Кабинетът на Директора

Влизайки в този кабинет учениците стъпваха на най-мекия килим, който можеха да усетят голите им нозе, защото събуването беше задължително.
Голямо бюро всяваше уважение у студените, а епичните картини, които бяха окачени по стените, изобразяваха най-известните битки между Драконоидите и вече изчезналата раса на Мечкоподобните.
Лавиците пръщяха от тежестта на книгите, които бяха прилежно подредени по стил и азбучен ред.

- Тежи ли ти? - Попита Жар. - Изглежда наистина огромен.
- Не особено.
- Така ли? Правиш се на силен...
- Не. Наистина.
Говореха си Тъндър и Жар, докато ходеха по коридорите.
- Мислиш ли, че има хляб в това момче?
- Не съм много сигурен. По всичко изглежда, че той не е онова за което ни го представиха.
- Така ли мислиш? Аз смятам, че през цялото време се въздържаше от каквото и да било действие, за да научи повече за врага, тоест мен.
- И ти за това си напъха езика в устата му.
- Изкупителите...
- Видях ги. Чух ги.
Двамата бяха пред вратата на Директора.
- Да почукам ли? - Попита Жар.
- Не. - Отговори Тъндър. - Ще вляза типично в мой стил.
Левият крак на Тъндър се сви в коляното, докато го издърпваше нагоре и вратата полетя напред. Доста шум за нищо, но така обичаше. Някъде там аз праха беше директора.
Тъндът тръгна напред, а Жар влезе предпазливо по него. Не знаеше какво да очаква. Даже не знаеше, че това е стилът на Тъндър. За първи път бяха заедно тук. Дали Новалон беше свикнал на това или щеше да последва наказание?
Ето я. Красивата му физиомия се подаваше иззад целия този прах. Изглеждаше както обикновено - спокоен. Тъндър стовари тялото на Джеймс върху бюрото, просто ей така.
- Вратата ще е на твои разноски. - Уточни Новалон. - А ти, Жар, ще трябва да изчистиш тази мръсотия, която обичният ти приятел направи.
Жар просто кимна. Нямаше какво друго да каже, но Тъндър определено имаше.
- Има хора за тази работа. Тя няма да посмее да докосне нищо тук, Новалон, а относно вратата - не е моя грижа.
- Сигурен ли си, Тъндър?
- Сигурен съм. Той ли е?
Новалон стана от столът си и се надвеси над Джеймс.
- Не.
- Е как така!? - Отстъпи крачка назад Жар. - Това е той - татуировка, сребърна коса, нашийник и е белокос на всичкото отгоре.
- Новалон, шегуваш ли се? - Попита Тъндър.
- Не. Това не е той.
- Проклятие. - Изруга Жар. Често го правеше. - Тогава защо минах през толкова много, за да пощадя живота му?!
- Заповеди. - Поклати глава Тъндър. - Ще го будиш ли?
- Да. - Каза Новалон, като поднесе едно от онези шишенца, чиято миризма на отварата вътре те свестяваше моментално.
- Оправяйте се двамата. Аз имам ученици, които ме чакат. - Обърна си гърба Тъндър. - А следващият път, Новалон, описанието нека е по-точно. Хайде, Жар.
- Да. Чао, Господарю. - Намигна му тя.
Новалон беше бесен. Никога нямаше да свикне с отношението им към него, но въпреки техните своеволия, те бяха най-добрите в това, което правеха и никога не отказваха поръчка или не изпълняваха заповед. Имаха си характер, но бяха верни на държавата.

- Да шефе , кажи , слушам . - леко замаян Джеймс не знаеше нито къде е нито с кой говори , само предполагаше . - Много хубаво си прекарах с посрещачите , единият откровено искаше да ме убие , другият за малко да го направи .

Новалон по погледна остро.
- Знаеш ли с кого говориш? Не си позволявай прекалено много.
Тези двамата бяха непоправими. Какво ли му бяха причинили, само те си знаеха май, както и този непознат субкет лежащ на бюрото му.
- Ако обичате, освободете бюрото ми. - Не желаеше да го прави сам.

Джеймс се изправи , бавно . Не знаеше причината но нищо в тялото му не го болеше а главата му се бе избистрила . По дяволите , беше точно както си мислеше. Стоеше точно пред лорд Новалон Ерстуйн. Джеймс се поклони.
- Извинете за безпокойството милорд Ерстуйн , - веднага смени тона Джеймс, все пак беше обучен в обноски. - Разбрах по доста не традиционен начин че сте ме търсели и веднага се отзовах .

- Не съм искал да Ви видя. - Навалон веднага смени тона. - Моите подчинени са направили грешка. Объркали са Ви, за което Ви моля да приемете моите най-искрени извинения.
Навалон не обичаше да се извинява, но в този случай нямаше как да избегне тази досадна процедура. Жар и Тъндър доста бяха сгафили, но грешката им беше простена.
- Вие, господин... - Навалон не знаеше името му, за това набързо добави едно "е" накрая. - се намирате в Национална Академия "Криле". Тъй като не знам от къде са ви... взели моите подчинени, съм клонен да предложа своите скромни услуги, за да Ви екскортираме обратно.

- Джеймс , сър , Джеймс Найтли . Дочух от подчинената ви "Жар" че персонажите съвпадат точно , милорд . Може би сте търсели баща ми , покойният вече сър Джеймс Найтли глава на фамилия Найтли . - Джеймс продължаваше да съди с лице към пода в поклон защото не му беше даден знак да се изправи. - Няма нужда от извинения милорд.

- Не. г-н Найтли. Не търся и баща ви. Съжалявам за загубата Ви. Може да се изправите. Седнете.
Навалон му посочи стола пред бюрото си, като зае своето място зад него.
- Кажете ми, г-н Найтли, с какво мога да компенсирам ужасното неудобство, в което Ви поставих, макар и случайно.

- Чувал съм че тук тренират само най-елитните Драконоиди. Бих искал да пробвам таланта си и да развия потенциалът си , ако е възможно ... - Джеймс не знаеше какво друго да поиска... И без това беше започнал пътешествието си за да заслужи титлата и правата над семейството си което в този момент се водеше от майка му .

- И това ще помогне да забравите неприятното изживяване? - Попита с любопитство Навалон. - В такъв случай, добре дошли в нашето малко общество. От утре започва Вашето обучение. Ако нямате къде да отседнете, настанете се в специално изградените стаи за това.
Навалон беше доволен, че се беше разминал с такова леко искане от негова страна. Тук не беше лесно, а и имаше ли на представа, че срещите му с Тъндър и Жар щяха да са доста чести, особено, ако имаше заложен ген на електричеството. Въпреки всичко, това беше неговото желание и Навалон го изпълни.
- Е, г-н Найтли, надявам се да се окажете наистина ценен кадър за нашето малко общество. Сега, ако нямате други въпроси, моля да ме извините, но ще трябва да се заема с поправянето на вратата си. Пожелавам ви приятен престой тук, макар че ще се виждаме от време на време.

Джеймс прекрачи прекършената врата и се ориентира по коридора към покоите на домакина.

Викс стигна до кабинета. Еврика, както би казал Архимед. Крайна дестинация. Е сега Викс се поогледа заглади косата си и се поизтупа. Добре че дрехите и винаги бяха в изряден вид, и то снежно белички. Поне си подхождаха с бялата и коса и сините очи. Тя доближи свитата в юмрук ръка и леко се разтрепери. Това си бе голяма крачка на пред. Но след като е мелез най-вероятно няма да я приемат. Е глава не боли ако опиташ и така Викс почука на вратата.

- Влезте. - Чу се приятен мъжки глас от другата страна на вратата.

/Тамън се питах мъж или жена е :д /
Викс изтръпна и се събу. Тя отвори бавно вратата и влезе. Разбира се беше оставила чантата с Сет отвън. хубавото е че той е като куче пазач. Но това не е темата сега. Викс погледна Директора и не посмя да помръдне повече о това място което е сега, а именно на прага на вратата.

Новалон погледна мрачно към белокосото създание. Някакво момиченце влизаше в кабинета му.
- Кажи? - Обърна се той към нея. - Какво те води на сам?

Викс изтръпна от този поглед. Тя си спомни, че същия поглед имаше майка и, когато и се караше, че пак гледа през прозореца, но сега не му беше времето да се връща, а и нали бягаше от миналото си, защо изведнъж започна да се връща. Не нямаше начин да иска да бъде пак затворена. Викс пое бавно въздух и погледна директора.
"Искам да се запиша за Академията."

- Децата като теб са рядкост тук. Сигурна ли си, че това е твоето желание, а не на родителите ти? Виждам, че си Антагонист. Баща ти е Драконоид, но все още не мога да разбера майка ти от коя раса е. Съдейки по това, че миришеш на пръст, то тя е Демоноподобен, но не мога да бъда сигурен все още. - Навалон говореше делови. Самият той не харесваше Антагонистите, но диамантът, който се бе оказала Жар, накланяше, поне малко, везните в посока на детето стоящо пред него, особено, ако бъдеше обучено по неговия начин.

-Родителите ми? Те дори не знаят, че съм тук. Баща ми е Саламандер Викс, а майка ми наистина е Демоноподобен. Но за тяхно нещастие им се роди дъщеря, която мрази огъня, жегата, топлината. И да това е моето решение. Искам да постъпя в Академията и да се обучавам, колкото и трудно да е това.
За пръв път Викс беше показала такава решителност. Тя звучеше по сериозно от всякога. Странно беше, че дете на 13 години взимаше такова решение

- Щом желаеш това, ще го получиш, но ако баща ти дойде, за да те поиска обратно, ще му бъде съобщено, че ти си мъртва.
Навалон наистина мислеше това, което казваше в момента. Антагонистите, колкото и да ги мразеше, хванати от малко се оказваха наистина добри попадения. Защо да не се опита да повтори Жар?

-И по-добре. Така и така старчето ме мразеше. Единственото хубаво нещо от него беше Сет.
ВИкс скръсти ръце и погледна директора.
-Сега какво трябва да правя?

- Настани се в общежитията. - Нареди Навалон. - После се яви на тренировка в Наратор. Това е.
Навалон наведе главата си и се загледа в някакви канцеларски материали, които трябваше да бъдат приключени.

-Добре.
Каза тихо Викс и излезе. Тя се обу и погледна Чантата.
-Сет ставай и тръгвай след мен.
Дракончето изкочи от чантата и странно но дръжката и се беше закачила за врата му. Така че той полетя, а чантата в която беше Сет се висеше от врата му. И така двамата тръгнаха към Общежията.

Викс се довлече до кабинета на директора и се огледа, дали няма да види някой около него. За нейна радост нямаше никой, така че тя почука.

- Влез - чу се от другата страна на вратата.

Викс се събу и влезе, а Сет остана отвън. Тя отиде до бюрото на директора и го погледна.
-извинете че ви безпокоя. И понеже знам, че сте зает човек, ще може ли да ми даде някаква мисия?