Станах нехайно и тръгнах след него. Беше победен. Явно Лусиан можеше да го накара да му играе по свирката, в крайна сметка. Само не разбрах защо не искаше аз да чуя разговора им. Пазеше репутацията си? Или може би тази на Азура? Все тая....
Та както казах, вървях аз след него. Той крачеше нанякъде без да се обръща. Всъщност ме водеше нанякъде, а аз не си правих труда да му говоря или да го разпитвам. Мразех празните приказки, или по-скоро бях отвикнала от тях, а и не намирах някой, който да си заслужава да му говоря нормално и непринудено. И все пак се надявах малко учителят ми да се върне по-бързо, за да се отърва от тези, на които им е много досадно да се занимават с мен. Все едно бях в детска градина. Колкото по-бързо се върнеше онзи пътешественик, толкова по-бързо всички гидове и бавачки щяха да ме оставят. И защо изобщо беше нужно всичко това, при положение, че познавах сградата, а и всичко в тази проклета държава?
-И с останалите новодошли ли се отнасят с такова "специално отношение" ? - попитах го накрая.