Улиците на Фистбуш

Викс се учуди, защо я пита точно това.
-Всъщност аз.....а.з.....аз не помня.
Отговори му тя.

П.П: Не мога да кажа, нали става с една година по-голяма, като направи 160 то4ки.

Яо се разсмя.
- Как така не си спомняш? Голям чудак си ти, наистина... Ако не искаш, не казвай.


/Това зависи от теб самата. Не е задължително да се ориентираш по опита./

Викс се усмихна и леко сведе глава.
-А твоя кога е?

- След три дни. - Отговори той. - Ще се прибираме ли или искаш да направим нещо? Сега сме свободни и може да се моатем.

-Ам ще оставя избора на теб.
Каза му Викс и се усмихна. "Значи след три дни. Да подготва подаръче."

- Правилно правиш. Искаш ли да отидем в Лорлеа? Има един парк, който бих се радвал да ти покажа. Ще вземем храна от някое заведение и ще си направим среднощен пиктник.
Яо изглеждаше ентусиазиран.

"Я той имал и такава страна." - помисли си Викс и кимна в знак на съгласие.
-А само не е ли опасно в страна на убийци ние да си правим пикник.

Яо се засмя.
- Разбира се, че е опасно, но скъпа ми Викс, един път се живее, не си ли съгласна с мен?

-Добре, ще правим пикник в страната на убийците.
Каза тя, като вдигна ръце, като туко що хванат престъпник, към който са опряли пистолет.

Яо се разсмя. Забавляваше го. Отдавна не се беше забавлявал така, колкото и малко да правеше тя, дори неволно - интересно и забавно му беше да я изследва. Нямаше приятели, защото не му трябваха такива, но тя... тя беше различна. Въпреки това, все още не можеше да прецени дали може да й се има вяра или не.
- Викс, какво обичаш да ядеш? Не искам да те заведа някъде, където няма и да погледнеш чинията.

Викс го погледна и се замисли. Тя не обичаше сладки неща, много топли или пък месо.
-Ами.....да видим...вегетарянец съм. Така, че мисля, че това стига.

- Как така?! - Намръщи се Яо. - Месото е важно за развитието ти. Какво не му харесваш?

-Ами не харесвам идеята да ям нещо, което може би преди по-малко от два часа е мърдало.
Каза му Викс. Тя забеляза, че пак си е същия и погледна надолу.
-И все пак беше забавно, докато се усмихваше.

Усмивката на Яо се разшири, но той не забеляза това.
- Не съм свикнал на тези неща. Да тръгваме, а?

-Ами добре.
Каза тя и като видя, че се е усмихнал се успокой. "Да бе говори ги на друг тия. Можел си да се усмихваш, просто не искаш." си помисли Викс и докато се е усетила, вече трябваше да гони Яо.

Викс настигна Яо почити без проблеми. Скоро излязоха от Фистбуш и не след дълго се озоваха на съвсем различно място.

/Отговори ми тук./