Домакинът Азура Деймъм

Домкинът Азура настаняваше и разпределяше по стаи новодошлите. Това е мястото, от което трябва да получите ключ за новото си жилище.
Самият Азура е шегаджия, но често изпуска нервите си. За това всички ученици бяха внимателни с него, тъй като не знаеха нищо за историята му, начинът му на живот, да не говорим за Изкуствата му.

Азура Деймъм

Почуках на вратата и влезнах. Вътре стоеше един със щръкнала коса. И този беше нов. Няма как да е бил домакин когато бях тук за първи път защото беше прекалено млад. А и нямам спомен за него. Нямам и за миналия, но това е отделен въпрос.
-Тук съм за настаняване. Дориан Саки на деветнайсет години.
Само това им трябваше за информация, напълно достатъчно, за да ме запиши, да ми даде проклетия ключ и да се настанявам.

- Саки Дориан... От къде ми е познато това... да... да... - Усмихна се Азура, докато пишеше. - Знам те аз теб... или ти ме знаеш мен...
Азура започна да се смее. Само той си разбираше шегата, което наистина ставаше рядко, но го имаше като вариант.
- Е, Саки.. Ъ... Да... Довиждане...
Азура й метна един ключ, на който имаше написано "Трета Стая".

Хванах ключът във въздуха, обърнах се и се завлачих мързеливо, суркайки багажа си към вратата.
-Аз тебе не те знам. -измънках с най-голямата доза непукизъм.
-Чувствам се специална.... - продължих със същия ритъм преди да затворя вратата след себе си.
Спрях се за секунда. Стая номер 3.
-Ееее.... -повдигнах рамене -Все тая....
И пак се завлачих към стаята. Имах още близо 40 минути за отбиване. Жозева....

Стигнах до тук и почуках, след което влезнах. Потропването си беше чиста доза маскировка, ако случайно някой ученик мине по коридора. Но това не стана. Азура седеше на бюрото си. Облегнах се на вратата.
-Време е да почнем с изпълнението на договора си. Искам ти да ме учиш днес. Не мога да търпя Левис.
След пет секундно мълчание добавих:
-Ще участвам в турнирите....

Азура скръсти ръце дипломатично на бюрото.
- А не мислиш ли, че трябва той да ти обръща внимание тези дни. Всеки момент ще тръгнете за търнирите. - Усмивката му изгря на лицето. - Нека ти задам един въпрос - смяташ ли за одачно Левис да те хване, че аз те обучавам?

-Знам защо ми казваш всичко това...Но....ако само той ме тренира не знам дали изобщо ще стигна до турнира.
Усмихнах се неволно:
-Не знам дали иска да участвам или да ме убие още преди да сме тръгнали.
Засмях се иронично, след което се обърнах.
-Щом не искаш, недей!
Излезнах и тръшнах вратата след себе си, без да чакам какъвто и да е отговор. По-добре при учител психопат, отколкото при никакъв учител. Само едно ме притесняваше. Че наученото от Левис нямаше да ми е достатъчно за това, което ме очаква.

- По-скоро да те вкара в леглото си - засмя се Азура след нея.

Влезнах без да чукам на вратата. Коридорите бяха пусти, всички се бяха отправили към столицата за тренировките си или кой дявол ги знае къде. Но един човек си оставяше тук въпреки всичко. Вървях бързо и сигурно. Спрях се пред бюрото му и ядосано положих ръце на него. Не бях ядосана на Азура. Бях просто ядосана на цялата ситуация. И като се замисля, че цялата академия пострада заради мен. Ако до сега не ме знаеха всички, сега определено щях да съм "знаменитост номер 1".
-Сега ще ме тренираш ли? Вече няма от какво да се притесняваш. Левис няма да разбере.
Тонът ми бе твърд и настъпателен.

- Отиди на тренировъчните площадки, които вече не са същите - засмя се Азура. - Намери самият им край. Ще те чакам там.

-Смятай го за свършено. - казах и излезнах. Най-накрая щях да науча нещо повече от нормалните за расата ни умения.