Главният път

- Не трябва да съжалявам за неща, които си поискала да направиш и си успяла. - Яо беше възстановил начина си на дишане. - А сега... - чу се плясък на криле и драконът на Яо се повяви пред тях. Беше го призовал.



- Качвай се на гърба му. - Нареди Яо, като вече беше върху съществото. - Нямам намерение да ходя седем дена пеша, като мога да стигна на два летейки.

-Няма начин да се кача на това.

- Нямаш избор. - Каза Яо студен. - Или се качваш или проваляш мисията. Избери по-подходящото за теб.

Викс въздъхна. Ако провали още една мисия със сигурност директора ще вземе да я накаже, затова с нежелание се качи на нещото гледайки да е възможно най-далеч от Яо.

И Умбра плесна с криле политайки. Яо не каза нищо по време на целия път, като от време на време потупваше дракона си за добре вършената работа и за това, че прикряше Викс с опашката си, защото тя бе толкова далеч от него, че като нищо можеше да се изхлузи и да падне. А той не искаше да отговаря за живота й пред Фейд.

/ Отговори ми тук./

Наистина стигнаха доста бързичко в Остбароу, макар бясната скорост да не се понрави много на Викс. Тя през цялото време държеше Яо за ръка от страх, че ще вземе да стане нещо и да се озоват на земята, но накрая всичко се оказа наред.

Яо усещаше страха на Викс. Точно за това се бяха движили толкова бавно в началото, но сега нямаше място за помотване.

/Отговори ми тук./

Викс се домъкна по-бавна и от торба с охлюви. Тя не беше свикнала да е сама, докато върви и този път - от училището до тук - беше кошмарен. Момичето се спря и се поогледа, но никъде не видя Яо. Явно се беше скрил някъде.

В действителност - не се беше скрил никъде. Все още не беше пристигнал. Първи пристигнаха групата на Фейд. Бяха трима и изглеждаха странно.
- Викс, какво правиш тук?

Викс се усмихна, когато видя Фейд и отиде при него.
-Яо поиска да дойда с него.

- Така ли било значи? Всеки момент очаквам да се появи с Тъндър Сторм.

-Тъндър Сторм?
Попита учудено Викс.

- Един от менторите на това място. Учителят, който се занимава със светкавиците, ако така ти проговори нещо.

-А ясно. Значи Тъндър Сторм е нещо, като ментор на Яо.

- Да. Ето ги и тях. - Фейд ги посочи. Яо си беше Яо, но Тъндър Сторм беше нещо съвсем различно.



Той започна разговора пръв.
- Фейд, подранил си.
- Аз нямам тракащи машинки, които ти наричаш часовник.
- Жалко, наистина жалко.

Викс се зачуди. ТЯ гледаше Сторм и си викаше "Какъв е па този?" Изведнъж доста и се прииска да си се върне при Сет, но факт беше, че каза на Яо, че ще дойде и нямаше, как да се отметне.

- Ние потегляме. И тази година ще размажем всичко живо, на Яо? - Обърна се менторът му към него.
- Ако самият Вие не участвате Тъндър.
- Е, ще участваш ли, Тъндър? - Започна Фейд. - Знам, че има покана за дуелите от самия Феодален Лорд.
- Не съм виновен, че старчето си пада по моите зелени очи - вдигна рамене Тъндър. - Ама мисля да участвам.
- То тогава аз нямам шанс. - Поклати глава Яо.
- И второ място е добре, господинчо. - Потупа го Тъндър. - Е, Фейд ние потегляме.
На пътя се появиха двама. Мъж и жена. Определено бяха двойка.



Мъжът се обръна към Тъндър.
- Виждам, че и демончето ще участва.
- Кой знае, майстор Гим, кой знае...
- Разбирах, че на миналите игри е участвал - поде жената. - Но вие не.
- Мързеше ме, майстор Кроу, мързеше ме. Трябваше двамата да участвате тогава, но уви... мисиите са по-важни. Хайде сега, хайде сега... да тръгваме.
И те тръгнаха. Тримата. Тъндът беше толкова по-малък на вид от огромния мъж, че чак беше трудно за вярване, че му е ментор, а Яо направо се губеше някъде измежду тях.

Викс определено се учуди. И все пак нищо не свана от цялата тая работа.
-Фейд-сама, аз ще се връщам в академията.

- Защо? Нали искаше да дойдеш с нас?

-Не.
Каза Викс и се усмихна.
-Технически бях подлъгана от Яо, чрез прегръдка и мили думи, да дойда.
Викс се засмя и погледна към учениците на Фейд.
-А и аз не съм от типа хора, който обичат да се бият или да гледат другите, как се бият.

- Обещанието си е обещание, Викс. Ако ти престъпиш думата си, какво му остава на него да направи?

Викс въздъхна и се хвана за главата.
-Е добре, ще отида на турнира.
След това се огледа и се усмихна гледайки невинно Фейд.
-На къде трябва да тръгна?

- Ще вървиш с мен. Моите ученици вече са тръгнали. Имаме среща с пред портата на Дуелната къща. Когато има такива мащабни игри никой не може да влиза без своята покана и наличния си ментор.

Викс отново въздъхна и като се има на предвид, че според нея няма ментор, направо си беше жалка.
-А тези, който нямат ментор?

- Аз съм ти ментор, забрави ли?