Наратор

Сет го гледаше и гледаше, а Викс се чудеше какво забога правят. Когато Фейд попита Сет, как се казва той чу детско гласче.
-Сет, казвам се Сет.

Колкото до Викс тя погледна нахалника и се усмихна мило.
-Не Сет е такъв пред хора. Иначе е много мил.

Сет пак го погледна доста странно. И още по странно е че може да го държи въпреки, че е леден на допир.
-Сет да защити Викс? Добре.
И сякаш дракончето се усмихна.

Фейд Уър върна Сет на Викс. Леден беше на допир, но Яст беше вече обвил ръцете му, за да го предпази.
- Да започваме. - Подкани ги Фейд Уър. - Викс, опитай се да изпратиш мисъл към Сет. Той ще даде всичко от себе си, за да я улови. А ти, Джеймс, тъй като нямаш домашен любимец, ще започнем с нещо по-просто. Накрай онзи стол в края на стаята да се повдигне.

/Опишете опитите си./

Викс погледна Сет и се усмихна. Сет също я погледна. Това щеше да е забавно. Те двамата ама хич не се разбират още от 5 годишни Сет и ядеше книгите а тя го облъ4ваше с огън. Е да като малка не мразеше огъня, но след 2 седмици със Сет нещо и стана и сякаш беше се превърнала в зимното момиче. А сега трябваше да се примирят. Може би щеше да е по-лесно ако мислят за едно и също него, но на Гадината кой знае какво и минава през ума.
Сет пък от друга страна мислеше само за храна. Дракон какво да го правиш. Само ядене му беше в главата. Но реши да се постарае. Все пак Викс му бе единствената приятелка и поне един път и тя да му чуе гласа сигурно щеше да се зарадва. Е сега беше време.
Викс изпразни ума си от ненужни мисли, Същото го направи и Сет. Викс започна да се концентрира върху това да предаде мислите си на Сет, а какви бяха те. Трудно е да се каже. Но може би го питаше дали е там или не. Сет от друга страна стоеше мирно и спокойно и си бе затворил очичките. Скоро щеше и да заспи или поне така изглеждаше. Викс се мъчеше и мъчеше ама дали е успяла. А Сет само чакаше да му подадат дума и да се разприказва.

Тъй като не му се обесни нищо свързано с опита , Джеймс беше сигурен че трябва да го повдигне с телекинеза но реши да се направи на клоун . Затова прекоси стаята , хвана стола с две ръце и го вдигна високо над главата си .
- Е това не е чак толкова трудно ... - каза Джеймс едвам сдържайки смеха си .

Vix Glacies написа:

Викс погледна Сет и се усмихна. Сет също я погледна. Това щеше да е забавно. Те двамата ама хич не се разбират още от 5 годишни Сет и ядеше книгите а тя го облъ4ваше с огън. Е да като малка не мразеше огъня, но след 2 седмици със Сет нещо и стана и сякаш беше се превърнала в зимното момиче. А сега трябваше да се примирят. Може би щеше да е по-лесно ако мислят за едно и също него, но на Гадината кой знае какво и минава през ума.
Сет пък от друга страна мислеше само за храна. Дракон какво да го правиш. Само ядене му беше в главата. Но реши да се постарае. Все пак Викс му бе единствената приятелка и поне един път и тя да му чуе гласа сигурно щеше да се зарадва. Е сега беше време.
Викс изпразни ума си от ненужни мисли, Същото го направи и Сет. Викс започна да се концентрира върху това да предаде мислите си на Сет, а какви бяха те. Трудно е да се каже. Но може би го питаше дали е там или не. Сет от друга страна стоеше мирно и спокойно и си бе затворил очичките. Скоро щеше и да заспи или поне така изглеждаше. Викс се мъчеше и мъчеше ама дали е успяла. А Сет само чакаше да му подадат дума и да се разприказва.

Концентрацията на Викс имаше успех. Тя бе започнала да чува някакви шумове и това определено не беше само в главата й. Идваше от друго място, но не беше и от залата, да не говорим за Джеймс. Определено идваше от Сет. Той се опитваше да й каже нещо, както и тя на него. Може би единият трябваше да отстъпи и да се концентрира върху улавянето на вълните на другия.

/Давай отново./

Найтли написа:

Тъй като не му се обесни нищо свързано с опита , Джеймс беше сигурен че трябва да го повдигне с телекинеза но реши да се направи на клоун . Затова прекоси стаята , хвана стола с две ръце и го вдигна високо над главата си .
- Е това не е чак толкова трудно ... - каза Джеймс едвам сдържайки смеха си .

Фейд извъртя главата си настрани и погледна Джейс.
- Ако се правиш на шут, не ставаш и за такъв. А сега, сериозно към това, което се опитвам да те науча, Джеймс Найтли.

/Пак./

Викс я заболя главата от тоя шум. Тя погледна Фейд и го попита дали има хапчета за глава, ама да не е Аналгин, че има алергия към това. Като не получи отговор явно Учителя нямаше тя пак погледна Сет. МОмичето седна на земята и се замисли за нещо. Сет беше бебе дракон, а тя мелеза на двама луди. Доста странна комбинация, но пък звучеше забавно. Като разбра, че мисли за съвсем други неща Викс разтърси глава и пак погледна Сет. Викс пак се опита да се концентрира, но изведнъж Сет просто се намести в скута и , като котка. Викс се усмихна и за почна да го гали, докато се концентрираше. Тоя път Сет нямаше да се мъчи да се свърже с нея. Щеше да я изчака, като кавалер. Все пак се казва път на дамите :Д. А тоя дракон би го използвал това като предтекст в по-сложни ситуации. И така Викс, както си го галеше се опита отново да се свърже с него. Само че тоя път се опита да не обръща внимание на главоболието от шума...

- Извинете ме сър , ще се постарая . - Каза Джеймс с малко срам в гласа .
Отдалечи се на един метър от стола , вгледа се в него и се концентрира . Как щеше да премести цял стол ?! Беше виждал Баща му да го прави , майка му да го прави . Дори малката му сестричка която вече не беше толкова малка да го прави , но той така и не се беше опитвал . "Явно има нещо общо с мисловните вълни" помисли си новакът , "Сигурно ако си внуша и повярвам че мога да го направя , туковиж стане" , поне мислеше оптимистично . Джеймс събра цялата концентрация на която беше способен и започна да се мъчи , по някакъв начин да премести стола , използвайки само мисълта си като двигателна сила.

Отговор на Виск:
Този път нямаше шум. Само тишина. Дали Виск беше успяла? Сигурно. Просто трябваше да го попита нещо и да изчака, за да види дали ще получи отговор.

Отговор на Джеймс:
- Джеймс. Ти какво си? - Попита учителят, нарушавайки безсмислената му концентрация.

- Извинете сър , не разбрах въпроса ... - Джеймс наистина не беше разбрал въпроса . - Благородник съм . Драконоид .

ВИкс се зачуди какъв да и е въпроса. КАкво би харесало на Сет да го питат. Нещо за храна? Нещо за лед? Нещо за нейните неща? Да той обичаше да си играе. А сега какво нямаше в нещата който събираше по рано. Четката и за коса май беше. Но чакай така изгубваше концентрация.
- "Викс върни се!" каза си тихо тя. После погледна Сет и се усмихна Тя реши да го пита нещо. "Ей Сет къде ми е четката за коса или не си я виждал?" Беше въпроса и.

Отговор на Викс:
Този въпрос прозвуча ясно в главата на Сет. Но знаеше ли къде е в действителност?

/Виск, дай отговор на въпроса си и свободно опиши, че си го чула./

Отговор на Джеймс:
- Драконоид значи? И мислиш ли, че като се пулиш на стола, ще го повдигнеш?
Фейд беше сдържан, уж, но и той самият си имаше граница. Кой беше приел този тук? За какво? Огромен, но с два пъти по-малко мозък, може би. Ако само си играеше на глупак, то нямаше да е с красиви последствия.
Фейд реши, че е излишно да говори пред малкото момиче и изпрати своята мисъл към Джеймс, който я чу ясно.
- Джеймс, или започваш да се държиш сериозно към Изкуствата, на които мога да те науча или ще те изпепеля като наденичка на въглен и повярвай ми, това ще е само началото.

Джеймс разбра много ясно съобщението. Той беше сигурен че няма да може да изпрати обратно послание , но беше обеден че учителят ще прочете мислите му . "Съжелявам сър, нов съм в изкуствата, бихте ли ме инструктирал по-подробно".

Сет: -"Не знам. Не успях да извадя всичко от чантата."
Детския глас на Сет напомняше на истинско човешко дете. Странно беше. Прекалено. Никога не си бе представяла, че Сет може да говори така. Тя мислеше драконите, като него за създания с гаден, дрезгав и строг глас. Или поне само това беше чувала от баща си. Който явно доста я е лъгъл. Май беше добре, че е избягала от вкъщи. Викс пак погледна Сет и той нея също. Дракончето и се метна на врата и въпреки, че беше на половината на ВИкс, което не си е никак малко поне за нея, тя успя да се задържи на крака,
-Сет тежиш.
Виксе изправи, а Сет литна и я пусна.
Сет:-Не тежа. Ти си по-тежка от мен."
И отново спор.

- Повечето Изкуства са на основата на нашата магия. Можеш ли избщо да я използваш?
Фейд наблюдаваше Джеймс внимателно, но вече знаеше, че Викс в успяла в начинанието си, поне за първо ниво. Чакаше да чуе отговорът на Сет, въпреки това, за да е сигурен, че тя ще го разбере.
Не знам. Не успях да извадя всичко от чантата. чу Фейд.
Двамата изпаднаха в спор, но много скоро спряха да се чуват един друг. Връзката беше загубена по между им.
- Виск, това ще се случва често. За това трябва да бъде тренирано Изкуството.

/Виск, получаваш Телекинеза - I ниво. 10 опит, 4 магия.
Същото получава и Сет.
Джеймс, знаеш си работата./

"Не веднъж ми е преподавано и показвано друго изкуство от нашата велика магия , но уви има нещо което възпира моето използване на магически способности" Помисли си Джеймс и това беше самата истина.

Викс погледна учителя, а Сет влезе в чантата и след малко излезе, като и даде четката за коса.
-А ето я. Видя ли че знаеш къде е. Г-н Уър значи до колкото съм разбрала трябва да продължавам да си говоря със Сет за да можем да си говорим спокойно. А грешка да спорим спокойно.

- Да. Но днес повече няма да е възможно. Все още си малка и скоро ще усетиш как ти се вие свят. Макар и кратко, това е много изтощително.
Фейд се обърна към Джеймс.
- Какво чакаш още? Викс, ще те помоля да си тръгнеш. Отиди се нахрани и наспи.

-И без това ме боли още главата. Е чао и до утре.
Каза му Викс и тръгна, а Сет ходеше след нея. Тя се замисли, дали ако хората в тази зала разберат, че не е чист драконоид ще се държат с нея, както преди. Надали. Ако беше вярно, това което казваше момчето на улицата преди, Как му беше името. Яо то сигурно ще я презират. Но сега не е време за това. Момичето тръгна към столовата...

Викс се върна и търчеше из коридорите, като бик видял червено. Сет пък летеше след нея и като видя, че ще се блъсне в вратата бързо я отвори. ВИкс продължи да тича и да търси учителя, но взе, че се блъсна в една от стените.

Викс се плъзна надолу и падна на задника си. Кръв започна да се стича от носа й. Явно го беше счупила.
- За къде си се разбързала толкова? - Гласът й беше познат. Яо.
Той клекна до Викс и избърса кръвта й с някаква кърва. Явно неговата, но не можехме да бъдем сигурни в това.

ВИкс го погледна и стана леко червена.
-Ти си?
Тя започна да си спомня и изведнъж и пресветна. Тя го посочи и се развика.
-ГРУБИЯНА ОТ УЛИЦАТА.

Лявата вежда на Яо започна да трепери. Грубиян. Да. Той беше всичко друго, но не и грубиян. Предпочиташе да го наричат просто "Огненото разрушение", но това си е съвсем друга тема, да не говорим, че повечето го смятаха за истински демон.
- Внимавай как ми говориш. - Заяви спокойно той, макар че искаше да вика. - Аз знам твоята малка тайна.