Тесните Улички

Уличките бяха тесни и тихи, както и самите граждани. Различни аромати, които най-често напомняха торти и различни сладкиши се носеха из тях и подканваха хората да поседнат в някоя сладкарница.

Скоро не бях пътувал до толкова спокоен град.Няма мрачни погледни, няма разплакани деца по улиците... дори старите хора изглеждат толкова щастливи, сякаш навлизат в пубертета.
Уличките наистина ми се сториха твърде тесни.Толкова че започнах да си въобразявам че имам клаустрофобия.
Докато се разхождах, усещах странните и разнообразни аромати които галеха небцето ми... но един от тях ми направи силно впечатление. Идваше от близкото заведение до което се намирах.
Спрях се, вдишах дълбоко и се замислих.Какво ли беше това?
Не успях да разбера ... за това реших да проверя от близо.

На външен вид заведението от което с носеше приятният аромат изглеждаше като изрисувано от безработен пияница.
Изпотрошени прозорци от поредната пиянска свада, повръщано по стълбите което се наложи да прескачам и пред него от онези красавици които гледат как да ти похарчат по-бързо жълтиците в бара.
Изведнъж, усетих как някой ме удари с нещо тежко и се строполих върху до скоро прескачаната от мен купчинка на стълбите...

Беше една огромна на вид жена, държаща тиган в ръката си.
- Писна ми от вас малоумници! Идвате тук от различните страни и смятате, че можете да си изкарате агресията там, където ви попадне, но и ние сме хора! Аз съм човек! Мога да се защитавам, а ти се омитай от тук, преди да повикам някой стражар от Осоидите и да видиш какво е да си под арест!!!

Това беше една наистина силна жена! Главата ми все още пулсираше, а очите ми сякаш искаха да изкочат от очните ми ябълки, да се претъркулят по тесните улички и да тръгнат по своя път!
Обърнах се и разгледах внимателно жената.Поне толкова колкото ми позволяваха замъглените ми червени очи - все още главата ми пулсираше и не виждах добре.Това беше наистина една огромна женица! От онези които като се оженят, мъжът им става техен слуга.Бицепси като на охранен Асасин и грубо лице което някога е изгубило своята усмивка, - комбинация която би те спряла да кажеш каквато и да е глупост в опит за "свалка".
Опитах се да не стъпвам по тънкият лед като и казах :

- Съжелявам, но аз просто минавам от тук.Търся си училище, но все още не мога да се ориентирам.
Долових сладък аромат от това заведение и просто исках да похапна.Ако желаете...

- Това да не е някой ресторант... А, ако искаш да стигнеш до онова училище тръгни по главния път. - Жената посочи посоката, в която трябваше да върви този натрапник.

/Отговори на Главния Път./