Площадът

Площадът не беше с особено големи размери, но фонтанът по средата му го правеше особено привлекателен за лятната жега и влюбените местни.

Викс изчака само да се приближи на безопастно за скачане височина и направо скочи от Умбре (Умбра забравих, как беше). Тя подскочи няколко пъти, понеже се беше схванала и се огледа. Момичето видя фонтана и и мина страшна идея през главата. Тя отиде до фонтана и извади нещо приличащо на съд ама не баш. И тя не знаеше, какво е. Викс гребна малко вода от фонтана и погледна Яо, който туко що слезе. Викс се приближи бавно, като криеше съда зад гърба си и изчака удобен момент. Тогава видя Яо че потупва Умбра и изля водата върху него.
-Това е за дето се държа гадно на минала мисия.

Яо се обърна - ядосан. Атмосферата около двамата се скова и Умбра побърза да изчезне, защото знаеше, че това, което ще последва няма да е приятна гледка за неговото животинско око. Яо се стрелна напред и грабна Викс в движение. И двамата се озоваха във фонатана, мокри до кости. Невинен смях се разнесе наоколо. Яо не можеше да спре да се смее, а когато успя да се овладее поне за момент продума едва-едва:
- Честита баня.

Викс се изправи и приличаше на мокро коте. Тя леко изсъска и и му потопи главата във фонтана.
-Знаеш ли, колко време сега ще ми отнеме да изсъхна? Да не говорим, че е студено.
Почна да мрънка тя, докато и тя не се засмя искрено.

Яо главата си над водата, само очите му се виждаха ясно. Той отново се потопи и излезе целия.
- Забрави, че в момента се намираш в компнанията на демон. - Засмя се той и я хвана за ръката, повеждайки навън. Когато излязоха, той добави. - Викс, затвори си очите.

-Грешка. Не си истински демон. Ако беше щеше да си повече садист. За разлика от теб аз това наследих от майка си.
Като тя и му се оплези. И точно в този момент той и каза да си затвори очи. Викс въздъхна.
-А имам ли друг избор.
И си ги затвори.

В момента, в който Викс затвори очите си, тя почувства нечий допир върху себе си. Нещо я докосваше и я галеше тъй нежно, сякаш беше майчина ласка, точно като онези, за които беше чела, но цялото усещане продължи прекалено кратко. В момента, в който Викс отвореше очите си, щеше да установи, че е изсъхнала така, сякаш никога не е била намокряна. Яо също.
- Това е. - Засмя се той.

Викс изтръпна и го погледна.
-И сега на къде?

- От тук нагоре по улицата. - посочи й точния маршрут той и я дръпна за ръката.

/Отговори ми на улиците./