Инферно в Рая

След като Викс направи наказателните си обиколки чу гласът на учителя си.
- А сега, направи това, което вчера трябваше.

/Опиши опита си./

-Не ми харесва идеята да бълвам огън. Скоро ще ме карате и да ям огън.
Ама пак нямаше никакъв смисъл да се спори. Викс видя, че няма как да не я накарат да го направи, затова реши да не губи време. Така и така не и харесваше стаята. Та Викс пое въздух и се опита да изпълни с магия така и така малките си дробове. Ем да тя беше 13 годишно момиченце, надали щеше да бълва огън и за минута. Щеше да е цяло чудо. Но все пак от опит глава не боли. Викс затвори очи и усети, че самия въздух в дробовете и се затопля. Че това си беше равно на самоубийство. Ако така ставаше, със сигурност по нататъка щеше да си изпече дробовете отвътре. Но все пак да се върнем на опита. Викс затвори очи и пак пое въздух, като се опита да издиша огън.

Но нищо не се случи, както очакваше и Си Мастър.
- Да. Ще ядеш, за да си спасиш живота, когато се налага. А, ако не се научиш да огнебълваш, така да се изразя, няма да успееш да задминеш Яо.
Да. Той знаеше за желанието й да мине Яо. Фейд му беше казал, така го склони в обучение.ю

/Отново./

-Гадно е. И вие да не четете мисли. И все пак е гадно. Не ми харесва, като се мъча да бълвам "огън" и усещам, че ще се изпека от вътре. И все пак вие четете мисли? ГАДНО Е.
Развика се Викс. Да тя беше от буйния тип. Толкова лесно се разбесняваше, че туко що се беше развикала на учителя си. И странното е, че и олекна. Ама сега Си със сигурност щеше да я гледа и да я нарочи, да я наказва за най-малкото, ама ако са обиколки с радост ще ги прави. Щото и почнаха да стават забавно. Та бълването на огън. Щом първия път не стана, може би защото не искаше да стане да пробваме втори път. И тоя път Викс се мъчеше да сложи сърце и душа в това, което прави, та да е качествено и добре. А и да си изкупи вината за викането. Викс затвори очи и почна да се концентрира. Тя се хвана за гриванта на дясната си ръка, наподобяваща дланта на скелет (трудно се вижда на малката снимка на аватара). Момичето пак почна с наученото от Фейд. Първо визуално после и реално. Та всичко в съзнанието и стана бяло и сякащ на лист се озобрази Викс. и белите и дробове. Там магията и беше в син и беше обвила белите и дробове, после през трахеята и бам огън, хубав цветен огън, поне за нея. Че да не се появи и хобията и към този елемент. Викс вече беше илюстриляла всичко в съзнанието си, а сега оставаше и да стане всичко реалност. Викс пое дълбоко въздух и почна да се мисли, че иска това да стане. Че иска да бълва огън. Момичето пак усети, гадното затопляне в гърдите си и по гърлото.

Сет път продължи да гледа големия дракон и да се чуди нещо.

Този път се получи. Викс издиша определено количество огън.
- Аз не чета мисли, просто знам някои неща. - Усмихна се Си Мастър. - А сега повтори процедурата и накарай малкия ти приятел да участва със същото.

/Огнен дъх - I ниво; 10 опит, 5 магия./

-Ядосвате ме.
Каза тихо Викс.
-Сет ела тук.
Когато Сет се домъкна тя клекна и го погледна в очите.
-Сет трябва да издишаме огън.
-Аз не хресвам огъня.
-Знам, знам, но мисли за него, като за нещо хубаво. За мен той е нещо цветно и става номера, така че намери си и за себе си нещо което да ти харесва и ще стане.

Сет се съгласи и така. Второ бълване за Викс и първо за Сет.
Викс пак затвори очи и почна да се концентрира. Тя този път искаше да е за по кратко време. Тъй че момичето пак използва вече готовия визуален модел за бълването. Тя с малко мъка изпълни дробовете си с магия, както и беше казал Яо. Щото той Си Мастър нещо не му харесваше да обяснява. И така Викс пое дълбоко дъх и почна да усеща как топлия въздух излиза..

Опита на Сет:
Сет беше малко по сложен случай от Викс. Той също не харесваше огъня, но причината щеше да остане в тайна. Но явно и двамата страдаха от хобията. Един за всички, всички за един. Това се наблюдаваше при двамата. Е Сет реши да послуша Викс. Тоест да мисли за огъня, като за нещо хубаво. Той реши да го мисли за лед. Че нали това му беше любимата храна. И така Сет стъпи на твърдата земя и погледна Викс какво прави и също почна да се мъчи да бълва огън. Е колко му е нали се води драконче. Сет усети същия парещ ефект, както и при Викс, само че за него беше много по силен. Все пак той беше още бебе. Сет реши да не мисли за парещия ефект, колкото и гаден да беше той и продължи да се мъчи. Сега вече паренето беше в трахеята и се движеше бавно нагоре. Сет си пое въздух и се опита да издиша огън.

Викс успя и този път кълбоко бе по-голямо и по-опасно от преди, а до колкото Сет. Той успя много по-лесно от Виск, тъй като на него му беше генетично заложено и не трябваше да обръща чак толкова внимание на магия, смесване и всичко останало.
Огънят, който бълна Сет беше по-опасен от този на Викс, но не само това го правеше различен. Той беше син и студен.
- Отлично. - Плесна с ръце учителят.

/Викс, 3 опит, 3 магия; Сет - 10 опит, 6 магия. Огнедишане - I ниво./

Викс се зачуди.
-Имам един прост въпрос, идващ от прост човек. Защо неговия огън беше син?

- Не знам. - Отговори той съвсем спокоен. - Може да е заради първото му огнено издишане, а може и просто да остане такъв. Когато Ход бълна своя огън за пръв път беше лилав, а след това започна да се изменя. Какъв вид е твоя дракон? Това ще определи и характера му при израстването.

"КАкъв вид е твоя Дракон?" Това беше труден въпрос. Доста труден.
-А не знам. Аз мисля да се поразходя след малко идвам.
Каза Викс и тръгна на някъде със Сет.

Викс се върна в залата за тренировки и се опита да намери учителя си. Но беше малко трудно, тъй като имаше доста ученика. Но на Викс разбира се не и беше много интересно това, освен ако някой не се сбие с друг можеше и дори да им прокара пълен игнор. Та тя продължи да търси Си Мастър.

Но от него нямаше и следва. Къде ли можеше да е отишъл? Учениците бяха озадачени. Все някой трябваше да знае...

Викс продължи да се разхожда и реши тоя път да търси Яо. Той със сигурност знаеше, къде е Си Мастър.

Опитът й много скоро даде успех. Яо се намираше в края на залата, облегнал се на една от колоните. Не изглеждаше сякаш следеше какво се случва около него, а по-скоро правеше впечатление, че не е на този свят. Може би комуникираше с някого, а може би просто мечтаеше за нещо.

Викс го погледна и понеже той изглеждаше не беше тук поне духом тя се усмихна и съвсем приятелски го удари с юмрук по ръката. И все пак добре, че не беше от силните натури....Тя се надяваше той да и обърне внимание, за да може да го пита, къде е Си Мастър.

- Какво искаш? - Попита я той, без да я поглежда. - Не вярвам, че си позволяваш да ме докоснеш само, защото ти е скимнало, нали?

-Гаден си.
Каза Викс и си спомни за вечното кисело настроение на баща си, за което не веднъж е патила. Тя си стисна ръката там където и беше гривната и се усмихна някак раздразнено.
-Но това не е от значение. Знаеш ли къде е господин Си Мастър?
Попита го белокосото момиче доста нагло, а около нея в атмосферата се разнесе усещане за зла енергия. Явно Яо доста я беше раздразнил с това негово изказване.

- Си няма да присъства днес. В момента лекува раните си от успешно свършена мисия и съдейки по обсегът на засягания, няма да е тук и в близката една седмица. Намери си друго забавление и не се пречкай на големите, защото след малко ще започне нещо красиво и същевременно толкова гнусно, че малките деца не бива да са тук.
Яо все още не я поглеждаше. Това, което предстоеше беше по-важно от това да я гледа в очите, докато й говореше.

Викс го изслуша и леко се усмихна. Тя се приближи до него и го погледна.
-Сериозно ли? Мислиш се за нещо повече, само защото се развиваш по-бързо. Ако е така си жалък. Не си нищо повече от това, което е баща ми преди да ми даде белег, който той нарече "Белег на срама.". Жалък и жесток човек е, а ти си по-зле и от него.
Говореше си тя и се беше хванала за китката на дясната си ръка, където вечно носеше нещо, което да я покрива.
-И искам да ти кажа още едно нещо. Мразя всички драконоподобни. Мразя всички, а най-вече мразя теб.
След тези думи Викс си тръгна, а Сет тръгна след нея.

Яо не реагира по никакъв начин на държанието на Викс, изслуша я мълчаливо и когато тя реши да напусне залата, а може би територията му, промълви едва доловимо за ушите й:
- Всички драконоподобни? Мъчително ли е да мразиш и себе си?

Викс ходеше бавно и сякаш обречено, но все още я притесняваше простия факт, че Яо знаеше, че е Антагонист, но не е казал на никой. А да не говорим за провала на мисията, е все едно. Викс влезе в Инферно в Рая и се поогледа, за да види дали има нещо интересно.

Си Мастър правеше някакво странно показно, в което превръщаше земята под себе си в лава. Всички гледаха право в него и желанието им да успеят да постигнат това се четеше в очите им.

Викс си помисли, че са като овце и се засмя на себе си. Тя изчака групичката се разотива в ъгъла на стаята и тогава щеше да отиде при Си Мастер.

Показно приключи и учениците се разотидоха твърдо решени, че когато се върнат на това място, ще могат да прилагат същото изкуство.
- Викс, ела тук. - Извика Си Мастър.

Викс се беше замечтала на някъде, когато си чу името. Тя леко се стресна, но после се опомни и се приближи го Си Мастър.
-Да, господин Си Мастър?