Залата за Тренировки

Залата за тренировки се простираше на такава територия в сградата, че трудно можеше да се опише такова нещо. Тя предимно беше празна, но имаше и своите важни уреди за тренировки.
Учителите бяха четирима с различни характери.
Двамата братя Демайз се спогождаха и работеха по мисиите си в екип, нещо, което беше толкова странно в очите на всички, но си го обесняваха с роднинската връзка. Двамата братя, които бяха наистина сериозни в отношението си към послушниците, не навиждаха своя колега - Роки.
Даниел Стийл, който странеше от всички, също не понасяше мелезът, който бе успял да се издигне до тук, показваше го явно и не пропускаше възможност за нападение.

1. Братя Демайз


Харенхал и Шард Демайз - двама близнаци, които бяха най-предпочитаните наемци в страната. Директорът им плащаше невиждани суми, за да преподават в Академията на Тъмните Изкуства и да обучават послушниците във всичките си Изкуства, които могат да помогнат на тези нехранимайковци да постигнат добро ниво на владеене на тъмната си енергия.
Херанхал Демайз
Винаги облечем в черно, движещ се безшумно и нападащ без предупреждение караше послушниците да треперат при всяка негова поява, колкото и корави да бяха те.
Херанхал е привидно спокоен, а тонът му монотонен. Никога не повишава глас, но е достатъчно умел в избора си на слова, които могат да накарат и самия Бог да трепне, мислеха си послушниците.
Шард Демайз
Винаги облечен в бяло, изцяло в разрез със законите на Асасините, тъй като бялото бе сигнален и опасен цвят. Това говореше за силата му, щом можеше да си го позволи, следователно нямаше какво да му се опре.
Шард често повишаваше тон и изпадаше в онези кръвопролитни състояния, защото обичаше да наказва. Искаше и получаваше най-доброто. Често се гавреше с послушниците си, но те нямаха избор.

2. Даниел Стийл


Даниел Стийл беше загадка дори и за самия Директор. Той никога не говореше за себе си и беше изключително мълчалив, дори и пред послушниците си.
Причината, поради, която беше назначен от Директора бе, за да е под наблюдение. Даниел нямаше неуспешна мисия, каквато и да е тя, където и да е била, но никога не се знаеше как е успял да я приключи и за каква цена, точно за това се смяташе за по-опасен дори и от братята Демайз.
Изразяваше се с малко думи, наблюдаваше и ако успееш си тръгваше.

3. Онимуша Нинжи


Никой не използваше истинското му име. Никой не го наричаше Нинжи, по простата причини, че той сам казваше, че се казва Роки. Така обичал да го наричат, другото нямало значение.
Роки е мелез от неустановен произход, който изключително бързо успява да се издигне до нивото на учител - нещо, което Директора направил въпреки всички уговорки това да не се случва сред учителите - мелез.
В действителност Директора харесваше Роки и идеалите му, но понякога не го разбираше. Знаеше, че ще му е трудно сред другите учители заради произхода си, но това трябваше да се направи. Смесеният произход на момчето го правеше неповторим и той определено можеше да се оправя сам сред глутницата. А и на Пацко можеше да се разчита.

- Оооо - Роки махна небрежно с ръка. - Тука грешиш, аз никога не съм сериозен, нали Пацко?
- Мау. - Съгласи се котето, което се беше събудило.
- Ти... как ти беше името?! - Да, ужас. Не можеше да помни имена. Но пък си признаваше за това. - Какво можеш?

Роки плесна с ръце въодушевено, сякаш гореше от нетърпение да направи каквото и да било. Очите му блеснаха, а белегът на челото му, който имаше и котката, премигна за момент в червено.
- Вълнувам се. - Пое си дълбоко въздух и отново започна да говори.- Гледай сега, Закия... Ъ... да?! Искам първото нещо, което ще те науча да са правилата на Асасина. Знаеш ли ги?
В очите на Роки се четеше надежда, която гласеше, че младото момче не трябваше да ги знае. Не трябваше. Стигаше палци за това.

На Роки му потънаха гимиите.
- Ама ти наистина не ги знаеш. - Заклати глава наляво и надясно той. - Нека те науча.
0. Медитирай винаги, когато можеш. Дори, когато и не можеш.
1. Поддържай тялото си и бди над неговите слабости;
2. Познавай отровите;
3. Познавай противоотровите;
4. Няма оръжие, с което да не може да боравиш. Има оръжия, до които още не си се докосвал;
5. Пази истинското си име в тайна;
6. Ти нямаш минало;
7. Чест - чувство, което не може да изпитваш;
8. Вина - непознато състояние на ума;
9. Съвест. Нямаш такава;
10. Приятелите са строго забранени;
11. Не се набивай на очи;
12. Познавай врага си така, както познаваш лявата си ръка;
13. Винаги се движи безшумно;
14. Познавай мястото, на което се намираш;
15. Себе си не показвай.
16. Не проговаряй на жертвата си.

- Медитацията, бака, е важна за вестибуларната система. Тя помага за по-правилното използване на максилата и пъргавите движеният, които можеш да постигнеш карпалните и проксималните фаланги, както и умствената ти дейност, слюнкоотделянето и така нататък.
- Мяу. - Съгласи се Пацко.
- Ето, виждаш ли? Дори и Пацко знае за какво става на въпрос.
Роки пое дълбоко въздух и му се прииска да помедитира малко заради добре свършената работа с обясненията, но не можеше да си го позволи точно сега, нали?
- И как си тъмната си, прокълната и за нищо не ставаща магия? Открил ли си я вече и ще дълбаем с медитация?

Очите на Роки започнаха да блестят, разкривайки подлите му намерения. Едвам сдържаше усмивката си.
- Гледай сега, бака, аз ти обясних, че не ставам за учител, нали?
Да. Така е. Там, от където идваше той единственото нещо, което беше да прави е да се мотае. Историята му не беше кой знае колко красива и добре, да не говорим, че Ши още го преследваше с онези досадни въпроси, на които и до сега не беше намерил отговор, а беше минало толкова много време. Кауза пердута май го наричаха сънародниците му.
- Всеки асасин, мисля, има жалко подобие на магия в себе си. Черна е и смърти на... смрад. Тя е онази основа, която ти трябва да натрупаш, за да успееш да станеш каквото и да било... май. Както и да е. Не знам. Но едно е сигурно - прозя се Роки. - Трябва да седнеш на гъза си и да помедитираш малко.
Роки седна на земята, облегна се на стената зад себе си и затвори очи, изтегна краката си напред и ги кръстоса, а ръцете си прибра в джобовете. Пое дълбоко въздух:
- Медитацията е състояние на релаксация - започна да обяснява той - и вътрешна концентрация върху обект или мисъл, или състояние на осъзнаване. Медитацията изисква обръщане на вниманието навътре, оттеглянето му от външния свят. Сред ползите от медитацията е постигането на по-добра концентрация, здраве, както и по-високо ниво на съзнанието.
Медитацията е практическо средство за разпознаване на своя потенциал за постигане на Просветление. Медитацията означава "да пребиваваш без усилие в това, което е". На всяко ниво асасинството използва за това различни средства, които могат да бъдат обединени в два аспекта- успокояване на ума и дълбоко прозрение.
Роки отвори едното си око.
- Схвана ли за какво ти говоря? - Вече звучеше доста лениво. - Медитацията е в голямата си част правилно дишане и правилна стойка. Невероятно звучи, но съвременния човек не знае как да диша правилно. Стойката, която, бака, трябва да заемеш, не е като моята, а така наречената Лотос. Сядаш на дупенцето си, бака, кръстосваш краката и слагаш длани върху коленете. Затваряш очи и започваш да потъваш в себе си. Действай. Остарявам, докато те чакам.
Роки затвори окото си, отново и потъна в тишина.

/Закия, опиши действията си, както и опита, който предприемаш./

Закия стоя така часове, дни, а може би само няколко минути. Дали беше постигнал нещо - не знаеше.
- Ааааааааааааааа! - Го върна обрано в реалността. Роки се прозяваше. - Добра медитация беше.
- Мяу! - Съгласи се Пацко. Явно и той беше буде.
Роки метна едно око на Закия. Нещо не му хареса. Да, наистина не умееше да се изразява и често се оплиташе в собствените си изречения, думи и мисли, че състоянието на безтегловност, в което беше изпаднал сега чак болеше.
- Закия. Отвори очите си, бака. Нещо правиш грешно или само наполовина вярно.
Роки плеса с ръце.
- Добре си подхванал начина за медитация, мисля... нещо не знам какво правиш в момента. Спиш ли?
Роки се прозя. Наитина се зачуди дали беше обяснил нещата правилно или отново се беше разбрал само и единствено той. Подозираше го, защото Пацко вече медитираше, когато той обясняваше на Закия цялата тази история с бедния си речник. Реши да се опита да обясни нещата по друг начин.
- Ой, бака, чувал ли си за транс? Това е преходно функционално състояние на съзнанието, при което се променя контролът над възприятията и начинът на обработка на информацията, която получаваш в момента. Трансът се съпровожда с определени изменения на мозъчната ти дейност, както и тази на крайниците. Ти, бака, крайниците не ги мести. Така си си добре. - Роки продължи. - Изпадане в състояние на транс често се постига с помощта на хипноза - хипнотичен транс, или медитация - медитивен транс. Също и чрез билкови смеси, като дори може да се прибавят и така наречените халюциногенни гъби.
Тъй като, както и сам си разбрал, бака, не ме бива в хипнозата, гъбите ми свършиха и ми се спи, че две не виждам, за това те карам да изпаднеш в транс чрез медитация. - Роки май беше забравил да спомене това, е нищо - сега му дойде на ум тази велика идея за обяснение. - Бака, общо взето не трябва да мислиш за нищо, ама нищо, докато получиш видение на бяло петно... май... ъ... с мен беше различно, ама карай.
Да те предупредя, петното се изменя в някаква друга реалност, обикновено и може да се почувстваш като рейнджър сред пустиня. - Роки предполагаше, че Закия не знае какво е Рейнджър, както и какво е яйчен крем с глазура, но не смяташе, че това е толкова важно за момента. - Каквото и да стане, някъде там ще откриеш своята магия, а дали ще иска да работи заедно с теб, нейна работа. Накрай я.
Хайде, сега, бака... аз ще помедитирам още малко и когато изляза от транса си да си я подчинил. Как ще ми докажеш ли? Събери черна топка от нея в дланта си.

/Опиши абсолютно целия процес на намирането на магията, освобождаването й и опитът си да я събереш в ръка, чиито краен резултат остави на мен./

След няколко часа сън, Jena Mi реши сама да отиде на тренировки и да остави Паяка в стаята. Трябваха й само няколко минутки за да намери Залата за тренировки....

- Къде ти е домашния любимец? - Белокосият се появи като от нищото. - Мислех да го смачкам като гнусно животно, каквото е в действителност. - Засмя се той.

На Jena Mi не й харесаха думите, нито тонът, с който бяха изречени.
- Гнусен или не, той е по-умен, че не дойде тук при Вас, Белокоси Учителю.....

- Ще го смажа някой път... А ти... коя беше?!

Двамата "влюбени" влязоха на това място.
- Клайст, как изглежда Даниъл?
- Висок, бял с бяла коса, замислен и недружелюбен като онзи там.
- Сигурен ли си?
- Аз никога не греша.
Двамата тръгнаха с нормална крачка към Даниъл Стийл и когато стигнаха до него, Варлам видя, че не греши, в което така или иначе си беше сигурен.
- Даниъл Стийл, предполагам?
Знаеше, че не обича да говори, но го правеше, когато се налага.

-Кой се интересува? - попита белокосият мъж без да се обръща към адресанта на въпроса.

- Двама... новаци. - Лицето на Варлам се изкриви в усмивка.

Чак тогава Даниъл се обърна безизразно към тях.
-Намерихте го. Какво можете?
Новаци и то двама на веднъж. Просто чудесно.

- Този тук - Варлам бе посочен от Ерна - не може абсолютно нищо, освен, ако не броим дарбата на безшумното ходене, което е развил незнайно как.
Варлам предпочете да не отговаря на тази нападка, а спокойно изрази гледната си точка:
- Ако използвах Изкуствата си така, както ми се иска да можеш, нямаше да съм тук в момента, не мислите ли, Даниъл?
- Гледай сега да го ядоваш и сбогом обучение.
- Нещата ще бъдат такива, каквито трябва да бъдат. - Вдигна рамене Варлам.

Учителят не каза нищо по повод ненужният им разговор. Той разтвори ръце хоризонтално на нивото на раменете и направи пет пълни кръга. След това хвана слепоочието си и го натисна. Застана на колене с ръце прилепени до торса и почна да се накланя назад като не сгъваше тялото си никъде. С всеки наклон стигаше все по-назад докато на последното гърбът му бе залепен за прасците и пода. След това упражнение легна по гръб и почна да вдига краката си нагоре като свещ, пак пет пъти. Следващото упражнение изглеждаше по следния начин - легнал отново по гръб Даниел направи нещо като мост, но с изправен торс, така че тялото му прие формата на маса. Сваляше и вдигаше "масата" отново и отново. Последното, което се наричаше змия-пирамида се правеше по следния начин - легнал по корем човек се надига само на длани и пръсти, при което се образува пирамида. В следващият момент кръста се извива, корема ляга на земята, а главата и началото на торса се изпъват напред, образувайки змия. След това показно, Даниел се изправи.
-Това са петте източни упражнения. Показвам ги само веднъж, така че ще е добре да сте гледали внимателно. Ще ги изпълнявате всяка сутрин, преди тренировка. Те са началото на придобиване на пластично тяло и загрявка. Почвате със седем. До един месец трябва да правите от всяко от тях серия по 20.
Учителят се държеше хладно, усещаше се по интонацията му. Огънят от факлите по стените взе постепенно да намалява. Той се отдалечи и ги загледа.
-Започвайте!

Упраженията никога не са били страста на Варлам. Ерна го караше да тренира, но тъй като той беше природно надарен в тази насока, винаги се мотаеше и подсвиркваше по нея, когато тя се опитваше да постигне нещо с тялото й.
- Петте... какво? - Варлам изобщо не следеше.
- Петте източни упражения, глупак такъв.
- Дреме ми. Да не съм някоя балерина.
- Танцувай, кучко. - Плесна го Ерна.
Варлам я погледна във злоба в очите, която Ерна до този момент не беше виждала в него. Това я накара да настръхне цялата и за първи път да изпита страйх за живота си. Варлам разтвори ръцете си хоризонтално, което ги доведе до нивото на раменете и направи седем пълни кръга. След това хвана слепоочието си и го натисна. Застана на колене с ръце прилепени до кръста и почна да се накланя назад като не сгъваше тялото си никъде, това го можеше повече от добре. С всеки наклон стигаше все по-назад докато на последното гърбът му почти беше залепен за прасците и пода, реши да не се престарава с това. Изправи се грациозно, като се завъртя около остта си - неговия личен начин за по-голяма концентрация. Той легна по гръб на пода и започна да вдига краката си нагоре като свещ. Седем серии.
Следващото упражнение, на което Варлам се прозя беше изключително лесно за неговото гъвкаво тяло - легнал така по гръб той направи мост, изкривявайки и изправяйки тялото си, което прие формата на маса. Сгъваше ръцете и краката си, като "масата" се местеше нагоре и надолу. Последното, което онези странни учители на онези дебели каки наричаха змия-пирамида го домързя да го изпълни, но нямаше избор или по-скоро изборът му беше да го направи. Той легна по корем и се надига само на длани и пръсти, при което се образува пирамида. В следващият момент кръста му се изви, главата и тялото му се изпънаха напред, коремът му прилепен на пода, образувайки змия. Накрая Варлам се изправи, почеса се по главата и простичко вметка:
- А бе, защо няма гмуркания? Не, че държа... ама ми се стори странно.
Ерна не му отговори на този въпрос, защото знаеше, че той е риторичен и както се разбира - да се заяде с нея, защото за разлика от него - не беше пластична. Това щеше да й струва адски много, за да го направи и най-вероятно щеше да отнеме поне седем пъти времето, за което Варлам го бе направим. Изобщо не си даваше зор копелето и изграеше картите си спокойно. Завиждаше му за това, но и това я възбуждаше.
Тя разтвори ръце хоризонтално на нивото на раменете си и направи седем пълни кръга около остта си. Зави й се малко свят, но това не беше достатъчно, че да я спре. След това хвана слепоочието си имитирайки, че го натиска. Не можеше да има синини по хубавото си лице, но въпреки всичко, това щеше да свърши работа. Не беше за първи път, в който правеше тези упражнения, но определено не я биваше в това. Застана на колене с ръце прилепени до торса и почна да се накланя назад, като не сгъваше тялото си никъде. С всеки наклон стигаше все по-назад докато не се строполи на земята. Въпреки това не се отказа. Продължи да го прави и да пада. След като тотално се отказа за днес от това, тя легна по гръб и почна да вдига краката си нагоре като свещ, седем пъти. Можеше го, макар че кръста я болеше от изминалите няколко вечери и й се стори непоносимо тежко. Ерна направи нещо като мост, което можеше да мине за такова, можеше и да не мине, но с изправен торс, така че тялото и да заприлича на маса. Е, бая крива маса се получи, но нещата улягаха с времето, нали? Сваляше и вдигаше "масата" отново и отново. Последното, което не знаеше как се нарича точно, защото от различните хора го беше чувала по различен начин, тя се престраши. Легна по корем човек се надига само на длани и пръсти. Падна. Отново. Накрая успя, при което се образува пирамида. В следващият момент тя изви кръста си с неистово усилие и май не се справи много добре. Болката беше изписана по лицето й, но сега можеше да си позволи да показва емоции. Корема й се притисна до каменния под, а главата и началото на торса се изплъзнаха напред до толкова, до колкото й позволяваше физическата форма, образувайки змия. Накрая се просна на земята по гръб, задъхана.
- Това е ужасно.
- Нима? - Засмя се Варлам. - Нищо работа, скъпа.

Стийл ги гледаше скептично.
-Ти - посочи Варлам -Добре. Ти - обърна се към жена му -Слабо.
Той се облегна на стената и почна да изброява бързо без да спира и без да се интересува, дали те успяват да запомнят всичко. Но бяха длъжни да го запомнят.
-Женски шпагат, мъжки шпагат, мост отгоре надолу, мост от долу нагоре, челна стойка, поза лотус, клекове, напъди, подскоци, скачане на въже, кълбо напред, кълбо назад, кълбо през рамо. Всяко по 25 пъти. Имате половин час.
Каза накрая той като им хвърли две въжета в краката и погледна часовника си. Времето течеше.