Столовата

- Нещо птеснява ли те? - Засмя се той. - Аз да не съм хлапак от вчера. ЩЕ забравят какаво да видели.

Усмихнах се зловещо и доволно. Седнах спокойно на стола и извадих един от ножовете си. Плъзнах го по масата към него.
-В такъв случай, след теб.

Той се усмихна, като видя ножа. Това не му трябваше. Отдавна беше преминал на друго ниво, за което не му беше нужна ничия кръв за призоваването на каквото и когото и да било. Азура изпъна показалеца си напред и го опря перпеникулярно на масата. Измрънка нещо на някакъв странен език и добави на техния:
- Ще изчакаме малко. Не се знае в коя част на света е, да не говорим за Измерението.

-Няма проблеми. - свих рамене. - Ще запълним времето.
При което вдигнах крака на масата и запалих една от любимите си цигарки. Днешните имаха уханието и вкуса на мента. Отпушваха гърлото по-добре от всеки бабин сироп или мазило на водно конче.

- Влас е доста претенциозен - подхвана нов разговор Азура. - Въпреки това, ще се съгласи на това.
И точно тогава земята се разтрере и от една дупка излезе един красив и привлекателен мъж.



- Азура - иронично, съркастично, презрително поздравен. - Забавлявах се. Какво искаш?
- Сделка.
- От твоите ли?
- От моите. Погледни я.
И Влас я погледна.
- Добре. - Пуф. Изчезна.
- Това беше. Ако забележиш, че видиш, че имаш малък белег на кутрето. Това е символът на договорът ни.

Загледах се в пръста си. Видях го - съвсем малко забележим договор.
-Първата ми официална сделка. - казах иронично. - Какво следва сега?

- Не знам. - Азура завъртя очи. - Довечера ме чакай на Главният път. Предстои ни едно малко пътешествие до Великото Тигрово Свлачище. Тогава ще обясня повече за този Бог и твоето обучение.

-Така да бъде. - казах дипломатично и се обърнах да си ходя, като преди това си отсервирах. По пътя наобратно забелязах, че никой не ни гледа странно или подозрително. Явно Азура беше прав и спомените им бяха премахнати, или път все едно никога не сме били в тази зала. Каквото и да беше определено свърши работа.