Наратор

Фейд Уър беше "владетелят на тази зала". Ненадминатите му умения в Телекинезата и Резонанса го правеха най-добрия избор за учител в тези дисциплини.

Това беше последната спирка за деня. Най-накрая. Край на ходенето. Сега започва истинската игра. Викс влезе в голямата зала и се поогледа, за да види дали има някой.

Един от по-големите ученици забеляза Викс и се затича към нея. Клекна:
- Здравей. Да не си се загубила? Искаш ли да намерим татко ти?

Викс прие това, като чиста обида, но все пак се усмихна.
-Нямам нужда от помощ. И още нещо не съм се изгубила.
КАза тя студено и сякаш кучешки студ се разви около нея.

- Тогава какво правиш тук?
Младежът успя да запази спокойствие. Просто природата му не беше от тази, която си позволяваше лесните и безкомпромисни избухвания.
- Не ми казвай, че ще се обучаваш редом с нас?

-Мда.
КАза ВИкс и се усмихна миличко.
-Днес ме приеха.

Момчето се изправи.
- В такъв случай да те запознаем с учителя, искаш ли?

-За това бих се съгласила.
Каза Викс, като леко и стана неловко. Явно тя беше най-малката от всички тук.

Момчето тръгна напред, а Виск го последва. След около пет минути навлизане навътре в тренировъчните площадки момичето го видя. Мъж, полу гол, който всички бяха заобиколили и слушаха внимателно.
- Основният похват на това Изкуство - обясняваше той, когато беше прекъснат от водача на белокосото момиче.
- Господин Уър, водя Ви нова ученичка. Значително по-малка от всички тук.
Мъжът обърна главата си и погледна малкото момиченце.
- Грей, сигурен ли си, че тя е за тук, а не за някоя забавачница.
- Аз си помислих същото, господине, но тя твърди друго.
- Как се казваш, млада госпожице?

Викс намираше думите им за обида. Не беше толкова малка. На 13 е, а се държат сякаш е на 5. Като чу последния въпрос тя погледна полу голия индивит и тихичко изсъска:
-Глациес Викс.

Найтли пристъпи напред в залата с ехо . Храната беше върнала силата в тялото му и отново стъпваше с високомерие . Беше решил да започне с нещо което да не зависи от тялото му . Може би беше вярно че имаше перфектно тяло , но той ужасно много мразеше да се преуморява .
В Залата имаше много хора , но само десетина правеха странни упражнения...

Отговор на Викс:

- Добре. Аз съм Фейд Уър. Както вече разбра - учителят по тази дисциплина. Отнасяй се с необходимото уважение, в противен случай никога не би успяла да се научил да общуваш с твоето драконче, което се чудя къде е?
Да. Фейд Уър много добре знаеше кой ученик какъв домашен любимец имаше. Може да му беше вроден талант, а може би не. Носеха се слухове, че той притежава единствения по рода си сенчест дракон. Знаеше ли човек.
- Не си чувала мислите му, нали така? - Попита я той съвсем сериозно.

Отговор на Джеймс:
Джеймс се загледа и разбра, че всъщност това не са упражнения. Просто около десетима се бяха скучили около един полугол мъж, който разговаряше с белокосо дете.

-Сет знае само да дразни хората. Но още е малък и зъби не са му пораснали. И все пак гадината умее да яде лед.
Каза тихичко Викс, като вече и ставаше доста странно. Как тъй стана, че тя се оказа най-малката там.

Джеймс се приближи до тълпата за да чуе за какво става въпрос.

- Добре. - Съгласи се Фейд Уър. - Доведи ми тази твоя гадина. - Засмя се той. - Горя от любопитсво да я видя. А ти си? - Обърна се той към Джеймс, който туко що подаваше ухо, за да разбере за какво става на въпрос.- Не съм те виждал преди.
Всичките ученици се обърнаха към новодошлия. Той беше поне два пъти по-едър от всички останали и това определено хващаше окото. Те го гледаха със странен интерес в очите, а може би беше презрение. Мъжка му работа, женска му работа.
- Е, представи се. - Подкани го още един път Фейд Уър.

Викс пък отиде да вземе Сет. ЩОм гори от желание да го види хубаво. Тя си проправи път перз тълпата, предимството да си дребен и тръгна към стая номер 10.

- Привет момичета и момчета , казвам се Джеймс от Фамилия Найтли и днес дойдох тук за да бъда посветен в изкуството на телекинезата . - Официално декларира Джеймс с голямо самодоволство.

Двете момичета разглеждаха с блясък в очите тялото му, а момчетата просто извъртяха глава, за да не налетят на бой.
- В такъв случай, пръскайте се и ме оставете с Джемс Найтли тук. - Изчерче Фейд Уър и всички се пръснаха толкова бързо, сякаш някъде раздаваха злато. - След като вече сме сами, какво представлява телекинезата, г-н Найтли?

- Умението да предаваш мислена информация от една същност на друга , а чакай малко , това беше телепатия ... - Джеймс не успя да подреди думите както трябва и след това се поправи . - Май беше умението да местиш обекти с мисълта си ...

Викс влезе в стаята и дърпаше след себе си някаква бяла чанта, която изглеждаше, че се дърпа, за да избяга. Викс отиде при учителя и гушна чантата и зачака да свърши с работата си.

- Джеймс, това е Викс. Викс, това е Джеймс. Днес ще тренирате Телекинеза заедно, но нека първо видя твоето драконче.
Фейд Уър протегна ръката си напред, за да получи това, което искаше да види.
- Телекинезата, или наречена още психокинеза, е способността у даден човек да премества материални обекти от едно място на друго без да използва физически контакт. Това също включва променяне на формата на предмети, като се използва енергията на умственият контрол или свързването на един ум с друг. Разбрахте ли какво искам да ви кажа?

-Аха , един вид да си говориш с друг човек или създание без дори да си отвориш устните ... Това би ми харесало . - каза с доволна усмивка Джеймс.

Викс слушаше и слушаше и когато видя ръката на учителя се сети. Тя отвори бавно и внимателно чантата и се опита да хване Сет. Но той я ухапа и тя бързо си извади ръката, като го даде на учителя.
-ГАДИНА. ЩЕ ТЕ ПРАВЯ НА ПАРЧЕТА. ЩО ЗА ДРАКОН СИ, НИТО ИМАШ ЗЪБИ А ХАПЕШ И БОЛИ.

- Да, Джеймс. Малко ще се проточи тази тренировка, защото си имаме един непослушник тук.
Фейд Уър държеше вече Сет в ръцете си и той кротна моментално, но до кога?
- Ще Ви помоля за малко тишина, ако е възможно.
После Фейд Уър погледна Сет в очите и изправи мисълта си към него:
- Как се казваш?

-Извинете ме млада госпожице , но дракончето ви ще се отнася така с вас , както вие се отнасяте с него . - каза любезно Джеймс.