Кабинетът на Директора

- Не мисля, че си достатъчно подготвена, за да отидеш сама. Ако намериш някого, който е по-развит от теб, ще те изпратя на такава.

Викс погледна на другата страна и се усмихна някак мило, но в същото време лицето и излъчваше тъга.
-Кой би искал да бъде на мисия с Антагонист? Ако трябва ще оплевя градини, стига да се махна от училището за момент.

- Умело се прикриваш от неопитните, може и да успееш да намериш някого.
В този момент на вратата се почука. Съдейки от силата на ударите върху нея, някой, който нямаше търпение, искаше да влезе.
- Влез - получи този някого своята покана. Събут и небрежно изглеждащ влезе младок:
- Искам мисия - заяви твърдо той. Гласът беше толкова познат на Виск. - Казвам се Яо, смятам, че добре ме познавате, майстор, очаквам вашето решение за къде съм достоен. Моля да бъде за възможно повече злато, ако ли не - доволен съм на каквото и да било, стига да имам възможността да се махна за малко от тук и да убия нещо или някого.
- Яо, познавам те - започна Директорът. - Какво ще кажеш за мислия за 3000 злато, но трябва да си намериш някого, защото сам няма да си способен да оправдаеш очакванията ми.
- Сам ще се справя добре.
- Яо, казах, че е за двама.
- Нямам приятели, нито съотборници.
- Тогава вземи това младо момиче с теб - предложи Директорът и Яо осъзна самата истина и асимилира девойчето, което седеше пред него:
- Не мога.
- Искаш ли мисия или не?
- Искам.
- Тогава ще се научиш да работиш в екип. А ти, малката, още ли искаш да участваш?

Викс първоначално се беше заблеяла някъде и не обръщаше внимание на случващото се, но като чу името Яю погледна този, който беше дошъл. И що да види, нещото което презираше най-много. Викс без да иска направи гримаска и каза тихо:
-Ама такъв ми бил късмета.
След това въздъхна и погледна директора.
-Добре съгласна съм. Ако стой на 2 метра от мен съм съгласна.
А вътре в себе си и има през ума само и единствено "Дано да умреш на тази мисия Яю. Ще се радвам безкрайно много." Но донякъде и беше и смешно. Май Яю си мислеше, че наистина е безобидна и глупава. Както му беше казала в Инферно е жалък, че подценява другите хора. Всъщност тя не веднъж е гледала, как майка и тренира за битките си и не веднъж е упражнявала и свойте умения за близка битка - Сет е от голяма полза в тези моменти.

- Просто не ми се пречкай - заяви студено Яо. - Каква е мисията?
- Открийте Лекс Хол и го ликвидирайте. Желая да получа главата му.
- Лекс Хол? Какво знаем за него?
- Метър и шестдесет сантиметра, черна коса и очи, слабо телосложение, отвратителен характер, мързелив осоид. Говори се, че ще се появи в Империята след няколко дни. Вие ще имате достатъчно време да стигнете. Жокерът ни има повече информация за него. Вейл ъф Мая - след три дни, не закъснявайте.
- Какво е направил?
- Яо, това не те интересува.
- Директоре, аз не съм асасин, за да не ме интересува, нито съм изкупител, за да наказвам непознатите само, защото са извършили някакъв измислен грях.
- Чувал ли си за Рен Грийд?
- Не.
- Жокерът ни в асасинските територии. Той го убил.
- И?
- Знае нещо, което другите не трябва дори и да предполагат. Ще ни продаде, а не искаме война с Осоидите точно в този момент, нали?
- Политически проблеми, а?
- Може да се каже, че да.
- Добре. Ще имате това, което желаете.
- Не ме разочаровай, Яо.
- Не бих и посмял - засмя се Яо. - А сега, малката, вземи си само необходими неща. Ще те чакам в бирария Криле по залез слънце. - Заяви студено и напусна кабинета.
- Очаквам да му съдействаш - обърна се Директорът към Викс.

Викс ги слушаше и странно, но името Рен Грийд и беше доста познато, но не можеше да се спомни от къде. Изведнъж и пресветна, че беше чувала това име от баща си. Той без да иска го подметна в един разговор с майка и, но детайлите не ги помнеше изцяло. Викс погледна с периферието на очите си, през бритона Яю и лекичко се подсмихна.
-Той е досаден. И не мисля, изобщо да се сработвам с него.
Викс след това излезе и малко по-силничко тръшна вратата. Мина покрай Сет и той я последва.

- Кажи ми, Яо, какво се случи, че се провали в мисията си?
- Не съм се провалял, г-н Директор. Вие не ми казахте, че се състезавам, нали така?
- И въпреки това.
- И въпреки това, разполагах с малко предоставени факти. Не искам да става досаден, но г-н Директор, не смятате ли, че щеше да е по-правилно да ми споменете, че трябва да стигна пръв и че ще си имам работа със братя Семьоновски? - Директорът не отговори. - Знанието е оръжието, с което можеш да наблюдаваш враговете ти как умрат или поне Вие сте ме учил така. Не ме карайте да съжалявам, че съм Ви вярвал толкова много години, нали?
- Смятах, че ще е по-добре да не знаеш пред какво ще се изправиш...
- И точно за това ми натресохте онзи малък антагонист, така ли?
- Да приемам ли, че тя е причината, поради, която не си успял да изпълниш това, което ти бях възложил.
- Директоре, Директоре, Директоре, тя няма общо с това, но въпреки всички Вие сам избрахте да ме поставите в това положение, нали? Примирете се, че Раят разполага с главата на този мъж.
- Това не е нещо, с което мога да живея.
- И защо?
- Защото очаквах да се намесиш въпреки това.
- И ми се наложи да се сблъскам с Блек Семьовски ли, Директоре?
- Нима те е страх от него.
- Не, но не ми харесва факта, че лесно става Берсек и трудно се манипулира. Тази вечер нагледно видях способностите му и държа да отбележа, че Ред изглежда като мушица в сравнение с него. Тотално ме превъзмождаше, а и да имах шанс срещу неговите пристъпи, едва ли щях да мога да отдържа и Ред.
- За това ти натресох момичето. Ред обича децата.
- И смяташ, че това щеше да го спре? А и, Директоре, тяхната награда за главата на онзи е сто пъти по-голяма от моята. Какво очаквахте да направя аз в този случай. Следващия път гледайте да е много повече, защото няма да се заема с какво и да било. Или по-скоро ще отида там, където сумата е по-голяма, а Вие не искате това, нали?
Яо скочи от бюрото и излезе от кабинета. Длъжница си ми, белокоске.

Преди да отиде до спаните помещения Викс реши да се извини на директора, че тя е причината да се провалят в мисията. Викс тоя път без да чука леко открехна вратата и си подаде само главата. За нейна радост директора беше сам и май му се спеше. Но не го винеше, все пак беше доста късно. Викс чак тогава почука на вратата и попита дали може да влезе.

Викс така и не получи покана да влезе. Явно не беше в кабинета си.

Е значи Викс щеше да почака. Тъй че тя тръгна към спалните помещения.

Викс пак дойде в кабинета за да се извини на директора за провалената мисия. Тя почука на вратата.

- Влез. - Чу се спокойно от вътре.

Викс се събу и натисната дръжката на вратата. Тя бавно се отвори и Викс си подаде главата, след това влезе цялата.
-А извинете ме. Дойдох да се извиня за мисията.

- Така ли? - Вниманието на Евалон моментално беше привлечено, а ледените му очи се заковаха в лицето на Викс. - Е, юе изслушам извинението ти, но желая да получа и доклад обясняващ фактите за този провал. Седни. - Нареди й той, като показа един определен стол, намиращ се пред бюрото.

Викс гледаше надолу и се приближи бавно. Тя седна на стола и сведе глава.
-Много се извинявам, аз съм виновна за всичко. Просто си помислих, че Яо ме е оставил и тръгнах сама. Срещнах Ред и Блек, но понеже не съм добра в помненето на имената и трябва да си ги записвам, за да ги помня. - тя показа ръката си, на която бяха записани, Си Мастър, Фейд, Новалон, Саламандер, Сапфира и т.н. - И бях забравила кой търсим. Много се извинявам за всичко.

- В такъв случай - запивай си всичко. А сега си свободна.

-Както кажете. И отново извинявам.
Викс стана и излезе. Обу се и тръгна на някъде.