Реката Стикс

Реката беше голяма и пълноводна по всяко едно време на годината. В нея рибата беше много, но имаше и периоди, в които риболовът беше забранен.
Демоноподобните в този град обичаха риба, за това посвещаваха по-голямата част от времето си в риболов, както по традиционния начин, така и по иноваторски такъв.

Стоях си на брега на реката и гледах в небитието. Просто гледах. Хората около мен ловяха риба кой с въдици, кой с магия, но аз се бях отделила на края на брега и не поглеждах никой. Бях с любимото си червено кимоно, което разкриваше грозните ми от многото белези крака. Дървената маска беше на главата ми, поставена странично, а металната верига се търкаляше в ходилата ми. След време се обърнах и забелязах, че някакъв хлапак ме заглежда. Това бе и моят сигнал, че е време да се омитам от тук. Все пак Стикс не трябваше да става кървава. Изправих се и набрах веригата на юмрука си. Извадих един от късите си ножове, погледнах към водата, прицелих се и хвърлих ножа. Той се заби в една скумрия и тя остана на място. Обърнах се и си тръгнах....