Кабинетът за приемане на посетители

Кабинетът беше мрачен и тайнствен, защото наоколо нищо не се виждаше. Само мрак. Когато Алексис стоеше на огромния стол зад бюрото се виждаше само тялото му, но не и лицето, а Ароуд никога не беше ясно дали е скрит в сенките или всичко това е илюзия.

Когато Яо хвана Викс за ръката, тя пак леко поруменя. Момичето го гледаше с периферието на очите си през бритона и му се чудеше. Колко ли имена имаше, какъв беше всъщност. Егати и късмета. Да хареса някой, за който не знае нищо, освен името му и че има брат. Изведнъж светлините загаснаха и Викс леко се стресна. Тя изпитваше панически страх от..ъъъ...тъмнината. Така, че се доближи още малко към Яо.

Тялото на Алексис се виждаше. Той стоеше зад тъмното си бюро и наблюдаваше Яо.
- Ягами Яо - започна той, - на какво се дължи изненадващото ти посещение? Знаеш, не обичам изненадите.
- Алексис, имам нужда да се скрия за няколко дни и ти можеш да ми осигуриш това, което искам.
- И защо трябва да го направя?
- За правилната цена, всеки би го направил, но ти си от друго тесто замесен, което ме кара да ти имам повече доверие дори от това, което отдавам на собствения си брат.
- Длъжник съм ти, но това няма да изкупи дълга ми, няли?
- Разбира се. Нека го сметнем за добрата воля на добър домакин.
- Не съм си помислял и друго, можете да останете колкото искате.
- Благодаря ти, Алексис.
- Довечера ще има празненство. Купи на дамата си нещо хубаво и не закъснявайте, ясно ли е? За да бъда добър домакин, ти трябва да си добър гост, си мисля аз.
Яо не отговори.
- Представи ми момичето.
- Тя може да се представи и сама, Алексис.

Викс слушаше некви гласове в тъмното и я побиваха още повече тръпки. Тя се сви буквално в Яо. Накрая я накараха да се представи и усети, как Яо леко я побутва.
-Казвам се Викс Глациес.

- Алексис. - Представи се той. - Ще се видим на бала довечера, а сега... свободни сте.

/Отговори ми тук./