Трета Стая

Стаята не разполагаше кой знае с какво. В нея бяха поставени три легла на прожина, хвърлен по един матрак отгоре и застлани с бели, нови чаршафи. Възглавниците бяха удобни.
До прозорецът се намираше едно бюро с три стола около него, на стената имаше един голям шкаф, който бе предназначен за посуда, подправки и книги.
Коридорът беше малък. Той водеше към външната врата и банята. Въпреки малкото му пространство, някак си бяха успяли да съберат трикрилен гардероб в него - крило за всеки обитател от стаята.
В банята имаше вана, която не беше нова, но беше запазена, умивалник и шкафче за лични вещи.

Влезнах и ..... о чудо...бях сама. Слава на Имхотеп (един лечител в моя град, който правеше ритуали за добър късмет) най-накрая и мен да ме хване.Троснах се на крайното легло, удобно беше. Извадих багажа си и го подредих в големия гардероб. Прибрах оръжията си в шкафа, махнах белите чаршафи и на тяхно място сложих мои черни, повече си ми харесваха. Оправих всичко измих се и се преоблякох. Махнах кимоното и на негово място сложих черен клин до коленете, дънкова пола отгоре и черен потник. Махнах дървената маска от главата си, камите също, оставих косата ми пусната. След всичко това заключих и тръгнах обратно към училището.

Прозорецът се отвори и някой застана на него.
- Ууу.... Значи ти си красавецът, за който всички говореха, ама защо не приличаш на един от нас?! Антагонист може би?!

Бен беше дошъл да се увери сам в красотата на този, който девойките толкова много хвалеха в библиотеката. Ама нещо не я разбираше.
- Не знам защо си падат по теб... - Нацупи се той.

Отворих рязко вратата и нахлух бързо и със сигурна крачка. Изгледах ги - двама, единият с къса, другият с дълга коса. Единият гледащ злобно, другия беше нацупен.
Очите ми вече светеха светло червено от яд. Тръшнах вратата след себе си и тръгнах бавно към средата на стаята, като ги държах изпод око.
-Ще задам само два въпроса....- казах спокойно, с равен и студен тон. Никога не кряках като ненормална истеричка когато бях ядосана или нещо подобно....
-Кои сте вие и какво правите в моята стая?

Бен повдигна рамене, докато сядаше на прозореца и започваше да си клати краката.
- Аз лично... съблюдавам. Искам да знам този тук харесва ли ти?! Бил хит сред вашия нежен пол. - Усмихна се той.

- Яре, яре... - клатеше краката си Бен. - Ако не бях в изследователско настроение, щях да го натроша на малки пърченца. Тъкмо жените щяха да започнат отново да си падат по мен. Кога дойде, кога му порасна работата толкова. Е... има време, нали мила ми Дориан?
Да. Бен знаеше на всички имената. Това му беше работата и беше сигурен, че този "красавец" сам щеше да го намери и то много скоро.

Погледнах дългокосия. Това ревност от новака ли беше?
-Нито го знам кой е, нито ме интересува. - заговорих незаинтересувано, като се метнах на леглото и облегнах гръб у стената. Запалих поредната цигара и запуших. След няколко минути забелязах, че този със странните нокти още виси на парапета. Изгледах го въпросително.
-Ти още ли си тук? Ааа.....сигурно си чакаш отговора. Не, не ми харесва и няма изглед нещата да се променят.
Този нов съквартирант щеше да е досаден. Личеше си, за мен всички бяха досадни. Колкото по-малко се засичахме толкова по-добре.

- Така си и мислех. За теб няма друг, освен Леопол, нали? Е, ще го преживея, някак си, както всички години до сега, Дориан. - Намигна й Бен. - Е, прости ми, но имам дами да налазвам. - Каза и пух изчезна.

Навдигнах се рязко и викнах по него.
-Всички години до сега?....
Но вече беше изчезнал.
Всичко почна да става много съмнително. Вярно е, че съм израснала в тази държава, но прекалено много хора ме знаеха. Хора, които не познавах. Още повече в училището. Всеки знаеше за мен. Всеки, който работи тук де. Това до някъде ме притесняваше. Да, пак казвам, с Леопол не бяхме от безизвестните, кой заради силата си, кой заради други качества или пороци, но не вярвах, че след дългото отсъствие някой ще ме помни, още повече някой който не ме е виждал от години.
Пушех и мислех. Тази работа трябваше да се разгадае. Нещо ме караше да си мисля, че има нещо повече под цялата картинка - държанието на директора към мен, споменът на домакина, наблюдаването на този индивид. Всичко ми се струваше прекалено абстрактно. Ще се наложи да се разтършувам. Допуших цигарата си, хвърлих фаса през прозореца и излезнах. Вече беше сутрин и щях да проверя дали бъдещият ми учител се е завърнал.

След петнайсетина минути си бях в стаята. Моментално влезнах в банята и разбинтовах главата си. Измих останалата кръв и дезинфекцирах раната. След това си взех един горещ душ за отпускане на тялото. Когато излезнах все още бях сама.Чудесно. Явно новото попълнение ще се забави. Подсуших косата си, прибрах оръжията и си сложих нещо по-удобно. Метнах се в леглото и не след дълго задремах. Имах чувството, че щя спя целият остатък на деня и цяла нощ.

Събудих се. Кое време ли беше? Станах и осъзнах, че наистина съм спала повече от 12 часа.
-Е гати жозевата. - казах на себе си.
Измих се набързо, сплетох косата си на рибена кост и се облякох - панталони до коленете и небесно синя блуза с падащо рамо. Изпуших набързо една цигара и се отправих към залите.

Върнах се и веднага влезнах в банята. Трябваше да измия потта и миризмата на куче от себе си. След половин час бях изкъпана и мокра до костите. Изсуших се и оставих косата си пусната. Падаше на леко начупени вълни. Сложих дълги черни панталони тип шалвари, широки и удобни. Едни затворени черни пантофи в тон с тях и тъмно синя блуза с ръкави до лактите, дължина малко след бюста, с отворен корем и кръст, но с общо взето затворено почти деколте. Чувствах се небрежно и свободно в тези дрехи. Взех някакви пари и изчезнах от общежитията.

Прибрах се и подред на логиката влезнах в банята. Приготвих си една топла вана с много пяна и се киснах в нея близо час. Не помня от кога не си бях позволявала такова удоволствие. Даже не съм свикнала, но пък ми беше и приятно. След като излезнах и се увих в една хавлия, взех една от малкото книги, които имаше по полиците и легнах на леглото. Почнах да чета и да чакам пристигането на Леопол, а по моите изчисления то не беше много далече. Даже хич.

Вратата се отвори и някой влезе, сякаш си беше у дома. Стъпките започнаха да се чуват по-силно и по-силно, когато вратата се отвори.
- Е - попита я Леопол?

Надигнах поглед от страниците. Той беше пред мен - стоящ, очакващ нещо, но бях сигурна, че и той не знае какво точно. Аз също не знаех затова реших да се отдам на сетивата и интуицията си. Понякога те ни водят в по-верните посоки отколкото здравият разум. Затворих книгата и я поставих на шкафа до леглото ми.
- Е?
Изправих се и бавно закрачих към него. В момента не мислех, не се чудех, просто действах. Стигнах до Лео и се притиснах в тялото му. Единственото, което ни делеше бяха неговите дрехи и моята кърпа. Вдигнах длан и я прокарах по лицето му.
-Не задавай излишни въпроси. -казах твърдо и тихо, подвластна на емоциите. Хванах врата му и бързо го придърпах до себе си, като впих устните си в неговите. Исках да видя дали това е правилно. Дали е правилното чувство и за мое учудване беше. Беше напълно на място. След дълга целувка едвам едвам, нежно се отделих от него с леко наклонена глава и го загледах в очите. Останалото зависеше от него.

Леопол пое дълбока въздишка, сякаш това не беше правилно, но напротив. Чувството на облекчение изпълни вените му и му даде криле за нещо ново, за нещо желано, за нещо, което си заслужаваше. Така го чувстваше, така искаше да бъде. Той се вкопчи в Дориан и отново започна да я целува - агресивна и страстна целувка на нетърпение, изпълнена с адски копнеж да получи това, което му се полага по право...
- Искам те - прошепна той в устните й, докато я целуваше.

/Свободно РП./

-И аз... -бе единственото, което успях да прошепна преди езикът му да заглуши думите ми.
Чувствах, че сърцето ми ще се пръсне, ако той произнесеше дори и един неуместен звук, а ако се засмееше - щях да умра. Чувствах - съвсем физически - че целият ми живот се е стеснил до една точка, която би могла да бъде или край или начало на разширяващ се лъч. Стискаше ме силно, така че да не мога да избягам от него, но без да ме наранява. Целувките му бяха толкова страстни и дълбоки. Аз самата не можех да се спра. Желанието в мен надделяваше здравия ми разум. Мислите за миналото, което ме спираше да направя това изчезнаха. Те бяха грубо изместени от желанието за плътско удоволствие, което кипеше във вените ми. Исках го и щях да го имам.
В следващият момент затворих очи и се отпуснах в обятията му. Той усети как тялото ми се примирява и освободи захвата си. Ръцете ми паднаха на раменете му и аз ги обвих около врата му. Хванах го за лицето и за момент, само за момент го отделих от себе си. Загледах го в очите. Какво точно изпитваше към мен? Какво изпитвах аз? Подлудяваше ме само с поглед. Имах нужда да го усетя до себе си. Странно нали? Аз и той. Кой би могъл да предположи. Този отделен миг ми се стори цяла вечност. Не можех да чакам повече. Впих устните си в неговите и погълнах дъхът му жадно. Зарових пръсти в косата му, а той ме хвана за таза, повдигна ме и краката ми обвиха кръста му. Не го пусках даже и за част от секундата.
За момент усетих че се движим. След секунди бяхме на леглото, а Лео целуваше шията ми. Лявата му ръка погали нежно едната гърда. Той продължаваше с целувките надолу – гърдите, корема, пъпа... горещи като ръжен целувки. Не можеше да издържа повече. Той отново се насочи към лицето ми. Устните ни се сляха в момента, в който проникна в мен. Целуваше врата ми и напираше нежно, тласък след тласък. Отначало бавно, после забързваше. Топли вълни обляха телата ми, а аз просто се отдадох на неговата "милост"....поне за сега....

Дориан отдавна беше заспала, но Леопол стоеше с широко отворени очи. Не можеше да заспи, не можеше и да си тръгне, искаше и двете, но уви. Всяко ново начало идваше от нечий друг край. Щастлив беше.

Отворих бавно очи. Нещо ме накара да се събудя. Сякаш се пробуждах от сън, а всъщност не бях сънувала нищо. За секунди спомените от близките няколко часа се възвърнаха и вътрешно се усмихнах. Леопол лежеше по гръб и гледаше в тавана. Докоснах лицето му бавно с крайчеца на пръстите ми и го погалих.
-Добре ли си? Усещането е странно, нали ?
Фактът, че беше тук до мен ме учуди, но и зарадва. Не го очаквах. Мислех, че ще си е тръгнал и в следващите дни няма да посмее да ме погледне даже. Но ето, че беше тук.

- Чувствам се изключително жив. Така както не съм се чувствал никога до сега. - Усмихна се Леопол, но не я поглеждаше. - Кажи ми ти... добре ли си?

Хванах брадичката му и леко го обърнах към себе си. Целунах го нежно по устните и се усмихнах.
-Значи ставаме двама.
Повдигнах се и го обкрачих. Погледах го малко, а косата ми падаше на гърдите му, след което положих глава на тях и се сгуших.
-А какво следва от тук нататък?

- Те първа предстои да разберем, не мислиш ли? Но никой няма да посмее да ни закача, ще уредя това. - Леопол се замисли. - Дориан, не знаеш кой съм в действителност, а и може би е по-добре за теб. Моля те, не рови в нещата, които ти казвам, защото ги изричам само, за да си наясно, че често ще отсъствам за по ден-два. Не искам да ми задаваш въпроси, на които ще трябва да отговарям с лъжи, нали? Ако започнем да се лъжем, няма да стигнем до никъде. Ще ти споделя истината, когато си готова за това, а до тогава, моля те, уважавай решението ми да премълча.