Инферно в Рая

- Разбрах, че си провалила цяла мисия, така ли е?
Какво си мислеше Фейд, когато защитаваше това дете? Трябваше да се вземе в ръце и да започне да разсъжава трезво, а не воден от стари спомени и мъчни мисли за миналото. Те не можеше да се справи, тя не можеше да бъде Арие. Тя беше прекалено наивна.
- Запали се.

Когато чу въпроса на Си Мастър, Викс буквално потъна в дън земя. В този момент тя искаше да се скрие, защото усещаше, че нещо в нея не е наред. По-точно тя се срамуваше от самата себе си. Думите му почнаха да кънтят в главата и.Тогава чу и последните му думи - "Запали се". Какво имаше в предвит Си Мастър с това, и тя не знаеше?
-Извинете, но не знам какво имате в предвит.

Си Мастър се приближи към Виск и се наведе:
- Извинете, но не знам какво имате в предвит, господине. - Цитира я той, а после отстъпи крачка назад. - Ако не ме лъже паметта, те научих да плюеш огън, нали? Или се бъркам?

-Мда, научихте ме.
Викс реши да не говори повече а просто да се помъчи да го направи. Но не разбираше едно. Защо Си Мастър не я наказа, или това беше задача на директора. Обикновенно в дома си щом обърка нещо получаваше наказание измислено от чист демоноподобен, тъй че можете да се представите що за наказание е било. Викс пое дълбоко дъх и се опита да си спомни, за това което и беше показал Яо първия път. Той е каза че за да се възпламени цялата трябва да концентрира магия в цялото си тяло и да превъздаде огън чрез тая магия. Ем нямаше какво да се чуди повече. Викс затвори очи и започна да се мъчи да се концентрира. И въпреки, че не беше добра в това, тоя път беше сериозна и си беше задала за цел да достигне до крайната точка, каквото и да и костваше това. Викс концентрира как може в нищожния си опит във владеене на магията си да я разпространи из цялото си тяло. След това си представи как се възпламенява. Вярно бавно протичаше този процес при нея. И дано да беше успяла.

Краката на Виск се възпламениха и пламъкът тръгна нагоре по тялото й.
- Продължавай така. - Одобри похвата й Си Мастър.

Викс дори не обърна внимание на Си Мастър. В главата и кънтяха само "Разбрах, че си провалила цяла мисия." и "Вече знам кой е провалил мисията.". И странно как е устроена паметта на хората, защо в този момент си спомни нещо, което беше забравила преди. Тя си спомни за баща си, и как веднъж я беше завел на мисия с него. Тогава тя пак я провали цялата мисия и баща и беше побеснял. Викс си стисна китката на дясната ръка и заби пръсти там и се усмихна толкова изкуствено, че чак болеше да се гледа. Тя реши да спре да си спомня или щеше да се загубя цялата в мислите си. Викс се отклони от различни теми и продължи със започнатото - да се подпали. Тъй, като имаше основата вече, тя щеше да продължи нагоре. Пламъка вървеше нагоре по тялото и, а тя усещаше това като, че някакви буболечки лазят по нея. Ужасно чувство. И въпреки това реши да не спира. Колкото по-бързо свърши с това, толкова по-добре. Викс концентрираше магията си по цялото тяло и вече чувстваше, как тя тече по тялото и, както кръвта. Викс продължи да се съсредоточава и вече повече приличаше на кукла, която гори отколкото на човек. Празни, като безна очи. лице на което не можеше да се прочете емоция. И колкото и странно да звучи, това е истинската Викс. Тази, която Сет искаше да вижда, а не онова разглезено, ревливо момиченце.

Си Мастър наблюдаваше с интерес сцената на нейния гняв. Да, беше разбрал, че е гневна, толкова гневна, че чак я боли. Това беше наистина интересно, че и забавно - да видиш как едно малко момиченце може да се превърне в кълбо от огън само защото някой му е полазил по нервите. И тогава Си Мастър реши, че най-правилната тактита с това белокосо девойче, ще се основава не нейния гняв и болка от миналото, какъвто и да е той, слят с това от настоящето и страховитото надвесване на бъдещето.
- Стига. - Нареди монотонно той.

/Самозапалване, 10 опит, 6 магия./

Викс отмести рязко очите си към Си Мастър и го погледна с онзи празен поглед. Пламъка изчезна, а Викс не каза и дума.

- Сега, опитай се възпроизведеш Огнен дъх на друго ниво. Действай.

-Бихте ли обяснили?
Попита тя гледайки в една точка.

- Какво прави преди няколко дни в тази зала? Обясни ми. - Усмихна се Си Мастър. - Възпроизвежда ли огън от белите си дробове или си споням само Яо?

-Да възпроизвеждах огън от белите си дробове. И моя не споменавайте това име пред мен, господине.
Каза тя все още загледана в някаква точка. Май беше леко вдлъбнатина в пода.

- Направи същото, но с повече сила. Сега.

Всъщност Викс беше чула да създаде огнен ДУХ, а не дъх, затова беше попитала. Викс продължи да гледа точката, докато отново концентрира магията си, но този път в белите дробове. Тя се опитваше прецизно и внимателно да я увеличава, защото знаеше, че в нейното състояние и предишните и опити е възможно да се опече отвътре. Може и да не е често срещано явление, но имаше такъв риск, като се има на предвит, колко е крехка и уязвима е. Викс продължи с нищожната си съсредоточеност, да концентрира магия в белите си дробове. Когато помисли, че е достатъчно тя се опита тази магия и с помощта на въздуха да създаде огън, достатъчно силен, за да мине пред Си Мастър. Тя усети и онова гадно парещо чувство откоето сякаш ще се задуши, но показа това с леко трепване на очите, което обикновенно не би се забелязало, но Си Мастър беше толкова близо, че щеше да го види лесно. Викс продължи да се мъчи да създаде силен огън и да го издиша след това.

Огнената топка беше добре изглеждата за дете на нейната възраст, въпреки че можеше и повече.
- А сега, изгори озни стол. - Си Мастър посочи един в края на залата, а това си беше доста делчко. - И не мърдай от сегашната си позиция.

Викс се позачуди. "Да изгоря онзи стол. Добре тогава. Но как да стане. Първо да видя колко е разстоянието от тук до стола." Тя започна да премеря с очи разстоянието. По големите плочи покриващи го тя лесно се ориентира. " Една, две, три.....седем по метър. Седем метра до стола." Викс се загледа в стола и се съсредоточи само в него. Само стола и нищо други в тази стая. Тя концентрира магията си в дробовете, какво преди, но по всичко си личеше, че нямаше да успее да стигне толкова далеч само с това. Тогава се замисли "Какво да правя? Възпроизвеждането ми на огън от белите дробове не е достатъчно добро, за да стигна до края на стаята. Но пък ако смеся магията с въздуха в стаята, докато все пак това правех в дробовете си. Ако ги смеся и концентрирам така магия, за да може да заобикаля препядствата, а след това я изпламеня, може и да се получи." Викс най-накрая реши да направи това, което беше замислила. Тя вдиша въздух и го издиша, като освободи магията си малко по-малко. И поне още имаше контрол над нея я разпредели първоначално слабо, а на края достатъчна в количество, за да изпепели стола. След това остана и запалването. Викс отново пое въздух, хвана и стисна силно дясната си китка. Бавно превръщаше магията си в белите дробове в огън, а останалата в стаята щеше да е просто проводник, за да може да стигне до крайната цел - стола. Викс отново вдиша и се опита да направи стуя от огън право срещу стола.

И струята достигна до стола. Той изгоря целия на парченце.
- Отлично. - Одобри Си Мастър. - Могла си и да смяташ. Това ми харесва, но не си и помисляй, че те хваля или че отношението ми вече е специално към теб, просто отбелязвам реалното. А сега си свободна. Имам и друга работа.

/Огнен дъх - || ниво; 10 опит, 5 магия./

Викс почна да кашля и леко първо не разбираше, какво става, но после се осъзна. Тя благодари на Си Мастър за това, че я тренира днес и тръгна към директора.

Викс влезе в Инферно в Рая пак тичешком и започна да търси Си Мастер.

И го намери, как буквално пребиваше някой, който изключително много приличаше на Асасин.

Викс премигна няколко пъти и се приближи, като застана между учителя си и този, който приличаше на асасин.
-Господин Си Мастър, не мислите ли, че му е достатъчно.

- Не. - Отвърна безразлично той, прескочи Викс и пръсна главата му със замах. - Така. Това вече му е достатъчно. - Мъжът беше мъртъв. - А ти... за тренировка ли си дошла?

-Да.
Каза му тя и погледна мъртвия човек.
-Трябва да се изгладят различията между расите. Ако с убиеца се държахте така, то не трябвали и с един от части демоноподобен да се държите странно.

- Ти не изкачаш от сенките, размахвайки отровни остриета, опитваща се да ме остраниш от играта... хахахахах!

-Вярно.
Каза Викс и се замисли.