Библиотеката

В Библиотеката можеха да се намерят всякакви книги, които трябваха, за да бъдат Демоноподобните ограмотени подобаващо.
Имаше най-различни книги, чието съдържание беше с нови техники и Изкуства. Други - всичко за войната и историята, а трети - картографирани райони.
Библиотекар беше Бен Гръуч. Той знаеше всяка една книга къде се намира, както и нейното съдържание. Нямаше нещо, което да е влязло като нов материал в това помещение и той да не го е прочел, разучил и възприе. За това Директорът го смяташе за много интелигентен, а и не грешеше.
Видът му подлъгваше и Бен беше доволен от това.

Влезнах в библиотеката и се огледах. Беше огромна, с много запълнени редици от лавици с книги, свитъци и прочие.
-Впечатляващо....
Тръгнах сигурно и застанах пред дългокосия. Облакатих се на плота и се втренчих в очите му.
-Здравей свалячо. Кажи ми....какво точно знаеш за мен?
В погледа ми се четеше пустота и твърдост. Не използвах женски трикове и свитки. Не ми бяха нужни. Исках просто да знам до колко това общество е запознато с личността ми и най-вече защо.

- Свалач? Аз? Не... - Засмя се Бен. - Предпочитам да ме наричат съблюдател. А сега, ще те помоля да запазиш тишина, много добре знаеш къде се намираш.
Дориан, както винаги болезнено предвидима. Бен знаеше, че ще го потърси. Знаеше какво ще попита тя и имаше говоти отговори на всички евентуални въпроси. Едва ли би успяла да го изненада с нещо, с което да не може да се сдържи и да не си премери приказките.

Усмихнах се.
-Добре ще бъда по-тиха.
Приближих главата си близо до него и зашепнах.
-Какво знаеш за мен?
Казах го така, че никой не можеше да ме чуе освен него. Взех един свободен лист от купчина, която беше оставена до него и молив.
-Ако искаш пък може и да го напишеш. - продължих с шепненето и после повиших глас. -А през това време аз ще взема да прочета нещо. Какво ще ми предложите, господине? - казах престорено, така че все едно съм поредната ученичка, търсеща знания.

- Осем милиона начина да умреш. - Бен посочи най-крайната лавица. - Забавлявай се. - Намигна й той.

-Разбира се! Както винаги или както никога.
Отидох до посоченото място и извадих въпросната книга. Дебеличка си беше и как иначе - 8 милиона начина малко ли са.
Седнах на едно кресло и тупнах книгата на масата до него. Почнах да прелиствам и да чета.
-Номер 13 - изкормване посредством лъжица....виж ти...поучително четиво.
Зарибих се в описанията като не обръщах внимание на никой, макар че ми направи впечатление, че помещението беше бая пълно. Да не повярваш - демоноподобен да иска да се образова. Чудесата на света няма ли да свършат.

Един младеж, който Дориан не познаваше, мина покрай нея и плъзна някаква хартия в книгата, която четеше.

Spoiler:

Не показвах никакви реакции или емоции при четенето на писмото. След като свърших затворих книгата и отидох до Бен. Най-накрая научих името му. Поставих книгата на плота.
-Благодаря ви. Беше много интересна. Надявам се след четири дни да ме заинтригувате с нещо друго.
Това бяха последните ми думи, след които излезнах от библиотеката.