Някой ден ще съжаляваш
за грешката си с мен.
Или просто ще забравиш,
някога, някой ден.
Така, както аз съжалявам сега.
И се опитвам да забравя.
А те обичах.
Всичко давах.
Много плаках.
Просто страдах.
Ти забрави.
И забравяш.
Наш'то "всичко" изостави.
Пак заплаках...
Трудно е така, да седя отстрани.
Знае, че не мога да ти кажа "остани".
А искам, искам да го изкрещя.
Искам по цял ден в прегръдките ти да седя.
И знаеш, че обичам да искам.
Да танцувам, да пея, мечтая,
за тебе живея.
И "любов ли бе да я опишеш"?
Да те опиша аз не мога.
Заменях те със кой-ли-не.
Първи, втори, трети и нататък.
Но един остана в моето сърце.
Цялото е твое, не ми остана и малък остатък.
Първо те оставих аз,
върнах се и всичко се повтори.
Губех те със всеки час.
Губех тебе, губех нас.
Дъхът ми секва щом те видя.
Защо искам това, което не мога да имам?
Задушавам се, губя гласа си.
Сърцето ми шепти "Отиди, целуни го!".
Умът крещи "Недей, остави го!
Без теб е щастлив, недей му се бърка.
Достатъчно живота му вече обърка!".
Разумът си да послушам трябва, знам.
Но сърцето още тегли ме натам.
Тегли ме към топлата прегръдка.
Към онази сладка тръпка...
Заглавие: Mimzz S. 
Съб Апр 30, 2011 1:34 am
