Столовата

Столовата не беше от най-големите помещения в сградата, защото учениците се хранеха на смени и тя никога не беше претъпкана.

След много лутане Джеймс най-накрая намери столовата . Влезна вътре и седна на една от масите . Беше премрял от глад . Благородника не беше изпитвал такава агония през живота си .

Другите се редяха на опашка пред тезгяха и поръчваха храната си. Може би Деймс трябваше да направи същото?

Джеймс видя на къде отиват нещата , стана и се нареди на опашката , притискайки корема си с две ръце.

Най-после дойде и неговият ред. Една симпатична жена на възраст го попита:
- Какво ще желаеш?

- Каквото и да е стига да е хранително , госпожо . - каза любезно Джеймс , но си личеше че всеки момент щеше да тупне на пода.

Жената му сипа огромна купа боб, салата от домати и краставици и една четвърт хляб.
- Това е. - Подаде му тя таблата.

Джеймс взе боба , седна на масата , надигна купата и се наяде като дете на Инквизитор . Върна купата , благодаря на готвачката и излезе блажен и доволен.

Викс и Сет се влачеха и странното, е че правеха едни и същи движения. Викс е огледа. Другите се редяха на опашка, реши и тя да направи същото. И така тя застана в края на опашката и погледна Сет.

Дойде и редът на Викс. Една симпатична леличка й обърна внимание.
- Какво ще желаеш?

-Ами какво бихте ми препоръчали?
Попита Викс. Все пак да не е медиум да знае какво има в столовата.

- Препоръчвам ти спанак с ориз, а за малчугана - бут от сърна.

Сет като чу бут изтръпна. Викс се усмихна.
-Аз спанака и ориза съм съгласна, но Сет не яде месо. Той винаги е ял студени и замразени неща. Понякога яде и лед на цели буци. Имате ли нещо замразено?

- Да. Мога да му предложа огромна буца лед със захар. - Казваше жената, докато сипваше ориза на Викс. - Ще му хареса ли?

Сет леко се издигна и издаде някъв мега странен звук, който май значеше Да.
-Сигурно, знам ли го.

Жената отиде някъде отзад, може би за минута, а после се върна. Носеше огромна, ама наистина огромна буца лед, обилно насолена със захар.
- Заповядай.

-Благодаря.
Каза Викс и да видиш уж нежното и слабо дракон4е как се изпълни със сила да вдигне сам купата. ВИкс седна на едно маса отдалечена от всички. А Сет се насади на самата маса и почна да яде буцата лед. Викс все още му се чудеше на акъла. Не го ли болеше гърлото. Ама че странен дракон. Но Все пак и ВИкс почна да яде. Тя беше доста бавно в яденето. Можеше една такава порция да я яде с часове, но понеже Сет беше от бързите и нямаше избор освен да бърза заради него. След един час Викс и Сет бяха готови. Момичето отсервира нещата на там мясотто където се слагат нещата и отиде при жената.
-Благодаря за храната ако имате нужда от помощ ме викнете.
След това Викс и Сет излязоха.

Преди да отиде в Инферно Викс и Сет минаха през столовата, и както всеки път те се наредиха на опашка. Даже беше забавно да се редиш :Д.

И дойде и техния ред. Леката, този път, беше друга.
- Да?

-А имате ли някакъв плод? И ако може купа с лед за него.
И посочи Сет.

- Имаме ябълки. А за него съм чувала, но нямаме супа. Просто огромна буца лед.

-Добре. Значи ако може една ябълка и една буца лед за Сет.

- Разбира се.
Жената й подаде една ябълка и една двукилограмова буца лед.

Викс взе ябълката, а Сет направо гушна буцата. Тя полетя доста ниско с нея. И когато отидоха на една от масите Сет се стовари върху нея. Той сенда до буцата и започна да я хапе, а Викс отхапа съвсем малко от ябълката.
-Сет странен си. Как така ядеш този лед.
-Ем че как, то е вкусно.
-То няма никъв вкус.
-Грешиш сладко е.
-Не е.
-Напротив. И ти преди като малка ядеше лед, ама сега не го правиш.
-Тогава вярвах, че съм ти.

Когато Сет изяде леда, а Викс ябълката двамата се запътиха към Инферно.