Площадката за Тренировки

На тези площадки Послушниците в направление Маршъл развиваха своето Изкуство до краен предел.
Учител-Изкупителите бяха трима. Всеки Послушник, който направеше нещо неочаквано можеше да загуби живота си, за това всички гледаха да правят нещата по начин, по който се смята за общоприета.

1. Лорд-Изкупител Степ Рой


Лорд-Изкупител Степ Рой беше от мълчаливите, но строги изкупители. Въпреки това, той биеше послушниците си рядко, но до толкова, че да ги изкара от строя за адски дълго време, оставяйки белег до края на живота му.
Никой от тях не го обичаха, защото знаеха какво чудовище е наистина той.

2. Лорд-Изкупител Куросаки Сатоши.


Лорд-Изкупител Куросаки Сатоши беше от онези странни Раси, които се бяха отказали собствената си вяра, за да приемат Единствената Истинска Вяра. Той беше от онези Изкупители, които изискаваха много, биеха още повече, но успяваха да предадат знанията си успешно на Послушниците.
Броят деца, които си бяха заминали от неговата ръка не можеха да бъдат преброени, но нямаше нужда да се споменават тези грешници.

3. Лорд-Изкупител Кити


Лорд-Изкупител Кити беше от онези Изкупители, които не се интересуваха от Послушниците си и за това не им обръщаха кой знае колко внимание. Повечето му Послушници се обучаваха сами, защото нямаха друг избор.

- Алекс! Добре ли си? - След този въпрос на Дениъл, Алекс не отговори. След като видя това, Дениъл изчезна някъде в пространството. Алекс видимо не бе добре. Въпреки отминалият час кръвта още се стичаше по лицето му, макар и само на две места. Под очите, на струи. Алекс пристигна на тренировъчните площадки.

Смятаната на Куросаки Сатоши туко ще се готвеше да се подреди, за да започне поредната доза дневни обучения, когато покрай Алекс мина така обичния му Томас Кейл.
Кейл се нареди в последните редици. Някъде трябваше да знастен и Алекс. Закъснението беше непростимо, а Сатоши се задаваше на осем часа.

Алекс видя редицата до себе си и тръгна към нея с бавни крачки, е не чак толкова бавни. В редицата имаше едно свободно място и той застана там. Огледа хората около себе си и щом видя, че са се изпънали с прилепени ръце към тялото и Алекс се опита да им подражава. Не знаеше доколко е успял.

Лорд-Изкупител Куросаки Сатоши засната пред редицата момчета, която се беше строила мирно пред него и очакваше нарежданията му за тренировка.
- Татко, знам, че съм нарушил Твоите закони и моите грехове са ме отделили от Теб. Искрено съжалявам и сега искам да се отвърна от моя минал грешен живот към Теб. Моля Те, прости ми и ми помогни да избягвам да греша отново. Вярвам, че Твоя Син, Обсебеният Изкупител, умря за греховете ми, беше възкресен от смъртта, жив е и чува молитвата ми. Каня Обсебеният Изкупител да дойде и бъде повелител на Единствената Истинска Вяра в живота ми, да управлява и царува в сърцето ми от този ден нататък. Моля Те, изпрати ми Твоя Святи Дух да ми помага да Ти се покорявам и върша Твоята воля през останалата част от живота си. В името на Обсебеният Изкупител се моля, Амин.
Това беше молитвата, с която винаги започваше занятията Лорд-Изкупител Сатоши. Той държеше всички Полслушници да я знаят на изуст и да я рецитират с него.
Думите отдавна бяха загубили свякакъв смисъл в сърцето на по-старите послушници, които много скоро щяха да направят петнадесет, шеснадесет или седемнадесет години. Те знаеха истината, но за новите глупаци беше друго - те проявяваха разбиране и старание, за да научат тези думи, думи, които се разминаваха някъде отзад.
- Изкупители Лян и Чън участвали в голяма демонстрация на Тай-Дзи в Малката куха страна, в началото на миналия век. Демонстрацията минала блестящо и Изкупител Чън Манчин вече с основание се считал за "№1 в Тай-Дзи". На демонстрацията присъствали като наблюдатели и няколко стари Изкупители и създатели на Тай-Дзи, които не афиширали своето изкуство, но по негово време се били отделили от Ян фамилията, тъй като считали, че оглавилия школата Изкупител Ян Ченфу не е достоен приемник и не обладава необходимото майсторство.
След като демонстрацията приключила, един от тези Изкупители се приближил до Лорд-Изкупител Чън Манчин, поздравил го за доброто представяне, след което го потупал по рамото и си отишъл.
На другия ден Лорд-Изкупител Чън Манчин се почувствал много зле, рамото и ръката, където Майстор-Изкупителът го "потупал" били отекли и блокирали. Заедно със своя послушник Лян те се досетили, че му е било приложено Тиен-Сюъ или така нареченито Изкуството на смъртоносното докосване. Потърсили стария Лорд-Изкупител и му се извинили за непочтителното отношение, поискали прошка за греховете си и дали дума, че ще горят в Ада някой ден, за това че са се отнесли с неуважение към завета на Обсебения Изкупител. А той се усмихнал и казал на Лорд-Изкупител Чън следното: "Добре, че дойдохте навреме, защото след още два дни щеше вече да е късно! Трябва да бъдеш по-внимателен и самокритичен относно Изкуството. Ти не само не най-добрият Изкупител владееш едно от Изкуствата на Тай-Дзи, но не си и последен по ранг." След това майсторът го излекувал чрез Изкуството на Точковия Масаж и втриване на билкови балсами.
След този случай Лорд-Изкупител Чън Манчин имал огромен респект към Тиен-Сюъ и старите Изкупители. Когато се готвел за втория си двубой с известния Лорд-Изкупител Менся, той се обучавал в продължение на 5 години в Тиен-Сюъ при двама известни Изкупители в Светилището.
Лорд-Изкупител Куросаки Сатоши огледа добре днешната си партида за обучение.
- Нека всеки послушник, който се е обучавал поне един ден в подобно Изкуство да отстъпи крачка назад.
Всички с изключение на Послушника Александър отстъпиха крачка назад, а така любимият му Томас Кейл дори с три.
- Не говорих за теб, Кейл. - Лорд-Изкупител Сатоши се обърна към него. - Ела тук, момче.
Кейл се приближи и понесе най-жестокия бой, който Александър някога беше виждал, но така и неотстъпи назад. Не падна.
- Виноват, виноват, прекръбно виноват. Лордът на Дисциплината ще се погрижи за теб и твоето болезнено его!
Кейл кимна и тръгна в обратна посока, като бавно се олюляваше.
- Послушникът, останал назад в Обучението. Представи се.

- Аз, както и всички тук нямаме собствени имена, имената ни са дадени от Лорд-Изкупителите. На мен са ми избрали името Александър и до колкото знам вече седемнадесет години живея като грешник на този свят с мисълта да пречистя душата си. Това е което знам за себе си.

- Така ли?
Този си позволяваше да говори с прекалено голяма арогантност. Дали трябваше да го накаже сега или по-късно да му покаже, че в действителност нищо не знае за себе си.
- Кои са деветте точки предизвикващи смърт, Александър?

- Не знам, Лорд-Изкупителю. - Алекс беше готов да понесе наказанието си тоест брутален побой от учителя. Александър вече мислеше, че Томас Кейл го преследва, защото където и да идеше, Томас беше там. Някой ден, този човек щеше да умре в краката на Алекс и Дениъл. Като заговорих за него, къде изчезна Дениъл, не се беше появявал от два часа, а принципно навестяваше Алекс на всеки петнадесет минути. Защо ли го нямаше?!

Не знае?! Не знае?! Как така не знаеше? Това не беше нещо, което не трябваше да се знае? Този послушник не можеше да не знае кои са Деветте Точки Предизвикващи Смърт.
Куросаки беше готов да се спусне напред и накаже наглостта на момчето, което виждаше за първи път. Дори беше готов да го убие на място, когато нещо го спря. Той го виждаше за първи път. Следователно момчето наистина не знаеше кои са деветте точки предизвикващи смърт. Следователно не трябваше да бъде наказан за подобно деяние, а да бъде похвален за своята честност.
Това нямаше как да стане.
Куросаки тръгна напред с бавна крачка, но по-сигурна от съществуването на Обсебения Изкупите. Вече беше на една ръка разстояние от Александър. Не го наказваше за искреността му, а за отношението, което беше демонстрирал преди малко.
-Аз, както и всички тук нямаме собствени имена, имената ни са дадени от Лорд-Изкупителите. На мен са ми избрали името Александър и до колкото знам вече седемнадесет години живея като грешник на този свят с мисълта да пречистя душата си. - каза той, ето защо трябваше да бъде наказан.
Куросаки замахна и ръката му срещна плътта на момчето. Шамарът изплющя.

/Алекс, избери:
1. Губиш равновесие след шамара;
2. Успяваш да се задържиш на крака./

Алекс инстинктивно затвори очи при шамара след което лицето му се завъртя наляво. Минаха две минути от шамара и Александър бе останал прав, бе останал на крака след толкова силен шамар. Дали този шамар беше от онези удари със закъсняващо действие, момчето не знаеше. Знаеше само, че след тези две минути краката му се разтрепериха и той падна наляво. Краката го боляха, а вече бе загубил и равновесие. Какво следваше сега? Брутална смърт?! Не, ако Лорд-Изкупителя искаше да убие Алекс щеше да го направи без да му е необходим този шамар като излишно действие.
Момчето знаеше защо го наказваха, но не разбираше своето наказание. Наказваха го, защото възхвали Лорд-Изкупителите?! Не. Наказваха го за това, че е позволил да каже своя мисъл. Сега вече всичко се нареждаше.

Куросаки тъкмо замахваше, за да го удари втори път и да го накаже за това, че беше останал прав след полученото наказание. Никой полсушник не си позволяваше да остане прав, колкото и корав да бе той. Ако не се гътнеше на земята веднага, можеше да последва по-жесток бой дори от този, който Лордът на Дисциплината можеше да ти нанесе, да не говорим, че сваряването в кравешка пикня на голяма сцена през всички послушници обучаващи се в Светилището, изглеждаше като по-добрата алтернатира от боя.
Александър падна на земята. Куросаки го погледна от високо.
- Виноват, виноват, прескръбно виноват си, а аз съм нагърбен с Божията задача да изкореня греховете ти и да смекча наказанието ти, което те очаква в Ада.
Последва ритник в корема, при което Александър изплю огромно количество кръв или поне така му се бе сторило.
- Девет точки предизвикващи смърт - започна да говори Куросаки с лекторски тон, дал гръб на Александър. - Тянлин или Байхуй, местоположението й съвпада с върха на главата. Цимен или Хуандзе, разположена под адамовата ябълка. - Куросаки показваше местоположението им с пръст и върху себе си. - Атаката на тази точка преустановява дишането. Данмен или Сюесюе, разположена в средата на гърдите. Цимен, разположена под пъпа. Наохай, съответства на акупунктурната точка Юйджен - намираща се на тила.
Куросаки сякаш не беше същият. Започнал да обяснява за Изкуството си той напълно бе забравил прегрешенията на Александър, който така и не спомена фамилията си. Може би трябваше да го натупа и за това. Нямаше да изпадне в грях, като показваше на грешник правилния път.
- Тянси или Тянке, разположена в основата на ухото. - Продължаваше да обяснява и да стъпва наоколо величествено. - Бейлян или Фейхай, разположена на равнището на седмия гръбначен прешлен. Дзисин или Минмен, разположена на нивото на пети поясен прешлен и последната, девета точка предизвикваща смърт - Юнцюансюе, намира се в центъра на стъпалото.

Болката, която Алекс изпитваше бе неописуема. В момента това не го интересуваше толкова много, колкото задачата да запомни деветте точки предизвикващи смърт. След като Куросаки Сатоши ги каза и посочи една по една, Александър си ги повтаряше наум няколко пъти. Този Лорд-Изкупител бе доста добър учител. Методите му бяха доста болезнени за Алекс, но бяха ефективни. Все пак трябваше да запомни всяка една точка, ако не искаше да понесе още по-жесток побой на следващата тренировка.

- В това Изкуство се разграничават три нива на въздействие. Обикновено физическо въздействие чрез удар, защипване, натиск и др. Енергийно въздействие чрез "докосване" и въздействие от разстояние - "чудесен меч". - Продължи лекцията си Куросаки. - За да се получи максимален резултат с минимум усилия на "докосване" са необходими специални познания за енергийната система на човека - меридианите и точките, взаимовръзките с вътрешните органи, биоритмите, които биват денонощен, годишен и сезонен, Изкупителския зодиакален календар, теорията за петте елемента - У Син и теорията за Ин-Ян. Нещата се усложняват още повече, като се включат като се включат правилата за тяхното използване, които определят дори и ъгъла за нанасяне на удара, съобразно позата на противника и посоката на циркулацията на енергията по меридиана. Всички тези тънкости в "отровната ръка" обясняват защо и много слаби удари или натиск в определена точка могат да имат страшни последици.
Тиен-Сюъ-Цюан-Шу е един от най-тайнствените стилове и раздели на Изкуството У-Шу. Негов патент са техники като "Секундата на смъртта", "Люлеещия се пунш", "Целувката на Дракона", "Драконов нокът", "Сочеща ръка", техники спиращи кръвообращението и други причиняващи смърт. Особен специалитет са ударите със закъснително действие. При тях настъпването на смъртта може да се регулира от 3 дни до една година, при това с абсолютна точност за деня и часа на смъртта! - Куросаки плесна с ръце. - Една особеност на "отровната ръка" са пръстовите промушващи техники - "пръстов цан", "мистична ръка-меч", "безсмъртния мъж сочи пътя", които се използват в комбинация със захвати и удари във виталните точки. Пръстите се закаляват по специален начин, за да могат да проникват в тялото на противника. Всичко е толкова лесно на теория, нали Александър?

- На теория е лесно. - Изрази се кратко Алекс и продължи да си повтаря лекцията наум, докато всички вкупом с Томас Кейл го гледаха, как е на колене пред учителя и едва ли не му се присмиваха. "Трябва да си силен!" Чу един глас в главата си Александър. Дениъл! Това беше той. Защо точно сега се беше появил?! Дразнеше ли го или какво?! Дениъл много добре знаеше, че Александър мрази точно тази реплика.

- Много малко са специалистите - намеси се Томас Кейл, отново позовавайки се на собственото си его, - които могат аргументирано да обяснят в детайли ефектите получени от прилагането на Тиен-Сюъ. Най-общо казано Тиен-Сюъ е насочено към блокиране на енергийния поток и пораженията често са свързани с нарушения в дишането и кръвообращението. Както вече изяснихме, за едно денонощие енергията и кръвта преминават през 12 ключови части на тялото. Този поток не е равномерен - понякога се устремява като приливна вълна, понякога се стича бавно. Поразяването на определена витална точка в определено време може да причини спиране или блокиране, а понякога и обръщане на потока. Каналите по които тече енергията в тялото могат да бъдат образно оприличени на маркуч по който тече вода; от своя страна виталните точки изпълняват ролята на регулаторни кранове или клапани на този "маркуч". Когато с удар, натиск или енергийно въздействие, с докосване или от разстояние, се блокира дадена точка потокът в меридиана спира или намалява. Това се отразява патологично за органите или органните системи, които този канал захранва с енергия. В следствие на това настъпват и различни поражения - смърт, парализа, безсъзнание, вцепеняване и др.
Вие Лорд-Изкупител Куросаки определяте във Вашите лекции четири категории или степени на увреждане в следствие на използване на Тиен-Сюъ:
1. Лек удар - смърт от 4 дни до 2 седмици.
2. Среден удар - смърт до 72 часа.
3. Умерено тежък удар - смърт до 48 часа.
4. Тежък удар - смърт от 12 до 24 часа.
категория влизат също и въздействията причиняващи внезапна смърт. Както вече споменахме едни и същи витални точки се използват, както за лекуване (чжен-цзю терапия, точков масаж, ан-мо), така и за убиване. Всичко опира до различните методи на въздействие и "дозата" сила, която се прилага. Както се казва в медицината Sola dosis facit renenum.
- Александър, тази нощ няма да се прибираш в Спалните помещения. Искам те тук, а ти Кейл - заминавай при Лордът на Дисциплината, за да бъдеш наказан за своите грегове към мен и Изкуството.

Александър чу заповедта на Лорд-Изкупителя и само леко кимна. Той наведе глава в знак на подчинение и смирение, а в същото време леко се подсмихна. Онази лукава усмивка се разля по лицето му за сетен път. Така омразният му Томас Кейл най-сетне щеше да бъде наказан и то заслужено.
В главата на Алекс се въртеше една единствена мисъл - да запомни лекцията на Куросаки Сатоши. По едно време всяка мисъл изчезна и духът на Александър се пренесе в друго измерение. Това беше неговият вътрешен свят. Какво правеше тук?! Дениъл ли беше замесен в това? Принципно този свят се появяваше само нощем, когато Алекс искаше да е насаме с Дениъл, а около него имаше хора (Спалните помещения).

Площадката беше празна. Само Александър беше останал на нея, явно готов да потъне в своя собствен измислен свят или поне всичко натам клонеше.
Един дребен силует се промушна през сенките, които не му бяха особено големи приятели и винаги съумяваше да вдигне огромен скандал с тях и точно за това те винаги го издаваха, но тази вечер, както никога до сега се бяха наговорили да му помагат. Това ще ми струва скъпо. И ето го, вече стоеше седнал до Александър.
- Ти ли си Александър Дохортин? - Гласът беше спокоен, тих и изпълнен с предпазливост едновременно.
Това, определено, ще го изкара от света на мечтите. Добре, че го видях аз, а не някой шибан изкупител. А може да го използвам и срещу него... някой ден.

Алекс обърна главата си наляво и там стоеше някакъв непознат човек или пък можеше да го познава, ала сенките да го прикриваха. Това беше неговият свят и затова той тука говореше както си искаше.
- Не сте ли чувал за добро възпитание? Няма да се представя преди Вас. - Ако това беше неговият учител, Алекс щеше да си плати скъпо в реалния свят, но сега той не мислеше за това. Искаше да разбере с кого говори.

Сенките разкриха част от момчето, защото беше момче и нищо друго, седящо до Алекс. Беше Хендри Мъглата.
- Леле... такова... ъ... - нямаше смисъл да овърта. - Не си в твоя свят вече. Радвай се, че аз те намерих преди Куросаки. Та, ти ли си Александър Дохортин? Ако не си ти, то тогава ще се омитам преди някой да ме е видял с теб.

- Да, аз съм Александър. Какво искаш от мен? И щом не съм в моя свят, къде съм? - Вятърът леко подухваше и разрошваше косата му. Кой за бога беше този? Как беше изкарал Алекс от света му? Тези въпроси не спираха да се въртят в главата на Александър. Дениъл се появи в целия си ръст. Бялата му коса стоеше права, надолу въпреки силният вятър. Очите му бяха по-черни и от смъртта.

Хенри Мъглата погледна нагоре и за момент се почуди дали не беше объркал човека, но Клайст му го беше описал доста добре, а и самият той разправяше, че е Александър Дохортин.
- Ооо... какво е това? - попита Хенри, но за него нямаше значение. - На твоите тренировъчни площадки си, къде другаде?! Както и да е, драги ми Александър, имам да ти предавам съобщение. Клайст ще те очаква на статуята на Обсебения Изкупител след два часа. Бъди точен.
Хенри стана, спокоен и тръгна да тича през глава, като внимаваше никой да не го види, все пак беше специалист по мокрите поръчки, а не по сенчестите занаяти на онази странна раса, за която беше чувал само слухове.

Александър се стъписа. Кой ли ще го чака?Кой ли беше този Клайст? Много странни работи се случваха днес, но Алекс бе свикнал. Самият той бе на едно странно място. Светилището. Какво странно място беше тази сграда. Всъщност много пъти му се е искало да избяга и да не се върне никога, но го беше страх. От какво?!

Скоро щеше да стане време и Александър знаеше, че Куросаки ще се появи всеки момент. Дали не беше от това?

- Алекс, подготви се и свърши тренировката си по-бързо. Трябва да впечатлиш Куросаки за да може да стигнеш навреме. - Това бяха думите на Дениъл докато изчезваше малко по малко. Къде ли отиваше той сега? На Алекс му пукаше само за тренировката и за срещата с този мистериозен човек. Клайст. Какъв ли щеше да бъде? На външност, на характер? Никой не знаеше.

Куросаки ходеше бавно, с типичната Изкупителска походка, която показваше явно превъзходство и благопомазаност, да не говорим десетките ключове, които дрънкаха около кръста му.
- Александър, подранил си.