Залата за Тренировки

Но Шард вече не беше в залата или поне така изглеждаше.

Mi си събра нещата. Излезе от Залата за тренировки и се отправи към стаята си. В момента имаше нужда от един душ и малко почивка. Все още беше рано за обяд. Часовниците в града показваха едва 9:20 часа.

Zero Gravity написа:

- Нова си, нали?
Нечий глас разцепи тишината, която цареше в залата, сякаш нямаше друга жива душа освен Фелисия. Гласът беше студеен, но изпълнен с някакво нетърпеливо любопитство, като на послушник.

Предполагам Фелисия би се стреснала от този внезапен въпрос дошъл от нищото. Аз очаквах нещо такова. Всички асасини обичат да се появяват загадъчно, от тъмното,без да ги виждаш и без да знаеш от къде ги чуваш. Така и стана, огледах се, но около мен се лееше само мрак, ничие чуждо тяло.
-Кой пита? - отвърнах. На въпроса - с въпрос! Кой е, че се появява от никъде и ме пита дали съм нова.. Безсрамие и нахалство!

Очите му блеснаха в тъмнината. Изобщо не се криеше. Просто двете жени делящи едно тяло не можеха да го видят и той моментално разбра това.
- Не виждаш в тъмното много добре, нали? Знаеш ли от какво може да се дължи това? Аз знам. Значи си нова, а? - Мъжът се разсмя. - Нека те се представя - Херанкал Димайз, на вашите услуги, принцесо.

Стъписах се първоначално, но това бързо отмина.
-Значи теб търся! - възкликнах. Да, да, да, него търсех. Фелисия отново не се обади. Беше изморена. Наистина мислех, че скоро щеше да изчезне. Шизофренията не беше проста болест, и можеше да мине, но рядко. А една от нас двете (която вероятно беше истинската) имаше шизофрения, и и двете знаехме, че едната рано или късно може да изчезне. Мисля, че това май беше тя. Тя се чувстваше изморена, тя се проявяваше като АЗ все по рядко. Тя.
Да, да, щеше да ми липсва! Макар и не винаги. Понякога беше доста глупава. Но сега да бъда себе си, и само себе си беше добре.
-Да, теб търся...

Херанкал се усмихна на себе си.
- Защо не може да виждаш в тъмното? Не можеш да използваш Изкуството си или просто... - затаи дъх - не знаеш как да го използваш?

Сбърчих вежди и отвърнах.
-Все едното от двете е. А те не са ли две едни и същи неща? - попитах и затаих дъх, точно както той преди малко. Но бързо си поех. Не можех да си позволя да се притесня сега.
Не.

- Не. Ако не може да виждаш в тъмното си просто слепец, но ако не знаеш как да използваш Изкуството си, то ти си неграмотник. И точно за такива неграмотници като по-голямата част, които учат в тук е построена тази Академия. Точно за това аз съм принуден да отварям сетивата ви и очите към неща, които Вие не сте достатъчно способни, за да отключите сами и да разберете генетичното наследство, което тече във вените ви. И точно на мен ми се налага да уча некадърници да убиват, дори когато не знаят какво е пеперуда, да не говорим за нещо по-претенциозно като куная, никога не убивали нещо по-голямо от муха. Твоето кое е?

Роки се събуди и погледна Закия. Още нищо не беше направил, а той колко беше медиотирал? Около месец. Ето защо наспуна залите, оставяйки Закия сам със себе си.