Домакинът

Хоши постоянно беше в лошо настроение, погледът му представляваше пустиня, а в стаята, която нямаше нищо друго освен единй рафт с наредени ключове, винаги задимена.

Посрещна го облак дим , небрежно издухан от рус млад мъж .
- Добър ден, аз съм Джеймс Найтли , новак които тукощо пристъпи на обучение в престижната ви Академия.Дойдох Да получа ключ за стаята си. - каза Найтли официално.

Хоши стана недоволен.
- Постоянно идвате нови и нови... няма ли да престанете?
Един ключ с изгравиран номер 12 на него полетя към Найтли.
- Готов си.

Найтли грабна ключа от въздуха и благодари. След като излезе от стаята затвори внимателно вратата , нищо че може би щеше да е по-добре да я остави отворена за да се проветри. След това започна да търси стаята си .

Викс се влачеше, както влачеха чувал с картофи. На нея и писна да ходи, и ходи, и ходи. Нищо чудно да има скоро мускулна треска. Е вече стигна до домакина. МОмичето се обърна към Сет и му каза да седне до вратата и да се скрие в чантата. Така де за бебе дракон беше доста странно. След като Сет направи каквото му беше казано Викс погледна вратата и почука.

- Влез. - Чу се сопнат мъжки глас отвътре.
Да. Наистина идваха все повече и повече новобранци тук. Хоши не можеше да се примери, че спокойствието му отново бе нарушено. Каква съдба само? Парите малко, работата много, а тютюнът - скъп.

Викс отвори вратата и сякаш беше нападната от задушаващ дим. Момичето затвори вратата и почна да кашля. Все пак не бе свикнала с такъв вид дим. Е все едно Викс премина няколко крачки напред и погледна през димната завеса някакъв рус мъж.
-А извинете Директора ме прати тук.

Хоши погледна кашлящото момиче. Не беше ли прекалено малка за тук? Все тази, той стана и сложи в ръката й един ключ.
- Стая 10.
После се върна на мястото си. Загаси фаса и запали нов. Блаженно чувство на добре свършена работа.

Викс благодари и му се поклони, после излезе все така кашляйки. Като излезе бързо затвори вратата и погледна Сет.
-Боже имах чувствотото, че съм в сауна. Гадно.
Е сега до стая номер 10 да остави чантата.