш с нея, колкото и мишката с котката.
- Котка ли ме наричаш?
- Не, Си, мишка си.
- Ах ти!! Някой ден ще те изгоря.
- Ако ме изгориш няма да има кой да ти плаща обяда, нали Викс?

Тия двамата си говореха как щели да се горят и такива ти му щуротии. И как Си Мастър щял да каже на жената на Фейд, че се мотае с мен. Я чакайте. Върнете малко. Фейд е женен? Това е нещо ново. И докато мислих над това си чух името. Е имаше един начин да се отговори в този момент.
-А да... така е. - кимнах и се усмихнах.

- Ето, виждаш ли, Си, за това ти говоря. - Засмя се Фейд, когато измъкна изпод ръцете му Викс.
- Ще си намеря друг, който ще се отнася по-добре с мен и огъня ми.
- Едва ли успееш. Всички ги е страх от теб, само аз те правя на шут.
- Всички ги е страх от огъня ми, а ти правиш това, което искаш само защото ти позволявам.
- И това, ако не е един истински приятел.
- Не говори глупости. Да влезем тук? Пригладня ми.
- Нали за това бяхме тръгнали?
- Забравих... - разсеяно каза Си, докато оглеждаше ханчето, което се намираше непосредствено до улицата.
- Изглежда добре?
- Обикновено е, но ще свърши работа. Хайде, Фейд, белокоске.

Фейд ме измъкна от Си Мастър, защото колкото и да се опитвах, което не направих, нямаше да успея. Хей аз бях 30 кила с мокри дрехи. И разбира се продължиха да се заяждат, но това изглеждаше по-скоро на нормален разговор между приятели от детството. Засмях се и погледнах ханчето. Си Мастър влезе пръв, а след това и Фейд и аз. Настанихме се на една от масите и се поогледах.
-А само да попитам. Защо Фейд каза, че всички ги е страх от вас Си Мастър?

- Всички ги е страх от огъня, белокоске, дори и Драконоидите. Това, че във вените ти тече огнена кръв, не означава, че си защитен от пламъците на по-силния...
- Това, което Си иска да каже е, че всички ги е страх да не източи джоба им.
- Ако ги беше страх само от това, нямаше да странят от мен, Фейд.
- Не мисля, че Викс иска да чуе кървавата ти история на детсвото, която продължава и до ден днешен.
- Огънят се храни с кръв, скъпи ми Фейд.
- Понякой път и с надежда, Си.
Сервитьорката прекъсна разговора им с присъствието си. Беше красива млада жена, която притежаваше нагъл поглед, загатващ, че не е само проста сервитьорка.
- Какво ще обичате? Да донеса ли меню?
- Да. - Каза Си Мастър и не след дълго тя се появи отново, поставяйки по едно пред тримата гости.
- Паякородна салата - започна Си. - Картофи с бекон и сметана, кана червени вино, бут от глиган и оранжеви водорасли за гарнитура. Експолианска торта и чай.
- Ще можеш ли изядеш всичко това?
- Разбира се.
- За мен супа от текла, запеканка с джерег и луизианска бисквитена торта.
- А вие г-це, какво ще желаете? - жената попита Викс след като почака няколко мига.

И дори в хана те продължиха. Е как не им писваше? Ако аз спорех с някой щях да издържа макс три размени на репликите и край. Е да ако беше Яо щях да държа до край фронта, но той сигурно и името ми не знаеше.
-Ясно, значи никой не иска Си Мастър да ги доведе до банкрут, но и се страхуват от него.
След което дойде някаква млада жена, която ми изглеждаше странно, но не ми се мислеше за нея. Тя ни донесе менюта и попита какво ще желаем. Аз отворих направо на напитките. Понеже сигурно нямаше нищо за вегетарианци, а и не бях гладна.
-За мен един сок от ягода, ако може

- И един вегетариански рамен - допълни Фейд.
Момичето кимна и замина да дава поръчките към кухнята.
- Фейд, защо поръчваш за момичето?
- Защото тя трябва да се храни, ако иска да стигне далеч в турнира.
- И смятам, че трябваше да я оставиш сама да си избере.
- Ако й се дояде повечко, ще те подяде теб.
- Аз храна не деля - намръщи се Си.
- Но аз я плащам, така че ще правиш каквкото ти кажа.
- Викс, от къде си? - промени темата Си. - Миришеш на Антагонист, а си и такъв, до колкто си спомням.

Нямаше как да сдържа смеха си. Те бяха просто толкова забавни. Но се притесних, когато Фейд поръча вместо мен, а и от къде знаеше, че съм вегетарианец? Само на Яо бях казвала. Но ето смениха темата и то ме разпитваха.
-А от Оъкрест, Адската земя. Майка ми е демоноподобен, а ... - тъмен облак мина над главата ми - баща ми - казано с гаден тон - е драконоид.