Споделящият нож
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.


Приключенията продължават в света застрашен от древните злини.
 
ИндексПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВход

 

 Тренировъчните площадки

Go down 
3 posters
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next
АвторСъобщение
Zero Gravity
Admin
Zero Gravity


Брой мнения : 1473
Join date : 29.03.2011

Данни на Персонажа
Име:: Ян Тиерсел
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue0/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (0/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeСря Май 25, 2011 10:51 pm

- Три, две, едно... - започна да брои спокойно Левис. - И край! - Плесна с ръце. Тялото на Саша се строполи на земята в безсънание. - Не е, като да не казах какво ще последва след такава кръвозагуба. - Поклати глава Левис. - Казвам си аз, ама кой ли ме слуша. Е, животът е гаден за новаците... яре, яре... - Засмя се той, като се обърна и тръгна на някъде.

/В безсъзнание си. Може да опишеш сън или каквото и да било, но няма да може да се събудиш. Развихри фантазията си./
Върнете се в началото Go down
https://spodelyashtiyat-noj.bulgarianforum.net
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 403
Join date : 04.04.2011
Местожителство : Пловдив

Данни на Персонажа
Име:: Дориан Саки
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue77/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (77/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeЧет Май 26, 2011 1:24 am

Постоя една секунда загледан в предмета, който намери. Истината, която му разкриваше е наистина невъобразима. Студеният блясък на метала му напомни за миналото, когато още всички бяха живи, когато металът беше навсякъде и всичко беше направено от него. Олицетворението на достиженията на една цивилизацията беше тази малка кутийка, която изглежда като цяло съкровище във времето след ядрената зима. Докосна я нежно по капака и прокара бавно пръсти по кръговете. Отстрани все още беше запазен печата, на който се четеше: „Годно до 05.12.2045” и една поизтъркана от времето картинка на риба плуваща в океана. Ото прибра кутийката в скъсаната торба.•
Бавно тръгна към бивака, който не е чак толкова далече, но възрастта му пречеше да се отдалечава от пещерата. Затова той често ходеше на бунището и търсеше в отпадъците на загиналата цивилизация спомени от миналото. Съвсем скоро беше намерил една кибритена кутия, която по чудо беше суха и непокътната. От онзи обикновения кибрит, на който беше нарисувано пламъче. Това пламъче успя да стопли мислите му. Мислеше, че ще реши проблема на всички в бивака, но не стана точно така.
Бивака се виждаше оттук точно в планината над летището в голямата пещера. Той и другите го построиха като взеха материали от разпадащата се конструкция на старите. Бяха си създали по този начин удобства и Ото дори беше намерил книги, които да чете докато е светло. Лошото е, че само той можеше да чете и никой друг от бивака. А сред книгите имаше както художествена литература така и учебници – медицински, технически, история и др. За останалите те не представляваха интерес и не му вярваха, че от тях човек може да научи нещо.
...
Къде ли е изчезнал Ото лудия старец. Вчера изглеждаше пак много замислен. Не е от най-приказливите и все ходи „там, където мирише лошо”. А май и не спи, защото по цяла нощ ГЛЕДА онези неща с много листа, и изведнъж започва да плаче или да се смее. Той е луд. Много мислихме и решихме, че е глупаво да ги гледаме и ние след като могат да те натъжат, затова няма. Май веднъж Нокия ги погледа и каза, че нищо не му се е случило. Да си ги задържи. На мен големият Кола не ми трябват тези парцаливи неща.
Точно в този момент Ото влезе в пещерата и разсея купищата велики мисли на големия Кола. Отиде бавно до мястото, където по принцип спеше, не че скоро му се беше случвало. Старостта не е радост. Измъчваха го болки по цялото тяло особено в колената. Затова предпочиташе да чете докато все още виждаше. И видя онзи велик интелект Кола да се запътва към него.
- Какво пак мъкнеш в тази торба Ото? Дано не е пак толкова безопасно колкото онова там как беше - Кола се замисли до такава степен, че капки пот избиха на челото му – май КИРБИТ?
- Това е напълно безопасно – отвърна Ото – Не се притеснявай просто една кръгла кутийка.
Бъркайки старателно с пръст в носа си Кола пак се замисли и ако можехме да четем мисли, не че е нужно, защото всички мисли се изписваха на болезнено интелектуалното му лице щяха да бъдат нещо от сорта: „Аз великият големият най-силният и най-всичко Кола не приемам думите на Ото за истина след като последния път домъкна онази кутийка КИРБИТ и с нея и големия огън. Да тогава ни стопли всички даже някои повече, че чак ги изпече, а да не говорим за дрехите и одеялата, които се запалиха. Добре, че изгоряха и повечето от ОНЕЗИ дето ги гледа. И за какво ни е този КИРБИТ като ни изгори дрехите и някои от моите подчинени – Ксерокс, Дос; Доктор Йоткер. И сега съм точно толкова притеснен от тази кутийка колкото от предишната. Какво пак е намерил този откачен старец”. И след като старателно оформи завидно топче от носа си и го хвърли небрежно великият Кола заяви:
- Не искам такива разни неща от старите да ги носиш в нашия бивак - грубо дръпна кутийката от ръцете на немощния старец-и виж каква риба е нарисувана тук. Сигурно, ако я отвориш от нея ще излезе гигантско риба-чудовище и ще ни изяде всичките. Изхвърли я в някоя друга пещера. Не в моята. Не и в пещерата на великия Кола.
Ото погледна към кутийката. Нима може да обясни на някого, който е роден много след като е изтекъл срока на годност напечатан с малки цифри на консервата, че тя е просто скумрия в собствен сос... Не може. Затова просто каза:
- Това е просто една кутийка с риба на нея.
- Да и онова беше просто една кутия с пламък на нея, но сам видя колко време спахме навън докато в бивака върлуваше див пожар. Затова аз великият Кола реших от сега нататък всяко нещо, което донесеш от „там, където мирише лошо” и е направено от старите да не го внасяш в пещерата. – и след тези мъдри думи подаде на стареца консервата.
- Махни това проклето нещо и то веднага!
Навън вече беше се смрачило и Ото погледна към залеза на слънцето. В далечината се виждаха развалините на родния му град. Арматурните железа стърчаха от разрушения град като кости на разлагащ се труп. Няма нищо живо в него дори вятърът мразеше това място, защото раната на земята е нанесена от старите жители на града. А този град някога е бил столица на една държава център на един народ. За малко му се стори, че вижда нещо да се движи там из руините. Но като се вгледа разбра, че залеза си играе с въображението му. Този пейзаж накара спомените да нахлуят в съзнанието му. И той извика:
- Майко, нека земята да се възроди и нека никога повече да не вижда война. Моля се вече никога човека да не открие лъка и стрелата никога да не разбере какво е това да убива.
Ото избърса очите си от сълзите, които напираха и се стичаха по бузите му. Сега вече не беше тук. Той тичаше и майка му го дърпаше за ръката. Непрекъснато крещеше в истерия да тича. Ото беше на осем години и въпреки това беше много отговорно момче и отличник. Дали затова го затвориха в бункера с другите деца така и не разбра. Лицата и плача на другите изстрадали деца вътре го караха да се събуди облян в пот години след като бункера се отвори. Спомни си как вътре сред децата имаше и едно пеленаче, което пищеше жално за майчицата си, но тя нямаше да го чуе никога повече, а то няма да види нейното лице никога. Това бебе беше малкият все още не толкова велик Кола. Да той им измисли имена на всички, които оцеляха. Иронията на съдбата е че те бяха живи благодарение на консервите от бункера. Пет години се храниха с точно такива консерви, каквато държеше сега в ръцете си. Дори Кола ядеше от тях, но сега той не си спомняше. Не си спомняше и как след като бункера се отвори навън нямаше кой да ги посрещне. Огромните врати се отвориха и единствено, което чакаше Ото беше отговорността за всички оцелели деца. Само това. Така и не видяха друг човек.
Ото никога не им разказа за това, което знае. Никога не събра смелост да им разкаже за смъртта на човечеството. Смъртта причинена от човешкото себелюбие и надменност. А и от стотици водородни бомби. Не успя да събере смелост и да им разкрие тайната на буквите, защото се страхуваше да не разберат, че са изгубили много и никога няма да се върне. Няма никога да разберат за великите царе за човешките постижения. Луната, от която се страхуваха толкова много само Ото знаеше, че човек е стъпвал там.
И изведнъж най великата идея го зашлеви през лицето:
- Само аз знам и си спомням миналото. С мен ще загине тайната на книгите. И никога няма вече да могат да построят оръжията си, защото преди да си тръгна оттук ще унищожа всички книги, които съм намерил и които спасих от пожара. Дано това бъде изкуплението за проклятието, което земята хвърли върху нас единствените оцелели. Без тези книги ще са нужни хиляди години човек да направи оръжие, с което да нарани земята отново.
Нахлу бързо в пещерата и видя, че вътре няма никой. Къде ли са изчезнали всички? Сега нямаше време да се замисля по този въпрос, а всъщност не го и интересуваше. Необичайно празна е и няма кой да му пречи. Това го мотивира. Започна бързо да изнася книгите си и да ги трупа на купчина пред пещерата. След като направи огромен куп го покри с клони и сухи листа. Една лека усмивка на задоволство изгря в този момент на лицето му. Спомни си как беше скрил кибрита в една пукнатина на пещерата и отиде да го вземе. Беше точно там, където го беше скрил.
Горд от своя книжен монолит Ото застана пред него. Погледна го за последен път, наведе се и запали една клечка. Пламъчето го опари и той бързо я хвърли върху купчината. Нощта се озари от светлината на огъня, който бе толкова голям, че достигаше небето. Този огън стопли сърцето на стареца отърва го от бремето да пази тайна за всичките оръжия, които могат да се направят. Поседна до огъня и се разсмя неудържимо. Погледна към небето осеяно със звезди и извика с всичка сила:
- Майко вземи ги тези знания. Ние не ги искаме! Жертвам хиляди години човешки опит и само за едно моля, нека не откриваме оръжието никога. – и хвърли в огъня кибрита.
Пламъците озариха околността почти като през деня. Ото забеляза, че към него върви тълпа от хора, които гневно викаха името му. Водеше ги великия и премъдър Кола. Какво ги беше накарало тези страхливци да излязат през нощта навън? И в този момент той чу виковете.
- Той е призовал това чудовище! Да Ото е виновен вижте го сега празнува с другото зло и се смее. Видяхме кутията с чудовищната риба и след като Великият му забрани да я внесе в пещерата той си отмъсти като призова рибата и тя разкъса „тези, които търсят храна в морето”.
- Признай си Ото, че си го направил и няма да те изгоня от пещерата – извика Кола - признай вината си. Ти ли извика „тези риби дето ядат хора”.
- Не съм направил нищо.
- Признай си!
- Не съм направил нищо те са виновни, защото ловят риба с голи ръце и акулите са ги нападнали раздразнени от движението във водата.
- О, о ти им знаеш и имената на тези чудовища. АКУЛИТЕ значи! АКУЛИТЕ – Кола разгневен започна да го блъска в гърдите - Те били виновни. А ти защо си призовал КИРБИТА. Искаш и от нас да се отървеш. Да, за да можеш да гледаш онези неща, те те карат да призоваваш тези чудовища нали?
- Не! Не е така това не е истина не го слушайте аз съм ви отгледал това не е истина - стареца тръгна към тълпата, но се препъна и събори заедно с него и Кола на земята.
Кола бързо се изправи и изкрещя:
- Искаш да ме хвърлиш на КИРБИТА, така ли – и в този момент видя една заострена тлееща главница отстрани на огъня и я взе – сега ще те накарам да спреш завинаги – и с всичка сила заби несъвършеното копие в гърдите на Ото.
- Неееее... - задавения глас на Ото отекна в нощта.
Сподавеният вопъл потъна в мрака. В последните секунди на живота си Ото разбра, че наранената майка земя не е искала да чуе молбите му. Тази тъмна нощ човекът неизбежно преоткри оръжието, което уби неговия най-голям враг – последният, който може да гледа.

Кой беше Ото? Къде изобщо се намирах? Тези облаци бяха толкова красиви. Тези облаци, които докосваха кожата ми и ме поддържаха във въздуха. Все едно лежах върху захарен памук, но без да лепка. Наблюдавайки тази гледка очите ми се насълзиха. Не знаех в кое време се намирам, даже не знаех дали съм в същото измерение, но всички тези непознати неща и случки...чувствах ги толкова близки, сякаш се случваха сега, сякаш ги преживявах заедно с потърпевшите. Замислих се какво ли ще стане ако скоча от облака. Дали всичко щеше да изчезне? Дали щях да избягам от тази действителност или щях да падна на коравата страна и да сложа край на тази мизерия. Или щях да се освободя от....от всичко...
Повдигнах се и разперих крилата си като птица. Поех дълбоко дъх и се спуснах развявайки красивите бели израстъци на гърба ми.....
Върнете се в началото Go down
Zero Gravity
Admin
Zero Gravity


Брой мнения : 1473
Join date : 29.03.2011

Данни на Персонажа
Име:: Ян Тиерсел
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue0/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (0/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeЧет Май 26, 2011 4:15 am

Очите му се вгледаха в изоставеното нещо, което се изпречваше на пътя му. Беше жена и беше в безсъзнание. Локвата кръв не говореше добре за ситуацията. Определено се беше опитвала да втвърдява и ползва кръвта си за оръжие.
- Но това не е ли рано? - Попита го компанията му.
- Не знам. Защо?
- Не трябва ли първо да се научиш на взрив, а после на това?
- Може би си права.
- Знам, че съм права. И?
- И какво?
- Убий я.
- И защо?
- Просто така. Едва ли ще оживее до сутринта. Изоставена е, изоставена.
Той се наведе и повдигна тялото й на ръце.
- Какво павиш, глупако? Нима искаш да спасиш всички?
- Искам точно обратното.
- Тогава?
- Ще я убия, когато може да ми окаже някаква съпротива.
- Странен си... Ей!!!!

/Опиши как се събуждаш в някаква стаичка на това място. Оказана ти е необходимата помощ - превръзка и няколко шева./
Върнете се в началото Go down
https://spodelyashtiyat-noj.bulgarianforum.net
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 403
Join date : 04.04.2011
Местожителство : Пловдив

Данни на Персонажа
Име:: Дориан Саки
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue77/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (77/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeПон Авг 01, 2011 7:45 am

Втурнах се в тренировъчната с гръм и трясък. Оглеждах се на всички страни и не след дълго го съзрях. Изтичах до него и в момента, в който го стигнах се спрях и го погледнах делово.
-Ще участвам.
Левис ме наблюдаваше. Не можех да преценя дали е учуден от факта, че съм приела или пък е знаел, че ще стане точно така.
-Трябва да ме подготвиш колкото се може повече.
Лошото бе, че нямахме много време, а не бях единственият ученик, който трябваше да тренира за турнира. Хубавото бе, че той не е единствения, който щеше да ме учи. Имах още няколко алтернативи и щях да се възползвам от всички интензивно.
Върнете се в началото Go down
Zero Gravity
Admin
Zero Gravity


Брой мнения : 1473
Join date : 29.03.2011

Данни на Персонажа
Име:: Ян Тиерсел
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue0/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (0/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeПон Авг 01, 2011 5:09 pm

Левис извади едно тефтерче и отметна нещо.
- Умееш призоваване, опитомяване... и другото ми обягва. Не си от редовните, но ще ти дам шанс.
Върнете се в началото Go down
https://spodelyashtiyat-noj.bulgarianforum.net
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 403
Join date : 04.04.2011
Местожителство : Пловдив

Данни на Персонажа
Име:: Дориан Саки
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue77/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (77/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeПон Авг 01, 2011 5:24 pm

Ако не ме нокаутираше почти всеки път на тренировките може би щях да бъда по-редовна.
-Добре! С какво почваме?
Върнете се в началото Go down
Zero Gravity
Admin
Zero Gravity


Брой мнения : 1473
Join date : 29.03.2011

Данни на Персонажа
Име:: Ян Тиерсел
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue0/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (0/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeПон Авг 01, 2011 5:53 pm

Ливис завърртя двете си хали на палците и от там излезнаха малки оствиета с помоща на които разкъса плъттта си по дължината на ръцете, започвайки от лакътя. Кръвта се стече надолу и напои с малки капчици земята.
- Призови псето си. - Нареди той.
А земята, типично в негов стил, се разтресе и от нищото се появиха две адски кучета. Лигите им се стичаха по земята и горяха всичко по пътя си.
- Е, да започваме.
Върнете се в началото Go down
https://spodelyashtiyat-noj.bulgarianforum.net
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 403
Join date : 04.04.2011
Местожителство : Пловдив

Данни на Персонажа
Име:: Дориан Саки
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue77/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (77/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeПон Авг 01, 2011 6:01 pm

Захапах здраво ръката си и няколко капки потекоха на пода, много подобно на неговите. Ударих с длан по тях и силно и бързо изрекох думите за призоваване. Вече ми се отдаваше и целият процес ставаше доста по-бързо от преди. Поне на половина по-бързо, а скоро щях да го съкратя до секунди. От тресящата се земя се показа Хадес с цялата си прелест на неговият вид и въпреки, че звярът бе повече от грозен, като всичките си предшественици и тези, които ще се родят след него, то бе едно от най-красивите неща за мен. Трябваше му не повече от миг да ме познае, душейки ръката ми и близвайки я точно там, където се бях захапала. Поради факта, че си беше навел муцуната на нивото на главата ми лесно успях да го потупам нежно по челото.
-Добро момче. Липсваше ми.
Върнете се в началото Go down
Zero Gravity
Admin
Zero Gravity


Брой мнения : 1473
Join date : 29.03.2011

Данни на Персонажа
Име:: Ян Тиерсел
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue0/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (0/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeПон Авг 01, 2011 6:07 pm

- Да не мислиш, че на арената някой ще те чака да го потупваш?
Двете Адски кучета на Левис вече се бяха стрелнали към нея. Едното повали Хадес, а другото се хвърли на Дориан. Левис се смееше фанатично.
- Защитавай се!! - Откъсна се от устните му. - Овладей контрола над псето си. Призови още едно! До това води отсъствието ти от моите тренировки! Мисли като смъртта, не като детенцето на съседа! - Изричайки тези думи, на сцената се бяха появили още две Адски кучета, които се стрелнаха към Дориан.
Върнете се в началото Go down
https://spodelyashtiyat-noj.bulgarianforum.net
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 403
Join date : 04.04.2011
Местожителство : Пловдив

Данни на Персонажа
Име:: Дориан Саки
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue77/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (77/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeПон Авг 01, 2011 6:19 pm

Със странично превъртане на пода по някакъв начин успях да се отърва от хрътката. Светкавично се изправих.
-Хадес, атакувай! - изкомандвах господарски. - Разкъсай го, момче.
Хадес почна да напада себеподобния си свирепо, а аз трябваше да гледам себе си. Да мисля като смъртта? Това го умеех, но беше невъзможно да призова и опитомя още една хрътка за толкова бързо време.
Кучето на Левис се приближаваше заплашително към мен, а другите две го обграждаха от двете му страни малко по-назад, готови и те всеки момент да нападнат. Лигите, които падаха на пода имаха мирис на киселина. Не спирах да се движа, за да не може да ме приклещи в някой ъгъл. Повторих процедурата с кръвта. Вече течеше от ръката ми. Кучетата скочиха към мен. Без да ми е нужно много време наместих плана в главата си. Затичах се към Хадес, докато се бореше с другото животно. На метър от тях се подхлъзнах на земята правейки подсечка и минах точно под двете им тела, заставайки зад тях, така че да имам импровизирана стена. Тряснах ръката си на пода и набързо, но с голяма увереност призовах второ куче. Бях вкарала магията си в кръвта и силно се надявах да стане от първия път.
Върнете се в началото Go down
Zero Gravity
Admin
Zero Gravity


Брой мнения : 1473
Join date : 29.03.2011

Данни на Персонажа
Име:: Ян Тиерсел
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue0/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (0/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeПон Авг 01, 2011 7:16 pm

И второто куче се появи на сцената. Левис се усмихна доволен. Махна с ръка и трите кучета се спуснаха към Дориан.

/Опиши действията ви./
Върнете се в началото Go down
https://spodelyashtiyat-noj.bulgarianforum.net
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 403
Join date : 04.04.2011
Местожителство : Пловдив

Данни на Персонажа
Име:: Дориан Саки
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue77/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (77/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeПон Авг 01, 2011 7:38 pm

Нямах никакво време за бавно опитомяване на новия екземпляр. Хванах се за козината му и се покатерих на гърба му.
-Ти си мой подчинен.
Извиках силно и вместо да го подмамвам с месо и прочие като Хадес действах по един стар, но сигурен метод за опитомяване. Стиснах силно врата му и без да се замислям го захапах здраво за ухото. То изскимтя и "клекна" пред мен.
-Напред! -изкрещях като един генерал на войниците си. Моите две бойни машини се спуснаха и блъснаха централно две от кучетата на Левис. При сблъсъка отскочих от гърба на животното и със салто във въздуха преминах над третото, като се приземих на земята в клек. Сега съжалявах за това, че не бях взела оръжията си сутринта, но нямаше какво да се направи по въпроса освен да се импровизира. Изтичах до едната стена и грабнах окачената запалена факла, която осветяваше залата. Докато двете двойки зверове се нападаха и опитваха да се разкъсат взаимно, третото се нахвърли в/у мен. Бях стиснала факлата стабилно. Изчаках да дойде достатъчно близо и когато това стана силно замахнах централно към "зурлата" му с надеждата да го улуча в обсега на очите и носа.
Върнете се в началото Go down
Zero Gravity
Admin
Zero Gravity


Брой мнения : 1473
Join date : 29.03.2011

Данни на Персонажа
Име:: Ян Тиерсел
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue0/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (0/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeПон Авг 01, 2011 7:54 pm

- Кучетата са сътворения на Богът на Огъня. Мислиш ли, че с това ще се справиш с него? - Поклати глава Левис. - Дориан, нека те попитам нещо. Кой е опонентът ти?
Върнете се в началото Go down
https://spodelyashtiyat-noj.bulgarianforum.net
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 403
Join date : 04.04.2011
Местожителство : Пловдив

Данни на Персонажа
Име:: Дориан Саки
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue77/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (77/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeПон Авг 01, 2011 8:06 pm

-Кучето естест.....
Не довърших. Ама разбира се. Беше ясно като слънчев ден. Трябваше да се сетя много по-рано. Застопорих движението си във въздуха и изчезнах от там преди чудовището да успее да стовари голямата си лапа върху мен.
С бърза хватка се обърнах и хвърлих факлата целенасочено към Левис. Засилих се и затичах към него. Знаех, че ще я отбие без проблем и се бях приготвила да го нападна в секундата, в която това стане. Отбиеше ли е, още докато тя беше във въздуха се приготвих за подсечка и здрав юмрук в сърцевата кухина.
Върнете се в началото Go down
Zero Gravity
Admin
Zero Gravity


Брой мнения : 1473
Join date : 29.03.2011

Данни на Персонажа
Име:: Ян Тиерсел
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue0/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (0/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeПон Авг 01, 2011 8:24 pm

Дориан се беше заслила. Левис очакваше веднага да тръгне след него. Не помръдна. Точно когато Дориан го връхлетя.... не стана нищо. Освен, че тя се заби в решетка направена от кости и остана там заклещена.
- Кучетата се призовават, за да отбият спътника или прозования демон на опонента ти. При първа възможност, винаги трябва да нападаш него. С неговата смърт, свършва и магията. - Кучетата на Левис изчезнаха. - Трябва ти и защита, която нямаш. Ние, Демоноподобните не сме Осоиди, за да размахваме мечове межу себе си, не сме и асасини, че да бъркаме отрови и да се дебнем в гръб, както и да бягаме при първа възможност.. Ние сме кукловоди, черни магьосници, които могат да призоват на своя страна дори Смъртта. И точно това ще правим сега - ще се учим да се защитаваме.

/ 7 опит, 3 магия, 1 атака./
Върнете се в началото Go down
https://spodelyashtiyat-noj.bulgarianforum.net
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 403
Join date : 04.04.2011
Местожителство : Пловдив

Данни на Персонажа
Име:: Дориан Саки
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue77/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (77/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeПон Авг 01, 2011 11:18 pm

Докато го слушах си поемах въздух и събирах нови сили. Освободих кучетата от длъжността си и те изчезнаха в дън земя.
-Защита? Добре. Прав си не съм асасин, макар че съм тренирала тялото си повече по техните стандарти. Какво трябва да направя?
Да. Точно така, Левис. Явно все пак ставаше нещо от теб, освен да служиш за красота. Точно така, учи ме. Трябваха ми нови умения и трикове. Цяла плеада даже.
Върнете се в началото Go down
Zero Gravity
Admin
Zero Gravity


Брой мнения : 1473
Join date : 29.03.2011

Данни на Персонажа
Име:: Ян Тиерсел
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue0/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (0/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeВто Авг 02, 2011 12:04 am

- За да стартираш добре в този живот трябва да можеш да призоваваш разни гадинки, които винаги са в помощ за теб. Но това не е достатъчно както сама знаеш. За да ги изпозлваш - трябва да можеш да ги опитомиш. А за да ги опитомиш, трябва да бъдеш по-силна психически от тях самите. Загубиш ли тази психическа сила, то неминуемо ще се обърнат срещу теб. Предполагам знаеш и това. Това са първите две стъпала, които трябва да изминеш, за да можеш да пригаш и друго изкуство на народа си - така нареченото от бабките и дядковците съживяване. Това представлява магическо повдигане на вече мъртво тяло, което бива използвано като марионетка - перфектната атака от разстояние, която неминуемо трябва да пригодиш с разните зловонни гадинки. Трупът и кукловодът му са свързани помежду си с тънки нишки магия. Самото изкуство се изучава в десет нива на владеене. Колкото по-голямо нивото му, толкова повече мъртви тела могат да бъдат използвани без проблем. Е, почти без проблем. - засмя се Левис. - Така като гледам нивото ти, ти няма да можеш в близко бъдеще да вдигаш повече от три трупа наведнъж. Е... Да започнем.
Левис протегна ръката си напред и изпод пръста, сякаш картица, се подаде човешка глава, разбира се малко поизгнила и на нищо не приличаща, но доста добре се справи с разравянето на пръстта около себе си. И сега, седеше изпрвено.
- Това ще се научиш да павиш днес. А, ако остане време и как се контролира тази глупост. - Левис щракна с пръсти и Дориан падна на задника си, тъй като какалестата клетка бе изчезнала изпод нея. - Но първо трябва да ти намерим труп, нали?
Върнете се в началото Go down
https://spodelyashtiyat-noj.bulgarianforum.net
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 403
Join date : 04.04.2011
Местожителство : Пловдив

Данни на Персонажа
Име:: Дориан Саки
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue77/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (77/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeСря Авг 03, 2011 1:52 pm

Изправих се и докато се тупах от прахта го попитах:
-Ще намерим или ще си направим?
Усещах,че ще е второто.
Върнете се в началото Go down
Zero Gravity
Admin
Zero Gravity


Брой мнения : 1473
Join date : 29.03.2011

Данни на Персонажа
Име:: Ян Тиерсел
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue0/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (0/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeСря Авг 03, 2011 11:16 pm

- Огледай се. Избери си някого - аз нямам реквизит за трошене.
Върнете се в началото Go down
https://spodelyashtiyat-noj.bulgarianforum.net
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 403
Join date : 04.04.2011
Местожителство : Пловдив

Данни на Персонажа
Име:: Дориан Саки
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue77/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (77/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeСря Авг 03, 2011 11:24 pm

И точно това и почнах да правя. Избор, избор.... Трябваше ми някой силничък, за да ми е от по-голяма полза. След известен оглед на учениците се спрях на един мъж, около 25 годишен, тъмнокос, блед. Правеше някакви заклинания или нещо такова, защото беше доста съсредоточен. Имаше добро телосложение и си личеше, че не е новак, но не беше и майстор.
-Този! - посочих го на Левис.
Върнете се в началото Go down
Zero Gravity
Admin
Zero Gravity


Брой мнения : 1473
Join date : 29.03.2011

Данни на Персонажа
Име:: Ян Тиерсел
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue0/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (0/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeСря Авг 03, 2011 11:31 pm

- Джейсън Пийл - поясни Левис. - Не мисля, че е хапка за твоята уста... А и да изкараш късмет, не мисля, че Ян Оу ще е доволен, че си омъртвила и си направила свой роб негов ученик. Нападай! - Изкрещя Левис.

/Опиши атаката си. Може и да размислиш./
Върнете се в началото Go down
https://spodelyashtiyat-noj.bulgarianforum.net
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 403
Join date : 04.04.2011
Местожителство : Пловдив

Данни на Персонажа
Име:: Дориан Саки
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue77/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (77/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeСря Авг 03, 2011 11:48 pm

Замислих се над думите му. Можеше наистина да стане проблем. Въпреки това той изкрещя да нападам затова заех бойна позиция. Бях готова да тръгна към младока, но все пак преди това го питах:
-Ако трябва да изберем някой друг?
От тук нататък действията ми зависеха изцяло от отговора му. Ако кажеше за друг, спирах, ако кажеше него нападах независимо от разликата в силите ни.
Върнете се в началото Go down
Zero Gravity
Admin
Zero Gravity


Брой мнения : 1473
Join date : 29.03.2011

Данни на Персонажа
Име:: Ян Тиерсел
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue0/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (0/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeСря Авг 03, 2011 11:53 pm

- Е... не е за теб. Онзи там е глупав, пак е на Ян Оу, ама е глупав. - Засмя се Левис и посочи един доста по-едър изглеждащ от Джейсън Пийл, както и изглеждаше по-умел от него. - Предлагам ти го, ако ти хареса... давай. - Левис направи неясен жест с ръка.

/Опиши действията си./
Върнете се в началото Go down
https://spodelyashtiyat-noj.bulgarianforum.net
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare


Брой мнения : 403
Join date : 04.04.2011
Местожителство : Пловдив

Данни на Персонажа
Име:: Дориан Саки
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue77/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (77/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeЧет Авг 04, 2011 12:01 am

Замислих се за момент. Джейсън е симпатяга, нека живее за сега. А и онзи щом е по-силен ще е по-добро оръжие. Факта, че е тъпак значи, че ще изпълнява всичко каквото му кажа без проблем и ще е по-лесен за кукловодене.
Тръгнах към него с бавна котешка стъпка, предизвикателен поглед и блясък в очите. Нека почна с по-лесния начин, тъкмо да проверя колко е глупав всъщност. Пък ако се наложи ще продължа и с централна атака.
Набития ме забеляза доста бързо и ме проследи с поглед, докато стигнах на няколко крачки от него и се облегнах небрежно на стената.
-Здравей! Съжалявам аз съм нова и ми стана интересно какво всъщност правиш. Та би ли ми обяснил? - попитах заинтересовано с нотка на наивност и лека еротика в гласа.
Върнете се в началото Go down
Zero Gravity
Admin
Zero Gravity


Брой мнения : 1473
Join date : 29.03.2011

Данни на Персонажа
Име:: Ян Тиерсел
Напредък на Героя:
Тренировъчните площадки - Page 4 Left_bar_bleue0/160Тренировъчните площадки - Page 4 Empty_bar_bleue  (0/160)
Име на Спътника: -

Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitimeЧет Авг 04, 2011 12:25 am

Стойката му се промени, погледът също.
- Копая. - Заяви той сякаш тя трябваше да знае какво означава това. - Не си от най-новите. Виждал съм те и преди. Интересна сцена спретнахте с Левис. - Посочи го той. - Не си попаднала на учител. - Засмя се той.
Левис гледаше и едва сдържаше усмивката да не изгрее като пълнолуние на лицето му.
Върнете се в началото Go down
https://spodelyashtiyat-noj.bulgarianforum.net
Sponsored content





Тренировъчните площадки - Page 4 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчните площадки   Тренировъчните площадки - Page 4 I_icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Тренировъчните площадки
Върнете се в началото 
Страница 4 от 7Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Споделящият нож :: Адската Страна :: Феър Кийп :: Ангелик :: Училище за Мъртво Изкуство-
Идете на: