Залата за Тренировки

- Трябва да си по-пъргава. С това ще дойде и физическата сила. Приготви се за упражението, като загрееш. Десет обиколко на залата.

/Опили обиколките./

Макар числото 10 да звучи в главата на всеки като нещо лесно, тук в Залата за Тренировки не беше така. Теренът беше труден, осеян с много препятствия, макар и не дълъг. Jena Mi се зае със задачата. Докато правеше втората обиколка видя лицата на няколко ученика готови да й скочат и да я одерат жива. Това не й се хареса, но не съжаляваше за това, което направи преди малко. Обиколките следваха една след друга.
- По дяволите - каза тя на нисък глас, колкото да го чуе само тя. - Излязоха ми всички фасове.
На предпоследната обиколка, вече изморена и позагубила от силите си, Mi се спъна в един странен уред за трениране. Това предизвика злобен смях в Залата. Тя се изправи и продължи, все пак и оставаше само още една обиколка. Завърши и последната.
- Готова съм Учителю. - каза задъхано.

- Добре - каза той. - Остави дюшека по средата на залата. - Шард даде ценни указания и едно момче, което мъкнеше със себе си дюшек.
Когато дюшекът беше на мястото си, учителят нагласи четири стойки, които много наподобяваха хора, но бяха от камък. Изглеждаха толкова истински и нямаше да се очудя, ако си бяха вкаменени хора, наистина.
Когато четирите фигури бяха на мястото си, Шард изпъна една ластика, която се протягаше от страните на дюшека и беше разпъната на различна височина от всяка страна.
От първата страна, ластиката беше до земята, плътно и опираше в дюшека. От дясно беше разпъната на не много голяма височина, удобна за прескок, насреща също беше удобна за прескачане, но беше на малко по-голямо разстояние, а от ляво беше на шесдесет-седемдесет сантиметра от земята.
- Заставаш тук. - Шард застана там, където ластиката беше опряна в земята. - Правиш това.
Шард клекна и направи кълбо напред върху дюшека. Краката му излязоха извън него. После стана и скочи надясно, прескачайки ластиката, която беше опъната, завой наляво около стойката и отново скок. Сега Шард се намираше обратно в правоъгълника. С крачка напред, клекна и мина под най-високо опънатата ластика, завъртя се около другата стойка и отново бе на старта.
- Ходилата не трябва да докосват дюшека. Направиш ли го, ще започнеш от начало. Оплетеш ли се - започваш от начало. Спънеш ли се - отначало. Сбъркаш ли посоките - отначало. Гоним време. Започвай.

/3 опит, 1 атака./

Jena Mi гледа внимателно движенията, който правеше Учителя Шард. След като той свърши и даде инструкции, Mi се захвана със упражнението.....
"Кълбо, скок надясно, завъртане, скок наляво, отдолу минавам и съм на старта.....и отново" - мислеше си Mi. Стараеше се да изпълнява всичко точно и бързо. Постепенно започна да усеща умора. Започна да чувства бедрата си напрегнати, а пръсците на камък. Започна да я боли и гърба. Пот започна да избива по челото й. В следващият момент се спъна в ластика...падна. Изправи се, върна се на старта и започна отначало. Правеше всичко отново и отново. В следващият момент й се завъртя свят, краката и гърба започнаха да я болят зверски. Мислеше да се откаже. Не посмя. Какъв Асасин щеше да е ако се бе отказала на тази тренировка. Отново се спъна и се блъсна в едно от каменните "човечета". Падна на земята, заболя я. Не се отказа. Изправи се и продължи, въпреки болката която изпитваше.

- Отново. Докато не го направиш както трябва. - Нареди Шард.

/Отново./

Макар вече да усещаше, че я напускат силите, Jena Mi продължаваше с упражнението.
- Кълбо, подскок, завъртане, отдолу и пак. Кълбо, подскок, зав...... - и така продължаваше да си говори Mi, като от време на време мяташе по едно око към останалите посетители на Залата, дори и на тези, който бяха решили да й вземат живота.

- Това е за днес. Утре ще го направиш отново, а сега си свободна.

/4 опит, 3 атака./

Варлам и Ерна влязоха отново тук. Огледаха се, опитвайки се да зърнат учителя си. И двамата знаеха, че от това няма смисъл, но продължиха да го правят с цел.
- Клайст, къде е?
- Не знам, скъпа, ти ми кажи.
- Даниел!! - Извика тя.
- Не викай, ще те накажат.

Голяма зала. Предполагам това бе мястото, на което трябваше да отида. Пристъпвах тихичко, с лека крачка и се стараех да не вдигам шум. Въпреки, че бях сигурна, че вдигам много шум по общите стандарти, трябваше поне да опитам, нали... Не търсех. Сега щях да чакам просто някой да се появи, защото поне на пръв поглед нямаше никой. Седнах до стената и погледнах раната си. Не беше добре, но май вече не болеше толкова. Или просто изтръпваше, не бях сигурна.
Сега - чакане.

Тя чакаше ли чакаше. Може би трябваше да се разтъпче наоколо. Ако планината не дойде при Мохамед, Мохамед ще отиде при планината.

А аз предпочитах Мохамед да дойде при мен, ако трябва да бъда честна. Но си чаках. От минути, стана нас, от час станаха няколко и така.. Може би наистина трябваше да се разходя наоколо, да разгледам, пък да взема да се натъкна на някой. Още по-добре, на човека, който търся. Или си преувеличавах късмета малко, а? Може би ..
Да, накрая ми писна, а и вече имах чувството, че чувам как косата ми расте, за това станах и направих няколко крачки навътре. Съвсем тихо, надявам се, защото се стараех.

- Нова си, нали?
Нечий глас разцепи тишината, която цареше в залата, сякаш нямаше друга жива душа освен Фелисия. Гласът беше студеен, но изпълнен с някакво нетърпеливо любопитство, като на послушник.

Jena Mi влезе в Залата за тренировки. От ранни зори залата беше пълна с ученици. Всеки се занимаваше с подготовката си. Учителите бяха около тях и ги насърчаваха. Mi започна да прави подготвителни упражнения преди същинските - клякания, подскачания, лицеви опори, набирания.

- Днес си ентусиазирана - гласът на Шард. - Да започваме с нещо поооо-сериозно, а?

Докато си правеше подготвителните упражнения, Mi чу гласа на Учителя си. Погледна го и каза:
- Нека да започваме. - усмихна се.

- Ще тренираме пъргавина. Готова ли си?

- Да!

Шард нареди плеядата от препядствия.
- Започвай.

/Опиши действията си./

Когато Mi видя същите препятствия от вчера, й се прииска да не бе идвала тук толкова рано. Тя загърби отрицателните емоции и се захвана с упражненията.
Кълбо, ниско-дясно, подскок, високо-ляво и отначало.
Стараеше се да прави всичко, както трябва. Не й се искаше да повтаря упражненията отново и отново.
Кълбо, ниско-дясно, подскок, високо-ляво и отначало.
Днес правеше упражненията по-прецизно и по-бързо от вчера.
Кълбо, ниско-дясно, подскок, високо-ляво и отначало.
Днес беше решила да не обръща внимания на никого в залата. В момента никой и нищо не я интересуваше.
Кълбо, ниско-дясно, подскок, високо-ляво и отново.
Забеляза, че Учителя Демайз я наблюдава съсредоточено. Това малко я по притесни. Не обичаше да я гледат, когато прави нещо. Не обичаше и да я копират.
Кълбо, ниско-дясно, подскок, високо-ляво и отново.
Кълбо, ниско-дясно, подскок, високо-ляво и отново
.......

- Сто лицеви. - Нареди Шард.

Когато чу Учителя да изрича новото упражнение, Jena Mi се блъсна в едното препятствие и залитна. Не успя да падне. Бързо запази равновесие.
100 лицеви.
Дори и в Колежа в часовете по физическо възпитание нито веднъж не успя да направи токова много. Най-много тя бе правила осемдесет и осем лицеви опори. Клекна, опря длани в земята и върха на пръстите на краката по същия начин. Започна.
Една, две, три, четири.
Все още не усещаше умора. Не чувстваше умора. Нямаше нужда от нея.
Двадесет и три, двадесет и четири, двадесет и пет.
Продължаваше да се справя с лекота.
Петдесет и седем, петдесет и осем, петдесет и девет.
Вече започна да усеща напрежение в ръцете и гръдните мускули. Гледаше в земята. Капки пот започнаха да капят от лицето й.
Седемдесет и две, седемдесет и три, седемдесет и четири.
Наближаваше края на силите й. Дали ще се справи?
Осемдесет и шест, осемдесет и седем, осемдесет и осем............осемдесет и девет.
Да, вече подобри собствения си рекорд. Ами до сто?! Нямаше да й е лесно. Умората се задълбочаваше. Капките пот станаха рекички, болката в мускулите започна да я сковава. Със всяка изминала лицева опора надигането ставаше по-трудно и по-трудно.
Деветдесет и четири, деветдесет и пет, деветдесет и шест.........
Хайде, давай! Какъв Асасин си, ако не можеш да ги завършиш всичките?! Ти можеш.
Деветдесет и дееевет..........сто.
Мисията изпълнена.

- Добре. Почини си за десет минути. - Нареди Шард.

/Пъргавина - II ниво; 10 опит, 3 атака./

Почивката бе кратка. Тези десет минути й дойдоха добре, макар че не успя да се възстанови физически на 100 процента....

- Събери си нещата. - Нареди Шард - Привечер, точно след залез слънце, ще те чакаме на главния път.

- Кои "ние"? - каза Мi.