Столовата

Викс влезе тичешком с едно листче на което пишеше задачите и за днес. Така първата беше да измисли хубав подарък на Яо, нали все пак утре му беше рожденния ден. И тъй като не знаеше нищо за него освен, че не си казва името, мрази всичко, скиптик е и обожава сладкишите. И щеше да се договаря с готвачките да и помогнат да му направи хубава торта. Тя видя, че нямаше никой така, че отиде при познатата и лелка. Викс я погледна и се усмихна.
-Здравейте, извинявам се за нахалството, но ви моля да ми помогнете.

Лелката я погледна изненадана:
- Да мила, кажи?

-Бих искала да ви помоля да ми помогнете да направя торта за рождения ден на един човек.

- Торта? Този човек сигурно трябва да е много специален - усмихна се леличката. - Ела следобяд, когато няма толкова много ученици, а тогава съм в почивка. Ще измислим нещо.

-Добре. Благодаря ви. До по-късно.
И Викс тръгна към залите за тренировки.

Викс влезе в столовата и се огледа, определено беше доста пусто на това място. Тя се огледа и като видя лелката от по-рано. Викс отиде при нея...

- Здравей. - Поздрави я тя. - Приготвила съм всичко. Ти готова ли си?

Викс кимна и се усмихна.
-По готова от това няма как.

И те влязоха в кунята.
- Тортата е почти готова - засмя се жената. - Свърших работа по-рано и започнах без теб. Надявам се, не се сърдиш, но ако настояваш, ще направим още една.

-Мне няма проблем.
Каза Викс и се усмихна.
-А ако има нещо за миене или чистене, само ми кажете. Бих искала да помогне поне с нещо.

- Да. Може да ми помогнеш с измиването на съдовете - тя посочи мивката. - Предлагам ти да ги миеш и подаваш, а аз да ги подсушавам и редя.

Викс погледна мивката и се приближи. Тя пусна топлата вода и взе гъбата за миене. Хвана първия съд и го намокри обилно с вода, след това започна да го търка с гъбата и пак вода. И накрая ги подаде на лелката. И така продължи с останалите съдове.

Жената и детето напредваха изключително бързо. За половин, а може би един час цялата кухня беше в ред.
- Благодаря ти. - Усмихна й се тя.

-Няма защо, това е най-малкото, което мога да направя, за да се отплатя за помощта ви.
Отвърна Викс със усмивка на лицето

- Но за кого е тази торта? - Попита жената. Наистина искаше да знае за кого такова сладко момиченце иска да направи такъв мил жест, да изрази своята любов и тези ти му неша.

Викс се позамисли да каже ли или не, но жената беше мила с нея и не виждаше причина да не и каже.
-Тортата е за Яо.

- За този демон? - Засмя се жената. - Не знаех, че има приятели.

Викс стисна ръката си в юмрук щом чу жената, как нарича Яо и едвам сдържаше да не и се развика, но се опита с привидно спокоен тон да каже:
-Той не е никакъв демон. Защото е единствения който прие един Антагонист без да го използва за лични цели, както биха направили повечето.

- Сигурна ли си в това, миличка? - Зададе й въпроса тя. - Не трябва да се доверяваш на хора с репутация, знаеш ли?

-Сигурна съм.
Каза Викс без дори да се замисля и се усмихна.
-Какво толкова може да стане? Като му дам сърцето си и го стъпче, само ще ми даде още сила. Все пак моята сила идва от болката, която изпитвам.

- Май си влюбена, а? - Засмя се лелката с тъжен вид на лице. - Ти сама си избираш с кого да споделяш живота си, миличка, но се надявам това да не се окаже нож с две остриета за теб.

Викс само се усмихна и не каза нищо

- Кога му е рожденият ден?

-Утре.
Каза тихо Викс.

- Добре тогава. Прибери тортата на хладно място, за да не се развали.