Залата за Тренировки

- Аз ли? Аз съм Jena Mi или по-накратко - Mi. Студентка съм от класа на проф. Краставичаров. Тук съм за да се науча на хладнокръвие и жестокост или иначе казано - да съм една от най-добрите в бранша......като Вас например.
"Разбира се без бялата коса." - помисли си Mi и пусна една хладнокръвна малка усмивка.

Отговор на Поли:

- Яре, яре... - прозя се Варлам - нищо не му разбрах.
- Е, аз разбрах всичко. - Усмихна се лукаво Ерна.
- Това е толкова... жестоко... моето крехко съзнание няма да издържи. - Поклати глава Варлам. - Че аз дори не знам повечето неща какво значат...
- Започвай.
- И жена ми ме юрка... няма край това моето, няма.
- Клайст! - Изрева тя.
- Хай... хай... Ама и двата ли шпагата трябва да правя... все тази.
Варлам се изправи и разположи краката си един зад друг. Пръстите на краката му не сочеха настрани, за да не пада напрежението на вътрешната кръстна връзка на задното коляно. Той сложи стъпалото с горната му страна, като вените и костите бяха към пода, така че петата и цялата ходилна повърхност на стъпало да сочат нагоре. Точа, че си беше неудобно - беше, да не говорим, че и болеше, но той не беше от глупаците - пазеше коленете си. И ето, Варлам вече се спускаше надолу бавно. Не бързаше - имаше време за всичко това. Двадесет и пет пъти.
Ерна за разлика от него, не знаеше как да предпази коленете си и коя е правилната стойка, но можеше да прави шпагати. С такъв извратеняк за мъж, често й се налагаше да ги прави, да не говорим, че се опитваше и да тренира сама. Тя също започна да се спуска надолу. Нейното изглеждаше с повече лекота, отколкото това на Варлам, но единият щеше да е много по-зле, от колкото предполагаше на края на това нелепо нещо. Двадесет и пет пъти бяха изпълнени и от двамата.
Действие номер две - мъжки шпагат. Варлам застана на пети, а ръстите му бяха колкото се може по-обърнати нагоре. Правеше го, защото много добре знаеше кое прецаква коленете и кое не. Обичаше си ги като част от тялото, не можеше толкова лесно да ги пренабрегва - така, както правеше Ерна в този момент. Да не говорим, че когато се разтягаш на мъжки шпагат на цяло стъпало, напрежението върху кръстатите връзки от вътрешната страна на колената е много голямо. Варлам тръгна надолу използвайки и стягай бедрените мускули, за да задържи краката си изпънати. Травмите са си травми. Двадесет и пет пъти.
Ерна беше готова с тези шпагати, когато той беше още на помовината. На лицето й се беше изписала доволна усмивка, но това изобщо не направи впечатление на мъжа й. Безразсъдните й действия не го интересуваха. Той нямаше да я носи на края на деня.
Действие три и четири - Мостовете. Варлам изобщо не беше доволен, че ще му се наложи да прави повдигане на таза и седалището от тилен лег. Имаше няколко начина за изпълнение, за това реши да се позабавлява, докато Ерна се придържаше към стандартния начин на правене, който и да беше той.
Варлам легна по гръб сви краката си и пренесе цялата тежест на петите. Повдигна леко пръстите. Позицията на стъпалата му не се променяше през цялото изпълнение. Повдигаше таза си колкото можеше по-високо, като балансираше с опънати върху земята ръце. Когато достигаше връхна точка, задръжаше за една секунда и започваше да спуска таза. Направи го с отворени крака и колене на страни. Направи го с отворени крака и затворени колене. Направо го със затворени крака и затворени колене. Направи го и на един крак. Двадесет и пет пъти. Ерна успя само двадесет и четири.
Мостът от горе надолу не затрудни и двамата. Челната стойка също беше лесна и за двамата, но на Варлам започваше да му писва. Толкова не се беше трудиш цял живот. Поза лотус, клекове, напъди, подскоци, скачане на въже, кълбо напред, кълбо назад, кълбо през рамо и всички други глупости, които беше изборил този бяха направени, но скоро някой щеше да падне мъртъв и това нямаше да е Варлам.

4LYN написа:

- Аз ли? Аз съм Jena Mi или по-накратко - Mi. Студентка съм от класа на проф. Краставичаров. Тук съм за да се науча на хладнокръвие и жестокост или иначе казано - да съм една от най-добрите в бранша......като Вас например.
"Разбира се без бялата коса." - помисли си Mi и пусна една хладнокръвна малка усмивка.

- Не думай. - Засмя се той. - А сега... покажи ми магията си.

- Да покажа какво мога?!
Jena Mi разполагаше с едно много добро "оръжие". Тя можеше да отделя съзнанието си от тялото и да погледне на нещата от друг ъгъл, от друга гледна точка. Тя никога не използваше огледало....никога не й беше необходимо. Преди да седне в автобуса, за да пътува, използваше своята дарба и "виждаше" коя част от автобуса ще бъде огрявана от слънцето, и така винаги избираше сенчестата и по-приятна страна за пътуването. Дори можеше да използва дарбата си, когато спи. Можеше да я използва навсякъде и по всяко време.
- Учителю, защо от самото начало на разговора ни държиш в ръце, зад гърба си малка бяла кърпичка.
В този момент другата част на Mi беше зад него и го наблюдаваше отзад.

За Вес:

Даниел погледна колко време беше изминало. Жената свърши на 40-тата минута, а мъжа и на 47-мата.
-Слаба работа. - каза той и излезе бавно от залата. Не беше доволен.

/Пластика 1-во ниво, Варлам - 8 атака, 3 защита, 7 опит; Ерна - 10 атака, 10 опит /

4LYN написа:

- Да покажа какво мога?!
Jena Mi разполагаше с едно много добро "оръжие". Тя можеше да отделя съзнанието си от тялото и да погледне на нещата от друг ъгъл, от друга гледна точка. Тя никога не използваше огледало....никога не й беше необходимо. Преди да седне в автобуса, за да пътува, използваше своята дарба и "виждаше" коя част от автобуса ще бъде огрявана от слънцето, и така винаги избираше сенчестата и по-приятна страна за пътуването. Дори можеше да използва дарбата си, когато спи. Можеше да я използва навсякъде и по всяко време.
- Учителю, защо от самото начало на разговора ни държиш в ръце, зад гърба си малка бяла кърпичка.
В този момент другата част на Mi беше зад него и го наблюдаваше отзад.

- Интересно Изкуство наистина. Заради него заслужаваш да умреш, знаеш ли?

GorgeousNightmare написа:

За Вес:

Даниел погледна колко време беше изминало. Жената свърши на 40-тата минута, а мъжа и на 47-мата.
-Слаба работа. - каза той и излезе бавно от залата. Не беше доволен.

/Пластика 1-во ниво, Варлам - 8 атака, 3 защита, 7 опит; Ерна - 10 атака, 10 опит /

- И аз смятам така. Това не ми е силата. - Засмя се Варлам.
- Това не е честно! - Измрънка Ерна.
- Да тръгваме.
- Къде?
- Ще видиш.
И те напуснаха залата.

- Да умра, ли? - Mi беше изненадана от неговите думи.......

- Да. Такива като теб са заплаха, но могат да бъдат точно и толкова полезни на нас. Надявам се да си от вторите, иначе умираш. Е, Ми, какво ще бъде? Оставаш ми вярна или предпочиташ друг край на историята?

"Този или е ял халюциногенни гъбки, или е пил една Ариана за Мариан" - помисли си Mi.
- Разбира се, че съм на ваша страна. Аз искам да стана една от най-добрите и смятам, че Вие можете да ми помогнете. Славата, на тази Академия и в частност Вие, е толкова голяма, че няма начин да не съм от тази страна на бариерата. Учителю, в този момент ми се струвате много емоционален, щом от нерви си скъсахте кърпичката. - Jena Mi продължаваше да го следи отзад и малко по малко да разкрива неговия характер.

Шард Демайз се усмихна самодоволно:
- Все още нищо не съм скъсал. Знаеш, нямаш право на емоции. Това, което виждаш в момента се нарича оптична измама или с една по-проста дума - наречена Илюзия. Това изкуство е от значение за нас. То позволява да бъдат изпълнени един милион неща без който и да било да забележи.
Ми, изведнъж, се върна в реалността. Тя осъзна, че нищо не е могла да направи и всичко, което е виждала е било плод на болното въображение на Шард Демайз. Дали щеше да осъзнае, че в действителност е била като птица в клетка?

- Е, в такъв случай, щом всичко е измама, значи нямам супер сили и не съм за тази зала.....или изобщо за тази Академия....... според Вашите критерии.
"И в такъв случай......срещите ми с брат ми не са реалност." - мислеше си тя.
Малко хора знаеха истината за семейството на Jena Mi. А ключът към нея беше именно мъртвия й брат - Tanaka Mi.

- За тук си, но си слаба и точно за това беше хваната в моята илюзия. В действителност винаги ще бъдеш хващана, защото още не се е родил човекът, който ще може да я избягва. - Засмя се Шард. Минути за самореклама, но дори и да беше така, той не беше от мъжете, които говореха празни приказки и никога не лъжеше, освен когато лъжеше. - Та, започваме с основата на илюзията. Знаеш ли какво е това?

- Илюзия? Illusion от френски или Illusio от латински буквално означава "надсмиване"; изопачено възприемане на действителността поради измама на сетивата; напразна надежда, мечта, мираж, химера.

- Илюзия? Illusion от френски или Illusio от латински буквално означава "надсмиване"; изопачено възприемане на действителността поради измама на сетивата; напразна надежда, мечта, мираж, химера. Или казано по друг начин - това, което Вие ми приложихте преди малко.

- Перфектно заучен отговори. Приложи ми една.

/Жена Ми, опиши опита си./

- Да Ви приложа една илюзия.........аз вече го направих. През цялото време не аз стоях пред Вас. Беше другото ми Аз. Толкова много си приличаме с Другата, че на хората им е трудно да ни различат..... А каква е разликата.....Хората никога не ни виждат заедно.....това е немислимо, a и Тя не може да нарани никого, тя е само наблюдател - или иначе казано - Илюзия.
Учителят се обърна и видя Jena Mi отново. Обърна се отново напред, но там вече никой не стоеше........

- Хахахахахахахахаха! - Засмя се Шард. - Интересна си. Покажи ми го още веднъж.

Малка усмивка се прокара по устните на Jena Mi. Тя се вгледа в очите на Демайз. В същото време усети как нещо или по скоро някой се изтръгва от прегръдките на тялото й. В залата се усети лек полъх. В следващият миг в съзнанието й се появи и друг образ, не - купища от образи. Този път тя наблюдаваше Учителя отзад. Второто й Аз започна да обикаля около него. Наблюдаваше го от всеки ъгъл, както и Jena Mi. Картините се меняха секунда след секунда. Виждаше белите му коси, виждаше зениците му от близо, виждаше ръцете му, сложени зад тялото..... Виждаше всичко....И продължаваше да го гледа в очите..........
В следващият миг Mi виждаше Паяка да плете паяжина в стаята, където той бе останал. Мрежата, която той плетеше беше черна. На нея Jena Mi успя да прочете "Зад теб." Jena Mi бързо трепна. Само за миг всички картини изчезнаха и се сляха в една. От инстинкт за самосъхранение тя се наведе и обърна назад едновременно.......

- Добре. - Каза безразлично Шард. Едва ли я одобряваше. - Можеш ли да убиваш?

/Илюзия, 10 опит, 6 магия./

- Да убивам - не знам дали мога.....На тренировки в Университета сме инсценирали убийства, но за истински никога....

- Убий някого. Сега. - Нареди й той. В залата имаше доста нищо не подозиращи душици.

/Опиши опита си, но остави крайния резултат на мен./

В края на разговора с Учителя Демайз, Jena Mi забеляза група от няколко момчета да тренират на уредите в залата, а 4-5 момичета да ги наблюдават и да им се възхищават.....
Тази картинка повика неприятен спомен у Mi. Спомни си за последните й дни в гимназията, преди самия бал. През пубертетските си години Mi носеше брекети и очила и заедно с още няколко момичета формираха групата на Лузарите... Денят преди бала Пол, висок, мускулест красавец от групата на Свалячите, дойде и я покани да бъде негова дама на бала. Това много изненада Jena Mi, но страшно много се зарадва, че такова хубаво момче иска нея. Вечерта на самия бал Mi беше облечена в хубава бяла сатенена бална рокля с бяло цвете забодено на косата й над лявото ухо. Когато се почука на вратата на дома й, тя отвори, но вместо "нейният принц" се показа Пол с неговите приятели. Те започнаха да замерят Mi с яйца. Балната й вечер беше съсипана, тя не отиде на купона...... А онази вечер Пол беше със засукана блондинка от групата на Кифлите.
Jena Mi се върна в днешно време....Започна да изпитва гняв. Трениращите момчета също бяха от групата на Свалячите. Един от тях докато тренираше се и перчеше пред момичетата. Той удряше с юмруци по чувал пълен с пясък.
В следващият момент Mi чу: Убий. Сега.....
Не й беше необходимо повече време и размисли. Тя се затича към трениращото момче, скочи и със силен ритник изрита чувала. Той се върна към момчето и зверски се удари в главата му. Чу се пукот. Всички замръзнаха и се втренчиха в момчето..... Момчето лежеше по гръб на земята, а цялата му глава беше в кръв. Той не помръдна. Jena Mi изчака.

- Това няма да е достатъчно, за да убиеш ученик на онзи гад Нинжи. - Поклати глава Шард. - Но определено имаше желанието да го сториш. Трябва ти повече пластика и сила.
Всички бяхя готови да я нападнат и тя да загине, докато не чуха гласа на Шард. Те остъпиха бавно назад, знаейки кое е най-добре за всички им.
- Пъргавина! - Изсъска той. - Тренирала ли си?

- В последно време съм прекалено заета със странични неща.... Не, учителю. - Jena Mi знаеше, че не бе необходимо да се оправдава, но реши, че така вината ще е по-малка.