- Боли ме! - Изсъска Жар през зъби.
Беше от онези, които се ослушват. Ето как беше разбрал името й, с което не се гордееше особено, но това бе положението.
Изведнъж птиците се разкрякаха. Врявата беше наистина огромна, нещо щеше да стане. Джейм повдъгна погледа си към високата сграда и го видя.
Готвеше се да нападне с катаната си. Отвратително сините му очи беше последното нещо, което видя преди да загуби съзнание. Белокоското прибра катаната си. Наведе се и нарами безжизненото тяло на Джеймс.
- Можеше и сама да се справя. - Нацупи се Жар.
- С милите очи ли? Ами, ако не беше проработило?
- Щях да го убия.
- Не. Щях да се намеся.
- Ти си бил там през цялото време? - Очите й станаха по-големи.
- Разбира се. Можеше ли да те оставя сама да зашеметиш някого, като ти си некадърна в това изкуство.
- Некадърна! - Обиди се Жар, но знаеше, че той е прав. - Радвам се, че си тук.
- А аз се радвам, че този бездарник не ти е сторил нещо, докато ти се опитваш да не го убиеш.
- Трудно беше.
- Сигурен съм. Да тръгваме.
- Разбира се, Тъндър.
/Пиши
тук, но изчакай моят пост първо./