Главният път

Викс гледаше небето през листата на дръвото и клоните му и се усмихна. Това беше един от най-отпускащите моменти за един човек. Но Викс нещо не можеше да затвори очи. Нещо я грижеше отвътре. Нещо надпираше да се появи от дълбините на сърцето и, отдавна заключено за чувства, като любов, приятелство, лоялност. Тя показваше такива чувства само пред Сет и единствено за него, но нали са заедно и в добро, и в зло. И все пак, защо се ядосваше толкова, като види Яо, и защо изобщо той се появи в живота и? Беше си и супер без него и надутата му физиономия. Всъщност самото му присъствия пораждаше непознати чувства в нея. Такива мисли препускаха през главата и, докато Сет не реши, че трябва да се събуди. Сет леко я близна по ръката, като послушно кученце. Викс го погледна и се усмихна.
-Викс, защо не си починеш? - Гласът на Сет вече не беше онзи бебешки глас, нещо и на него му беше станало, сега повече напомняше гласа на бащата на Викс отколкото на Сет.
-Защото не мога. Знаеш, че не съм, като теб, да спя постоянно.
-Добре айде да си говорим. Така кажи, каква мисия ти дадоха, и защо има някво момче с теб.
-Ами да убием някъв дето убил Рен Грийд.
-Рен Грийд? Това не е ли.....
-Точно така Сет. Ако пречувствието ми не ми изневери Рен е бил приятел на баща ми. Следователно....
-Той ще тръгне след убиеца. Доста е избухлив и лесно се пали.
-Това му е забавното на старчето. Спомням си веднъж негов приятел беше дошъл със счупена ръка у дома и баща му така побесня, че къщата се разтресе. Тогава намери тоя дето беше счупил ръката на приятеля му и горкичкия. Бил го премазал.
Викс почна да се смее и чу смеха на Сет.
-Значи, може да се видиш със Саламандер - сама. А аз със Серафина.
-Ти и Серафина бяхте най-добри приятели преди тя да стане дракона на баща ми. Бяхте красива двойка. До колкото помня тя беше с червен цвят. Но после баща ми ви раздели и ти дойде при мен.
-Викс, мога ли да питам нещо? Защо се опитваш да настигнеш онова момче.
-Ами може би, защото му завиждам. А и просто искам да ме приемат. Сет ако оживея след мисията ще си направя нова прическа. Какво мислиш за средно дълга?
-Ще ти отива.
И всъщност така продължи през повечето време.

Времето беше хубаво, а за него беше залепено онова белокосо момиче, което не трябваше да е тук и не трябваше да е с него. Яо беше от онези хора, които обичаха да си вършат нещата сама, а и да не говорим, че той винаги беше сам - нямаше приятели, а и не искаше такива. Повечето на неговата възраст бяха толкова крахки и глуповати, че не го издържаше. Не искаше да знае какво мислят и за какво живеят, дали имат цели или не, те просто бяха шайка мързеливи глупаци, които не можеха да нарежат домат за салата без да се порежат. Но това не беше ли в действителност нормално? Все пак расата им не беше кой знае колко добра с остриетата, но пък... не бяха и чак толкова зле. Да не може да нарежеш домат? Смехотворно си е или поне такова бе в очите му.
Минутите течаха бавно и Яо започваше да се инервя, защото той можеше да подължи напред и сам да свърши тази работа, без да има някой, който да е прикрепен за опашка.
Момчето се изправи и скочи нагоре из клоните. Време беше да изчезне от тук и да направи това, което се очакваше от него. Не искаше някой да му се пречка и решението беше взето. Стигайки до върха на дървото, Яо призова своя дракон и те отлетяха на някъде. "Е, животът е гаден Викс, не може да участваш в това..." помисли си той, в момента, в които отлетяха със Стре.

Сет усети някакъв друг дракон и каза на Викс, а на нейното лице се показа една доста гадна усмивка. Се едно беше извадена от филм на ужасите. "Значи е решил сам да продължи. Чудесно." - помисли си тя. Викс скочи от дръвото и заедно със Сет продължиха напред. Ако не друго, поне ще се разходят.

/Нека следващият ти пост бъде тук. Опиши какво и кой срещаш. Води се по постът над твоя./

Викс бавно но славно стигна до Главния път и почна да мрънка.
-Уморих се. Не ми харесва да ходя. Това е мъчително.
-И мен какво ме интересува.
-Сет не се дръж така.
-Как по-точно.
-Така. Кажи, какво искаш да направя. Да се върна и да се правя на човек, на който му пука. Да съм зла с всички. Да призная на Яо, че го харесвам. - Последното Викс го изтърси без да иска, но Сет вече беше доволен.
-Да точно това искам.

- Викс. - Гласът й беше познат, идваше над нея. Фейд. - Какво правиш тук по това време на нощта? - Очите му блестяха в тъмното, летеше. Крилата му бяха огромни и черни. Не се чуваха, само се виждаха, защото не ги размахваше.

Викс го погледна и този път без да се усмихва каза.
-Връщам се в академията.

Фейд кацна, а от крилете нямаше и следа.
- Къде си ходила? Не ме притеснява факта, че си излизала, а че си Антагонист. Всичко може да ти се случи. Е, слушам обясненията.

Викс го погледна и първоначално не каза и дума, но след това пое въздух и почна да обяснява.
-Ами всичко започна, когато Яо ме издразни с мнението си, че съм твърде малка, за да съм в Инферно. Каза, че съм твърде малка за гледка, която щяла да има. Забога та аз живях с Демоноподобен, който водеше жертвите си в къщи, да ги гледам, как страдат. И заради това отидох при директора, защото исках да се махна замалко. Исках да не му гледам физиономията. Та директора каза, че съм твърде неопитна да отида сама на мисия и за моя радост Яо дойде. Та бях прикрепена за него и трябваше да убием някакъв дето убил може би приятел на баща ми. Обаче, като тръгнахме Яо реши, че не съм му нужна и ме остави сама.
Викс не беше усети, когато е почнаха да плаче, като малко дете, каквото си е и се бе свила във Фейд. Вярно тя умееше да крие, какво изпитва, но точно в този момент явно беше доста по-трудно. И пред сълзи тя каза.
-И като за капак Сет ми се разсърди.

- Как се казва човекът, който трябва да намериш? - Попита Фейд, като сложи ръка на главата й и я погали.
- Лекс Хол. - Гласът на Яо дойде точно зад Фейд. - О, и не съм те изоставял глупачке. Да си чувала думата "Разознаване"? Ти прекалено много биеш на очи с този бял дракон и лесно щяха да те запомнят.
- Лекс Хол? - Фейд се обърна озадачен и погледна Яо.
- Да. Лекс Хол. Няма смисъл, мисията приключи.
- Сам ли я свърши, Яо? Това е да изоставиш другаря си.
- Не. - Отговори студен Яо. - А и със слаби другари като нея трябва да се внимава, не мислиш ли Фейд? Насаждайки ми я в мисията, Директорът ме постави в положение, в което трябва да отговарям не само за моя живот, а и да защитавам някой друг. Просто не ми е в стила, въпреки това се съгласих. Заплащането изглеждаше добро. Е, за съжаление няма да получа пари днес.
- Провалил си се?
- Не.
- Какво искаш да кажеш с това "Не."?
- Не обичам случайността, точно както и Изкупителите не я обичат, знаеш ли Фейд? Забавих се, защото реших да се върна и да взема тази ревлива хлапачка с мен. Смятах да я позлвам за примамка, но учи... случайността не беше на моя страна, Блек и Ред Семьоновски се възползваха от разсейването на противника и от численото си надмощие. Прецених, че не съм от техния калибър, макар че са Водни кончета, реших да си кротувам. Млад съм да умирам. Но нещата можеха да се развият и по друг начин, ако бях сам, разбираш ли Фейд... мисля, че не. - Яо се обърна и тръгна бавно към Академията. Докато обясняваше всичко това - физиономията му беше ледена, а очите безразлични, но вътрешно в себе си пламтеше от яд. Толкова добра заплата за такава лесна мишена и той я да пропусне. Случайността... мразеше я.
Фейд обърна погледа си към Викс.
- Плачи на воля - усмихна й се той. - Сега му е времето на това. Ще остана до теб, а когато излееш мъката и разочарованието си, ще те отведа вкъщи, нали? - Прегърна я той.

Викс се издразни от думите на Яо и понеже мерника и беше доста точен - слава на бог, че и от Саламандер имало файде, че я научил на поне едно нещо - тя клекна и взе един камък на земята и цапна Яо право в главата.
-ИДИОТ, ДА МИ БЕШЕ КАЗАЛ. НАЛИ ПРЕДИ ЧАС СЕ БЛЪСНАХ В РЕД. ДА ЗНАЕШ, ЧЕ ВСЕКИ ПЪТ, КАТО СЕ ВИДЯ, ЩЕ ТЕ ЗАМЕРЯМ С КАМЪНИ, А ДАНО ДА СЕ МАХНЕШ ОТ АКАДЕМИЯТА ПО-РАНО.
Изкрещя Викс на Яо с все сила и продължи да плаче с прегръдките на Фейд. Като и мина погледна учителя си.
-Съжалявам, за безпокойството, вече няма да правя проблеми и ще стоя само в академията.

- Твой е проблемът - чу се гласа на Яо в далечината - че не си запомнила името на човека, който търсим. И се радвай, че си оцеляла покрай Блек. Той не обича Антагонисти. Вече знам кой е провалил мисията... - стъпките му вече не се чуваха.
Фейд прегърна по-силно Викс.
- Добър замах. - Засмя се той.

-Благодаря. Иначе, как тъй да се радвам, че Блек не ме е убил. На мен ми се стори доста добър. Малко се караше с Ред, но бяха забавни.
Попита Викс повдигайки главата си и поглеждайки Фейд.

- Блек е от онези мъже, за които можеш да си промениш цялото виждане за Водните кончета щом веднъж се сблъскаш с него. Чувала ли си за онази странна раса Берсерк, която се намира отвъд Червено Море? Те често изпадат в състояние, което се нарича по същия начин. По време на такъв пристъп берсерките са загубват почти напълно разсъдъка си. Изпадат в състояние, в което не правят разлика между свои и врагове, като издават животински ревове и звуци и атакуват с голяма ярост всичко, което се изпречи на пътя им - хора, животни или дори предмети, без да обръщат внимание на нараняванията, които получават. Друга характерна черта на състоянието „берсеркски пристъп“ е демонстрацията на изумителна сила. След такъв пристъп берсерките изпадат в полу-безпомощно състояние или направо заспиват.
Някои неща не се наблюдават при Блек. Той прави ясна разлика между своите и чуждите, но ако има зъб на някого, напада веднага, както и не заспива след такъв пристъп, но гневът при него е движещата му сила. Аз не съм се сблъсквал с Блек Семьоновски, дори не знам как изглежда, но предният учител в Изкуствата на светкавиците направил грешката да го предизвика и така загубил живота си. Казват, че е нервак, но умее да се сдържа, когато трябва. Имай в предвид, че дори Яо се е поколебал дали да действа в негово присъствие, а той принципно няма въздържания.

Викс слушаше с интерес. Тя изпитваше уважение и до известна степен любов, като тази, която децата имат към родители си към Фейд. Той е напомняше повече на идеалния баща, отколкото на учител, но това нямаше как да стане.
-На мен ми се стори мил.
Викс се засмя и леко наклони глава.
-И Ред ми се стори мил. Даже Ред май е по-добрия. Даже искаха да ме изпратят до Рейдж, защото се бях загубила.
Викс пак се засмя и се сгуши във Фейд.

- За Ред не знам нищо, освен, че е майстор в Криеницата. При всички случаи си изкарала късмет, Викс. Огромне късмет. Искаш ли да се прибираме?

-Добре.
Отговори доста вежливо Викс и почна да си подскача напред.

Така, както Виск посдкочи и се осова във въздуха. Фейд я беше вдигнал на ръце и сега двамата летяха към Академията.

/Опиши как се приземявате в Наратор, на покривите./

Викс ходеше бързо и изобщо не се интересуваше дали Яо е зад нея или не. Така продължи около 20 минути, когато Викс се обърна към Яо.
-Сега на къде? И ако не искаш да си около грешката след пиянска вечер - цитира го тя от първия път, когато се срещнаха - недей.

Яо вдигна рамене и с незаинтересован глас отбеляза:
- И да провалиш всичко отново ли? Слава си, Викс, слаба. - Поклати глава той. - И понеже не познаваш пътищата в тази страна, остави ме аз да те водя.

И отново мълчание от страна на Викс. Тя ходеше след него гледаше към небето и изгаряше от желание да го удари с някой камък.

- Яко искаш да ме удариш с някой камък, пробвай се. - Каза студено Яо, кат беше поел лидерската позиция. - Просто от сега те предупреждавам, че няма да успееш. Къде е онова бяло нещо?

Викс не направи нищо от това, което каза. Тя се приближи до Яо и се опита да го удари в гръбнака.
- Искаш да си сам нали? Ако е така ще се върна.

Викс не успя да удари Яо в гръбнака, защото той се завъртя съвсем умишлено и юмрука й се заби в корема му. Изкара му въздуха, но очите му не се промениха.
- Сега доволна ли си - попита задъхан?

-А Сет казваше, че съм машината, след като се преструвам, че ми пука за хората. Но ти си по-зле и от мен.
Каза съвсем тихо Викс и след няколко минути така тя се отдръпна.
-Съжалявам, за това.