Стаята за гости

- Няма да мога да убия всички, които те наранят - засмя се Яо доволен, че дори не й е минало и през ума да прави подобни неща. - Искаш ли да поспим?

Викс се притисна към него и скри главата си във врата му.
-Не искам Яо да спи на земята, затова аз няма да спя днес.

Яо се усмихна.
- Но ние трябва да поспим, независимо как. Пътят навръщане ще е набързо, трябва да имаш сили.

-Добре. Аз съм на земята тогава.

- Не. Ти си на леглото. Аз ще спя върху Умбра, нали?

-Както кажеш, не мога да споря с теб.

- В такъв случай аз съм отвън. Лека нощ. - пожела й той, целуна я по бузата и скочи през прозореца.

Викс няколко пъти премигна и докосна бузата си с дясната ръка. Тя се сви на топка и затвори очи.

На сутринта Яо събуди Викс.
- Да тръгваме.

-Добре.
Викс стана и оправи инстинктивно леглото и отиде при него.

- Събери си всичко. Налага се да летим по-бързо от преди. - Той я целуна по челото за добро утро, явно.

Викс стана цялата червена от целувката, но се осъзна доста бързо и си събра нещата, кое и отне не повече от минута.

Яо хвана ръката й и я поведе към прозореца. От там се качиха на дракона му и отлетяха с бясна скорост.

/Отговори ми тук./