Стаята за гости

-Ами защото искам Сет да прочете, как е минала мисията от първа ръка. Спокойно, после ще изгоря тетрадката.

Яо намръщи вежди.
- Можеш да му разкажеш.

-Той не обича да ме слуша, затова пък чете всичко, което напиша. Сега върви да се къпеш.
Сопна му Викс и почна да го бута към банята.

- И въпреки всичко - не те разбирам. - Сопна се на свой ред Яо, докато Викс го натика в банята, където той затвори вратата и се отдаде на себе си.

Викс се върна на предишното си място и се поогледа за химикалката, но Яо явно я беше взел. Е все тая, по-късно щеше да продължи да пише. Тя прибра тетрадката в чантата си и се загледа в небето през прозореца.

В банята Яо разглеждаше химикалката. На пръв поглед му се струваше обикновена, но сега нямаше време да разгадава предназначението й. Просто се изкъпа и излезе, остави химикалката на леглото до Викс и започна да се облича.

Викс стоеше неподвижно през прозореца взираща се в небето и точно този момент, като изключим момчето в стаята наподобяваше всеки нейн ден в онзи затвор наречен нейн дом. Звукът от поредният бал и тя затворена между четирите стени на някоя от многото стаи в дома и. Накрая Викс се усети и без дори да го поглежда отиде в банята. Тя затвори вратата и и бяха нужни не повече от 10 минути, за да се изкъпе и изсуши косата.

Яо въртеше химикалката в ръката си, когато Викс се появи в погледа му,
- Готова ли си?

-Почти.
Каза му тя и взе роклята, която още беше опакована и пак влезе в банята. Набързо я облече и излезе.
-Стига си си играл с нея. Обикновенна писалка е. Не е някой нож спокойно.

Яо просто я погледна и продължи да си върти писалката в ръцете.
- Сякаш ме касае.

Викс отиде при него.
-Ще ми я върнеш ли?

Яо й я подаде.
- Ето.
Той стана и тръгна към вратата.
- Още много ли имаш да се оправяш?

-Не.
Каза му Викс и сложи химикалката до чантата си и отиде при него.

- Какво ти остава? - Попита той с явно нетърпение.

-Нищо.
Каза тя бързо и погледна на другата страна.

- Тогава защо не тръгваме?

Викс реши да не отговаря на това. Тя го хвана за ръката и тръгна към балната зала.

/Отговори ми в балната зала. Свободно РП./

На Викс не и спореше, особено щом Яо имаше по-голям шанс да спечели и просто мълчеше докато не стигнаха в стаята. Те влязоха и сега вече Яо я пусна. Викс се загледа отново в небето през прозореца, макар и от другия край на стаята.

- По това време на годината започват първите игри... скоро поканите ще завалят. Трябва да се връщаме в Академията.

-Игри?
Попита учудено Викс и отиде до чантата си от там извади някакви дрехи и набързо ги облече, като изобщо не и пукаше, че има някой в стаята.

- Да. Игри. Кървави игри. Провеждат в се в Дуелата къща. Залозите са добри, опонентите се мсиялт за силни и е лесен начин да натрупаш малко богатство. Академията участва редовно в организацията на битките. Не си ли чувала?

-ЩОм питам явно не съм. Е щом са кървави не са за мен.
Викс се усмихна и отиде при Яо. Тъй като той беше седнал на леглото тя го прегърна в гръб и се усмихна.
-Пък и ти сам каза, че съм слаба.

Яо постави ръцете си върху нейните.
- Да. Точно за това няма да участваш, но ще говоря с Фейд да те вземем, поне да видиш какво е. Не мисля, че ще настане кой знае какъв обрат, ако вземем прост наблюдател. Е, искаш ли да дойдеш? Предполагам, че и ти ще получиш поканата си, както и аз, в най-скоро време.

-Не.
Каза тя без дори да се замисля.
-Не искам.