Zero Gravity Admin
Брой мнения : 1473 Join date : 29.03.2011
Данни на Персонажа Име:: Ян Тиерсел Напредък на Героя: (0/160) Име на Спътника: -
| Заглавие: Re: Бирарията Редуал Съб Авг 06, 2011 6:07 pm | |
| Леопол се изплъзна изпод нея. Беше време да тръгва. Не му се искаше, но нямаше избор. Написа й бележка и изчезна. - Spoiler:
Сънувах сън, а може би не сън. Угаснало бе слънцето и сляпо из непрогледното небе звездите витаеха; смразената Земя се носеше в безлунното пространство; не идваше след утрото денят; и хората с отчаяни сърца във ужаса на своята самотност отправяха за светлина молитви: запалиха огньове — и дворците на венценосните крале горяха ведно с колибите и домовете; и всички в градовете разрушени се трупаха край пламналите къщи, за да се видят за последен път; щастливи бяха само шепа хора около кратерите вулканични: в недрата зрееше надежда страшна; в горите запламтя пожар и те загиваха; пращящите стебла изтляваха — сгъстяваше се мракът. Изглеждаха човешките лица неземни, че сияния зловещи валяха върху тях; едни лежаха и плачеха; усмихвайки се, други брадите си подпираха с ръка; а трети влачеха дърва и съчки за кладите мъртвешки и с тревога се взираха във тъмното небе — покров на мъртвата Земя; и пак се просваха с проклятия в прахта и виеха; подплашените птици със крясък падаха върху земята и пляскаха с безпомощни криле; най-злите врагове се укротиха; влечуги изпълзяха сред тълпите и, без да хапят, съскаха с език — убиваха ги, за да ги изяждат; войната, стихнала за миг, отново раззина паст; кръв струваше храната; и всеки, свъсен, лакомо във мрака ядеше скришом; любовта изчезна; и всички заживяха с мисълта за близка и безславна смърт; гризеше човешките стомаси вълчи глад; за мъртвите не ровеха гробове, че мършавите мършата ядяха, а кучетата — своите господари, освен едно от тях: от птици, хора и зверове то бранеше трупа му, дордето те се хвърляха връз друг- самото то си нямаше храна, но с жалък стон и със пресекващ вой все безутешно ближеше дланта му, а тя не го погали — тъй умря. От глад измряха всички; само двама в огромен град все още бяха живи; те бяха врагове — и се събраха при гаснещ огън пред един олтар до струпани накуп свещени вещи за цел безбожна; с костеливи пръсти опипаха те тлеещата пепел, разровиха главните и безсилно задухаха суета — и блесна пламък — мираж нетраен; като заблещука, повдигнаха очи и щом видяха лицата си, с дивашки вик умряха, един от друг взаимно отвратени, без да узнаят на чие чело гладът бе писал „звяр“. Пустиня стана светът величествен и многолюден — без люде, без растения, сезони, — безжизнен хаос от вода и пръст. В реките, езерата и морята не трепваха от нищо глъбините, разпадаха се мачтите прогнили на кораби без хора — и отломки потъваха в безжизнената бездна без плисък; приливите бяха мъртви. Луната — господарката им — беше изчезнала; и ветровете също; и облаците — бяха те ненужни на повсеместния вселенски Мрак.
Леопол
| |
|
GorgeousNightmare
Брой мнения : 403 Join date : 04.04.2011 Местожителство : Пловдив
Данни на Персонажа Име:: Дориан Саки Напредък на Героя: (77/160) Име на Спътника: -
| Заглавие: Re: Бирарията Редуал Съб Авг 06, 2011 6:23 pm | |
| Отворих бавно очи. Бях сама. Усетих го още преди да съм погледнала. Беше тръгнал. Погледът ми гледаше пусто тавана. Бележката на възглавницата до мен стоеше, чакайки да я разгърна. Бързо задоволих желанието й и зачетох. Няколко сълзи потекоха по сухите ми бузи. Думи болезнени, но толкова вярни. Сън или не, нещо много подобно можеше да се случи в близките седмици. Повдигнах се от леглото и облякох вече изсъхналите си дрехи. Почнах да шетам от снощи. Видях счупените парчета стъкло и си дадох сметка, че аз съм допринесла за тях. Изметох ги и приведох бара в добро състояние. На вратата вече беше закачена табела, че заведението е затворено за неопределено време. Някак си от тази табела ме побиха тръпки. Сега тази празна къща за мен не беше дом. Не и без човека, който го превръщаше в такъв. И все пак да се погрижа за помещението ме връщаше в спомените на детството. Заключих и скрих ключовете на мястото им. Тръгнах към академията усещаща празнотата от неизвестното. | |
|