Тренировъчните площадки

Очите му се спряха на нейните.
- Перфектно. До час да си готова с багажа. Заминаваме към дуелната къща. Всички участващи ще бъдат тук. Постарай се да не закъсняваш. Няма да чакам никой.

Кимнах и се обърнах за да излезна и свърша набързо, това, което изиска. Даже не му казах нищо друго. И двамата знаехме, че няма нужда от други приказки. Вътрешно осъзнавахме, че се мразим, ненавиждаме до мозъка на костите си и даже може би искахме да се убием един друг. И все пак той застана на пътя на острието заради мен. С тези мисли се отправих път стаята си.

Пристигнах на време. Учениците вече бяха почнали да се събират. Не бяха много, но не бяха и малко. Преобладаваха жените. За първи път виждах учениците на Левис. Май той бе най-нежелания преподавател съдейки по бройката. Голяма изненада. Успях да се шмугна между няколко така, че да съм по-близо до него, за да мога хубаво да чуя инструкциите и прочие.

Левис се изправи, огледа всички и започна да говори:
- Виждам, че сте се събрали изключително много паплач днес, което не ми харесва, а и не съм сигурен кой ви извика на това място. Любопитството уби котката, предполагам сте го чучали. Повечето от вас са ималиу вземане-даване с мен и отново са намерили дързост да покажат грозноватите си лица. Жив съм за ваше съжаление. Останалите сте тук, за да видите кои от моите последователи ще се изправят срешу всички, дори един срещу друг, в Дуелната къща. И четиримата са тук. Ще задоволя мизерното ви любопитство като ви ги представя. - Левис протегна ръката си напред и посочи първо Дориан. - Дориан Саки, новак. - Пръстът му се спря на мъж от публиката.



- Майстор Самаел Духовни. - Обяви името му и мъжът просто кимна. Левис премести пръста си.



- Лорд Сешамару. - Мъжът също кимна, а в публиката започнаха да се носят какви ли не истории за лордът. От къде идвал, потекло и какви ли още не фантасмагории. От Самаел ги беше страх, но Лордът възбуждаше любопитството им. Явно не знаеха на какво точно е способен и рискуваха. Той от своя страна не реагира на поведението на феновете на Левис, който премести ръката си и посочи последния участник, отново мъж.



- Боку Исмаел. - Ръката му се спусна до тялото. - След като вече видяхте кои ще участват, свободни сте да си ходите, за да не ви разпръскам аз.
Изведнъж всички се забързаха на някъде. Някой спомена армията, която беше призовал преди ден и страхът си каза своето. Буквално за минути всички се разбягаха. Останаха само участниците и менторът им.
- Левис - поде Лордът, - от кога имате жени в отбора си?
- Случайността е поняктие, което може да изненада всеки един, нали така Лорд Сешамару?
- Безвъзмездно е това, Учителю. Няма какво повече да добавя към въпроса.
- Аз имам. - Самаел. - Тактиката по която ще играем или просто очакваш от нас да се избием като мръсни псета?
- Точно това очаквам.
- Прав е - Боку плесна с ръце. - Как смятате, че може да се изправим един срещу друг, ако начертаем някаква тактика и завържем приятелство? Няма да ни е възможно да се победим, глупаци. За това всеки за себе си. - Засмя се и окото му се завъртя. - Това е тактиката на нашия учител, сънчовци, да тръгваме!
- Не си спомням да съм те удостоил с честта да даваш заповеди, Боку. - Левис звучеше заплашително.
- Яре, яре.... аз просто нямам търпение, шефе. Вкарайте малко разбиране в ситуацията.

Докато нареждаше "паплача" се усмихвах лукаво със скръстени ръце пред гърдите. Отдаваше му се, доставяше ми удоволствие да слушам как ги мачка. Първо представи мен. Не казах или направих нищо. Нито една дума, нито едно движение. Само стоях и огледах всички с каменен поглед. После представи и останалите:
-Самаел Духовни,Сешамару,Боку Исмаел.... - повторих имената им тихо на себе си. -Четирима! Само четирима. Малко сме.
Зачудих се как ли е решил да избере и мен сред тези, вече майстори. За окраска? Защото съм жена? Или беше нещо друго. Нямаше значение вече. Няма връщане назад.
- Левис от кога имате жени в отбора си?
- Случайността е поняктие, което може да изненада всеки един, нали така Лорд Сешамару?
- Безвъзмездно е това, Учителю. Няма какво повече да добавя към въпроса.
- Аз имам.Тактиката по която ще играем или просто очакваш от нас да се избием като мръсни псета?
- Точно това очаквам.
- Прав е. Как смятате, че може да се изправим един срещу друг, ако начертаем някаква тактика и завържем приятелство? Няма да ни е възможно да се победим, глупаци. За това всеки за себе си. Това е тактиката на нашия учител, сънчовци, да тръгваме!
- Не си спомням да съм те удостоил с честта да даваш заповеди, Боку.
- Яре, яре.... аз просто нямам търпение, шефе. Вкарайте малко разбиране в ситуацията.
Гледах ги студено, изучавайки ги. Вече имах една две представи за всеки по отделно. В тази ситуация мълчанието ми бе злато. Изправих се и преметнах чантата на рамото си. Завъртях маската пред лицето си и тя го закри. Другите ученици ме изгледаха учудено. Подминах ги с бавни, сигурни крачки запътвайки се към изхода.
-Това ще ви помогне да си представите, че не съм жена.
Тонът ми беше подигравателен, но твърд. Знаех, че са по-силни, но нямаше да им се поддавам само заради това.
Вървях към вратата очаквайки ги след себе си. Можех да усетя погледа на Левис впит с гърба ми.

- Ще ви чакам на главния път. - Нареди Левис и земята го погълна. Тримата мъже се пръснаха в трите посоки на всета, всеки използвайки за придвижване любимито си изкуство. Дориан остана сама.