Сладкарница НЕРО

НЕРО беше единствената сладкарница в страната, за това тук рядко човек можеше да си намери свободна маса, за да може да хапне нещо наистина вкусно и сладко.
Ценоразпис:
1 парче шоколадова торта - 15 злато;
1 парче карамелена торта - 13 злато;
1 парче плодова торта (плод по избор) - 17 злато;
Еклери (два) - 10 злато;
Меденки (четири) - 8 злато;
Сок (плодов по избор) - 4 злато;

Майстор сладкар беше Ер Рехн. Той се славеше не само с Изкуството си на сладкар, а и с добрите си обноски и прецизното подбиране на думите си.

Викс ходеше по петите на Яо досъщ приличаща на преследвач. Той я доведе до някаква сладкарница. Когато влязоха Викс видя, колко е просторна и приятно оцветена. Това място беше, като малък рай, за малките деца, който обичаха сладкишите и приятните места. Викс се огледа и видя, че няма свободна маса, но не след дълго една се освободи една в ъгъла близо до прозорец, и Яо се натресе там. Викс отиде при него и седна отсреща му. И както и се предполагаше, за място като това, изобщо за тази страна "лошите спомени" на Викс се появиха. Тъй като майка и освен садист тя също така е и богата дама, живееща в лукс и разкош, вие да не мислите, че Викс би стояла в малка къщичка 13 години. Все пак дрешките на и не изгледаха, за човек от ниско положение. Момичето си спомни, как майка и я учеше на обноски, да познава чашите за чай и как правилно да яде пред хора. Макар, че Викс никога да не харесваше сладки или пък миризмата на такива и се стори забавно да е на такова място.

Време беше да обслужат и Яо.
- Еклери по пет; четири пърчета шоколадова торта, меденки и три чаши сок от портокал. - Поръча си Яо и се обърна към Викс. - А за теб какво ще бъде?

Викс се замисли и погледна към нещата, който имаха. Тя се усмихна мило и погледна този, който ги обслужваше.
-Бих искала един сок от ябълка, много ви благодаря.
И човека, който ги обслужаваше отиде на някъде, сигурно да вземе поръчките и на някоя друга маса. Викс се загледа в небето през прозореца и се усмихваше на себе си.

Не след дълго масата беше отрупана със сладкишите, а Яо започна да яде.
- Сигурна ли си, че не искаш нещо?

-Никога не съм харесвала сладкиши или други нещо включващи захар.
Каза Викс и съвсем леко надигна чашата със сока си и отпи, после я постави на масата и пак се загледа в небето.

Яо я погледна студено:
- Защо?

Викс го погледна без дори усмивката и да пада от лицето.
-Защото майка ми винаги казваше "Сладкиша ще е по-вкусен ако го споделиш.", но аз нямаше с кой и затова намразиш сладкишите. И междудругото. Радвам се, че се върна стари студен Яо-кун.

Яо продължаваше да яде.
- Не знам за какво говориш.

Викс пак помести погледа си към небето и по някаква причина вече не се усмихваше.
-Като се върнем в академията всичко ще е по-старо му. Теб пак ще те смятат за демон и ще те отбягват, а аз ще се уча, за да те надмина. A понеже мислиш, че съм лепка за теб, ще ти помогна да се отървеш от лепката. След като вземем това, което трябва ще се върна сама в академията. Така всички ще са доволни.
Казвайки последните две изречения се виждаше, как очите и започват да блестят повече и от преди, но всъщност те просто се изпълниха с тъга.

Яо спря да се храни и погледна Викс.
- Малко глупава, винаги непохватна, голям инат, искаща да ме надмине, ти си тотално различна от всички останали, но аз те харесвам такава каквато си... така че... не е задължително да бъде по старо му.

Викс го изслуша и се усмихна по различен начин. По начин, който той не беше виждал до сега. Усмивката и беше една потайна, леко примамлива. Викс го погледна в очите и леко наклони глава.
-Внимавай скъпи ми Яо. Можеш да събудиш интереса на един полу-демон.
И съвсем леко се изкикоти.

Яо въздъхна:
- Сякаш това би ме притеснило.

-Е все едно. Повече няма да бъде заепена за теб, така че можеш да си спокоен.

- А ако гледаш от грешен ъгъл нещата? - попита я той съвсем спокоен.

Викс се подсмихна и го погледна.
-Така ли? Тогава ми помогни да погледна нещата през правилния ъгъл.

Студеното изразение на Яо не помръдна.
- А кой е правилният ъгъл, Викс?

-О няма как да знам. Забрави ли, че съм само дете. Дете, което не трябва да бъде в Инферно, когато Си Мастър го няма и нещо изключително гнусно, но и толкова красиво се случва.
Опитваше се да му припомни думите, които той веднъж каза и заради, които тя пожела да отиде на мисия.

- И децата порастват, Виск... - Яо бе приключил с яденето. Той стана, отиде до бара, плати и тръгна към изхода. - Няма да те чакам. - Каза студено и напусна сладкарницата без да се обръща назад.

/Отговори ми в Улиците./