Стаята за гости

Стаята за гости не беше нищо особено, но цветовете й бяха уютни. В нея се помещаваха едно легло, едно нощно шкафче, едно бюро и един гардероб.
Вратата за банята се намираше в дъното, а самата тя беше бяла и семпла. Нямаше вана, но разполагаше с душ, чекмедже за лични принадлежности и закачалки за халат и кърпи. Има кръгло огледало над умивалниха.

Яо доведе Викс в някаква стайчка и тя почна да благодари на господа, че е светла. После се почеса зад врата и погледна Яо леко поруменяла.
-Съжалявам, за по-рано не харесва особено мрака.

- Нормално. Никой не го харесва повече от Асасините. - Погледна я той. - Нека си починем. Няма как да не отидем на бала. Аз ще спя на земята. Не искам да те притеснявам.

Тя поклати главата и се усмихна.
-Мне ти спиш на леглото. Аз и без това не мога да заспя.

- Не говорим за този момент. Ще останем тук няколко дни, ако нямаш нищо на против.
Всички имаха нужда от почивка, дори леденокръвните като този драконоподобен тип - нуждата да се скрият дори от себе си за миг.

-Ако заспиш на земята, ще те вдигна и ще те сложа на леглото.
Каза му Викс с усмивка.

- Няма да успееш. - Поклати глава той. - Изкъпи се, после ще направя същото и аз, а после отиваме да намерим нещо подходящо за бал.

-Добре добре.
Каза Викс и отиде в банята. Тя пусна топлата вода и започна да се съблича. После подреди дрехите си и застана под струята вода. Викс си погледна косата и видя, как червеното се маха и пак си става бяла и се усмихна леко. момичето просто стоеше под водата и си мислеше, да каже ли на Яо, че го харесва или не, и да си го запази за себе си.Тъй, като това беше много мислене за малко момиче, като нея тя се отказа от всякакви неща, пък и може би щеше да каже на онзи, който и изпрати бележката и щеше да сложи край на това.
Викс се изкъпа набързо и се уви в една кърпа, после излезе и се огледа. Видя Яо седнал на леглото. Викс отиде зад него и го прегърна в гръб, като тихо му каза:
-Благодаря ти, че не се върнахме веднага в академията.

Яо се отпусна в нея.
- Няма защо да ми благодариш, постъпих егоистично, но е добре, че и ти си искала подобно нещо.

Викс лекичко се изкикоти и го погледна. Тя започна да си играе с косата му и се усмихна.
-Ще е забавно да те видя да танцуваш.

- Не обичам да танцувам, но ще съм принуден да го направя. Животът учи на всичко. А на мен ще ми е интересно да те видя на подобно място, заобиколена от хора ядящи месо и... - Яо се обърна рязко към нея и започна да я гъделичка - малки момиченца!!! - Смееше се от сърде.

Викс почна да се смее, но точно в тази ситуация в която е беше малко смущаваща. Само по една хавлия. Тя хвана ръцете на Яо и се опита да го одържи.
-Всъщност идвам от семейство чийто петък се съпровожда с бал. Тъй, че това е нещо нормално.

- Това е нещо ново. - Погледна я с недоверие Яо. - Влизам в банята да не губим време.
Той влезе в банята и след дълго излезе - чисти и свеж. Облече се набързо и подкани Викс да тръгват.
- Хайде.

/Отговори ми на Тъмния Път./

Викс също се беше облякла в същите дрехи, като на подписа ми (мързи ме да отварям да гледам как изглежат). Тя отиде при него и се усмихна.
-Защо ме погледна с недоверие? Ти имаш хиляда имена, а аз погледнала ли съм те така, не.

- Не мога да си го представя. - Каза той съвсем искрен.

/Отгорови ми тук./

"-Следващият път ще ти взема на грах."
-А аз следващия път ще намеря по-интересно място за мокрене.
Каза тя със същия тон, като на Яо и също се засмя. И айде да не го обиди опита съвсем малко от памука и при вкуса му настръхна. Портокал ама с цял пакет захар. Тя се закашля и се зачуди, как ли ще изглежда дружката и с памук в главата. И въпреки, че се сдържаше, защото ако беше прав наистина имаше заплаха за бутането във фонтана, щеше да получи доживотна присъда, ако реализира това, което беше замислила в момента.

Яо плесна с ръце!
- Да се изкъпем, а после на бал. - Ентуасзмът се четеше в него.

-Добре тогава.
Викс му подаде памука и отиде до чантата си.
-Ти влез и се изкъпи, аз имам да свърша нещо.
И извади една тетрадка и химикалка. Викс отвори тетрадката и почна да пише нещо.

Яо се надвеси над нея, но не гледаше в тетратката.
- Какво пишеш?

-Преживяното с теб днеска.
Каза тя, като продължи да пише.

Яо премигна няколко пъти.
- Защо?

-Приеми тетрадката, като дневник.
Каза Викс и го погледна.

Яо издърпа писалката от ръцете й.
- Дневник? Какво е това? - Изглеждаше и звучеше очуден. Наистина беше.

Писалката, както всичко, което имаше Викс беше бяла с подобно на сребро писец. Видно изглеждаше доста лекичка, но всъщност Яо можеше сам да усети, че е тежичка. Явно е от някакъв метал.
-Ами дневник, е нещо в което записваш случилото си през деня, за да не го забравиш или за да си създадеш илюзията, че го споделяш с някой.

- Защо ти е да правиш това?
Яо в първият момент не усети, но по-късно нещо натежа в ръката му, тогава разбра, че е химикалката - явно не беше от обикновен метал. По-късно щеше да я проучи, но сега - друго беше заковало вниманието му.