Площадката за Тренировки

- Съжалявам за греха си, но нямах търпение за първата си тренировка. - Алекс отново започна да говори с онзи тон. Бързаше, но не му личеше, защото имаше още доста време. Искаше да научи някакво умение за да може някой ден да смаже този Томас Кейл. Щеше да жертва дори живота си, но нямаше да позволи на Лордът на дисциплината да го убие. Това щеше да бъде неговата задвижваща сила.

- В своето изкуство, Александър, ти не трябва да бъдеш грубиянин, а да действаш с нежна длан. - Куросаки бе започнал да обяснява за предстоящата тренировка. - Ще проведем обучение точно за това. Методът е по-нежен и е производен на недиректния. Той не само тренира повърхността на дланта, но и опакото на ръката, пръстите и основата на дланта. Използват се Удряне, Пляскане, Изстрелване, Сечене, Смазване, Запечатване, Точкуване и Промушване. Въпреки че за тренировка са препоръчани само сто дни, в края ръцете ти няма да са груби.
Куросаки тръгна напред. Ходеше с определена цел, знаеше какво търси и на къде отива.
- Ние, обаче, Александър, нямаме сто дни на разположение и това трябва да ти е ясно. - Куросаки помъкна една торба, направена от трипластово грубо платно - шестдесет на тридесет сантиметра, с дебелина не повече от осем. - Пълан е със железни стърготини. - Поясни той, като я сложи на една маса. - Ела. - Вдигна очи към него, като започна да говори отново:
- Изкуството на Удряне. Когато удряш, трябва да съзнаваш, че използваш цялата ръка включителн дланта и пръстите. Повдигни ръката си на нивото на главата . След това съсредоточи вниманието си върху вдлъбнатината на дланта или така наречената точка Лорд-Изкупител Лао Гун в центъра на дланта и нанеси своя удар . По време на тренировката рамото и цялата ръка трябва да са ти отпуснати. Избягвай проява на груба сила. При удара ръката не трябва да бъде стегната и вдървена, а по-скоро отпусната и тежка. Движението е камшично и силата дозирана е с точната мярка. Дали е така, ще разбера по шума.

/Опиши пръвия си удар./

Алекс изслуша Куросаки веднъж, когато говореше и още няколко пъти в главата си. "Дланта на нивото на рамото. Нежен удар." Това бяха думите, които си повтаряше. Той се концентрира и се загледа в точката, за която му говореше учителя. Не можеше да го направи. Не се чувстваше готов за удара. "Нима ще оставиш Томас Кейл с такава голяма преднина?" Алекс се изненада, когато чу гласа на Дениъл в главата си. Чуваше го, но не го усещаше. Къде ли беше Дениъл сега и какво ли правеше? Странно. За пръв път бяха разделени един от друг, но Дениъл имаше право на свобода от време на време.
Алекс огледа торбата още веднъж. Вдигна дланта на нивото на рамото си и се загледа в ту в точката, ту в торбата. Момчето отпусна лявата си ръка, но не прекалено много. Неусетно ръката му се понесе във въздуха към торбата. Той я удари, но дали беше както трябва?!

- Отново. - Нареди Лорд-Изкупителят.
Техниката на Александър беше доста сполучлива, но й липсваше финес. Точно този финес той трябваше да постигне днес. Дали Лорд-Боеца беше прав за него? Дали наистина можеше да надмине Томас Кейл? Никой не знаеше, а Куросаки не беше склонен да повярва на подобна щуротия. Въпреки всичко трябваше да научи този Александър на нещо.

Александър отново издигна дланта на нивото на рамото си. Отпусна я изцяло този път. Замисли се за този Клайст. Какъв ли тип беше? Какво ли искаше от него? Алекс "бутна" ръката си с пръстите напред за да удари торбата. Спря се. Нямаше да се получи по този начин. Бе забравил нещо. Но какво?! "Дланта на нивото на рамото. Нежен удар." Тези думи кънтяха в главата му като ехо. Това бе доста споучлив начин за запомняне, защото ехото повтаря едно и също нещо много пъти. Тази мисъл вече бе запомнена. Отново Алекс се загледа ту в точката, ту в торбата, която Куросаки държеше. Трябваше да направи ръката си като камшик и да се научи да премерва силата с точност. Момчето издигна ръката на нивото на рамото и се загледа във вдлъбнатината на дланта си. То се концентрираше както върху дланта, така и върху опакато и пръстите на ръката. Трябваше да използва всяка част от дланта си за да може да споучи с това умение. Отпусна отново ръката си. Концентрира се изцяло върху дланта. Замахна към торбата. Опитваше се да регулира бързината за точната сила на удара. Пръстите му се движиха напред, но точно преди удара щеше да удари най-долната част от дланта. Така и се случи. Алекс удари торбата и я върна в началното й положение.

Куросаки бе сложил онази ледена маска, която не позволяваше на чуждите хора да разберат за мислите и чувствата на притежателя им. Това, което се опитваше да скрие и от себе си бе, че момчето имаше доста добър похват и успя да нанесе удара така, както се очкаваше от всеки един послушник, но на петдесетия-шестдесетия удар, а не на втория или на третия.
- Сто удара. - Нареди Лорд-Изкупителя.

/ Метод на Удряне, 10 опит, 4 атака. Опиши ударите си, за да може да продължим./

Сто удара?! Явно бе успял с техниката. Стотина удара щяха да са вече лесна игра с този метод. Но все пак ударите и тяхната бройка си казаха думата и след края на ударите Алекс бе леко изпотен. Чакаше следващата техника, която Куросаки щеше да му покаже. Александър се изкушаваше да зададе въпроси на Куросаки, но се стърпя, защото със сигурност щяха да си намерят оправдание за да го "накажат".

- Метод на изстрелване - изрече студено Куросаки. - . След като постигна "удрянето", повдигни ръката и съсредоточи мисълта си върху опакото й. "Хвърли" я върху торбата. Сто удара.

/Опиши първия./

Алекс повдигна ръката си на нивото на рамото и се замисли за опакото й. Мислеше и мислеше. Какво трябваше да прави? Да удари с опакото на ръката си?! Може би. Щеше да пробва всички начини, за които се сещаше. Все някой от тях щеше да е правилен. Замисли се. Съсредоточваше се върху опакото. Измисляше всякакви начини за удар, но не можеше да избере с кой да започне. Може би трябваше да започне с първото, което му идваше на ум. Сгъна пръстите право надолу и изстреля ръката си. Точно преди удара обърна пръстите нагоре и удари. След което ръката се върна в началното положение. Дали беше успял?

- Всеки маршал има своя уникален боен стил. - Започна из невиделица Куросаки. - Ако това е твоят начин да удариш с опакото на ръката си, то в никакъв случай за в бъдеще не трябва да го променяш.
Куросаки го гледаше. Дали беше разбрал думите му - съмняваше се. Всеки послушник тук удряше с опакото на ръката си по-различен начин, точно за това те бяха непобедими в схатки с обикновени маршали, които учеха една и съща поза и замахване в продължение на години, по нищо не различайвайки се от човека учещ същото до себе си. Истината е, че Изкупителине не обичаха промените, но в този аспект - те бяха най-добрия боен ход за техните планове.
- Повтори същия удар, ако това ще бъде той и за напред.

Уау! Това беше странно. Даваха му свобода на действие. Добре. Удара не беше удобен, но явно беше силен. Щеше да бъде доста добре ако всеки път му даваха малко свобода. Какво ли си мислеше?! Това бяха само неизпълними мечти. Тук даваха истинска дисциплина и това правеше войните изкупители толкова добри. Всеки тук ставаше изумителен войн в своето направление.
Алекс издигна ръката на нивото на рамото си и замахна. Удари торбата с железните стърготини по абсолютния начин както и първия път. Това щеше да е неговият удар занапред.

- Изпълни сто удара, а после изчезвай. Камбаните за сън скоро ще започнат да бият. - И Алекс знаеше какво става след това, какво става, ако някой послушник не е в спанлото и бъде забелязано това - Лордът на Дисциплината ще умира от щастие, че ще има кого да изтезава и то пред публика.

Алекс послуша Куросаки и започна да изпълнява ударите. Но нямаше да се прибере точно след като камбаните за сън бият. Имаше работа на статуята на Обсебения изкупител. Все пак започна да изпълнява ударите. "Един, два, три, четири, пет..." Броеше на ум момчето, но беше сигурен, че и Куросаки ги брои затова и през ум не му минаваше да не направи някой удар в по-малко. С всеки удар момчето се изморяваше, но щом се сетеше за Томас Кейл от някъде изнамираше още сили и продължаваше с малко по-голяма сила и бързина. Щеше да го задмине, щеше да го убие собственоръчно. Имаше големи амбиции и мечти, които с много труд щеше да постигне. След около двадесет минути удари по торбата, Алекс се спря.
- Готов ли съм, Лорд-Изкупителю? - Той трябваше да има разрешението на Куросаки за да се махне и да иде на статуята. Дали трябваше да каже на Куросаки за човека, който щеше да го чака там?! Нямаше да му казва.

- Готов си. - Получи своето разрешение Алекс.

/Метод на изстрелване, 8 опит, 5 атака./

- Добре. - Каза Алекс, поклони се и се запъти към Статуята на Обсебения Изкупител.

Алекс дойде тук отново. Нямаше намерение да чака дълго за своето обучение. Искаше да се обучи максимално бързо за да може да убие Томас Кейл веднъж и завинаги.

Изкупител Куросаки стоеше в другия край на двора. Заплашваше нещю някакви ученици. Всички около Александър започнаха да се строяват. Същото трябваше да направи и той.

Алекс се строи в редиците и зачака Куросаки. Огледа редиците, но не видя Кейл. Или щеше да закъснее, или просто не беше огледал редиците достатъчно добре.

Кейл никога не закъсняваше. Той беше отзад. Дебнеше като мръсно псе всичко наоколо.
- Послушници, - започна Куросаки - днес ще тренираме по двойки и ще развиваме чувството си за ориентация. Искам да се разделите по двама и да си организирате спаринг с партньора. Победителите продължават на следващо ниво.
Всички послушници се разделиха. Кейл хвана един на нищо не приличащ и зачака следващите оказания, макар че по всичко личеше, че го е правил безброй пъти.

Алекс също хвана един от по-слабите послушници. Искаше да се бие с по-слаби за да не се изморява за Кейл. Беше сигурен, че той и Кейл ще се бият на някое следващо ниво.

Куросаки огледа двойките добре.
- Започвайте.

/Александър, опиши първата си атака./

Алекс започна с опитите си да ритне послушника срещу него в крака. Ако успееше да го ритне, щеше да му е много по-лесно, защото краката на противникът му щяха да са малко или много контузени, което щеше да намали рефлексите на послушника. Ако Алекс успееше да го ритне в коляното, където се целеше, щеше да започне с поредица от удари по тялото на момчето. По-точната цел на Александър беше дясното коляно, тъй като беше тръгнал да рита с левия си крак.

Но момчето, което наричаха Смърдльото, спомни си Александър, не беше най-правилният избор за противник. Той боравеше добре със своите собствени крака и спря атаката му. Сега, този, който беше контузен в краката бе само послушникът искащ да надмине Томас Кейл.
От тренировките, които бяха имали заедно, Александър можеше да се досети, че това момче има проблем със защитата на горната част на тялото си, но сега трябваше да намери начин да се измукне от опустушителните ритници, които ядеше.

Алекс се отдръпна назад с цел не да избегне някой от ритниците, а прост да хване крака на Смръдльото докато той рита. Ако Александър хванеше крака на момчето, той щеше да дръпне кракът му към себе си за да може Смръдльото да загуби равновесие и да може Алекс да го удари по-лесно.

Александър успя да направи това, което си беше наумил. Смръдльото загуби равновесие и падна на земята.

/Свободно РП./