Залите за Ръкопашен Бой

В тези зали Осоидните се научаваха да боравят с най-различните оръжия нужни за Изкуството си. Те ги опознаваха и след време избираха това оръжие, което най-много им прилагаше на бойния стил и желанието за кръв.
Учителите бяха двама.

Раел Даймънт - висок и едър мъж, обожаващ двуръките мечове, които бяха със заострен връх за пробождате и затъпено острие, предназначено да троши костите на противника. Обожаваше този звук.

Раел Даймънт

Зио Ярет - момчето обожаващо бързината и леката грация, с която можеш да причиняваш бърза смърт. Той учеше Осоидите на леките оръжия и тяхното изкуство.

В залите за ръкопашен бой, широките и масивни врати се отвориха и пропуснаха две фигури, които прекъснаха разговора между Учителите. Едната фигура бе цялата в червено, и веднага стана ясно , че това е Майор Нийл, а другата, е другата бе някакво момче, .......
-Това са Учителите по бойно майсторство, огледай, прецени, и избери, но знай, че изборът е техен. Казвайки това , майорът се подпря до вратата и загледа с огромен интерес.



По пътя насам, майорът ти е казал, че просто иска да види какви ще са твоите предпочитания.. Само това разбираш, заради бързата му крачка и резултата на това, че вместо да те приеме или отхвърли, той те води някъде. Имаш 100% свобода на словото и действието, само остави даскалите за мен.

Ян, в какво се забърка пък сега? Мислите не го оставяха на мира. Изборът бих техен, значи - да започваме!
- Господа - обърна се Ян към тях, като започна да се прибкижава бавно и лежерно. Знаеше, че няма да му донесе точки, но точно това щеше да му е от полза. - Доведоха ме тук, за да огледам, преценя и избера. Накараха го да изглежда сякаш всичко е в мои ръце, но това не е така. Вие избирате, а не аз. Осъзнавам това. - Той изтегли рапирата си бавно от красиво обрисуваната метална ножница. - Готов съм на всичко, за да служа на Империята, дори ако това означава да умра в битка с някой от Вас. Осъзнавам, че няма да имам голям шанс за победа, но също така ми е пределно ясно, че никой от вас не иска да се стига до безмислени схвади и мъртъвци... - Ян вдигна рамене. - Е, поне от нашата раса. Та, господа, нека вземем решение за моята съдба... сега. - Стойката му се измени и той беше в бойна готовност, макар и не толкова умел в тези неща.

Ян се омълча и очакваше отговора на двамата учители, но не чу нищо от тях.Отговора зависеше само от неговите действия.Учителите го пренебрегнаха и единственият начин за отговор от тях бе да предприеме нещо ново ....
-Няма да стане така младежо, това което ти казах за избора само те обърква.Трябва да привлечеш вниманието на един от тях поне. След като Ян, чу думите на Майора се обърна към бойците и .......

Това ще е проблемно, стар съм за такива неща мина през ума му.
Ян вдъгна ръката, с която държеше рапирата си. Отекчаваше се при мисълта, която показваше какво става после. Не искаше да се бие. Не искаше да мята жила по далеч по-умели мъже от него самия, но в едно го биваше и това беше хврълянето на меч. Усмивката се плъзна по лицето му - тънка, гнусна и някак победоносна.
Ръката му се завъртя и рапирата полетя сякаш на шега. Оръжието се заби на косъм от главата на мъжът, който не носеше броня. одрасквайки пътьом бузата му. Откритият край на ефеса беше приковал ухото му към стената.
Ухото му? Хората, с които се беше обзалагал на подобни неща често го бърката за асасин, точно заради подобни изяви от негова страна - хръвляне и размятане на мечове, рапири и катани. Кълняха се, че никога не са виджали такова хвърляне - не само точно, а и мощно - толкова силно, че после глупаците напразно се опитваха да издърпат меча от стената. Теглеха го с две ръце, но то не помръдваше. Защо му беше да идва на това място? Природа - какво да се прави.
Ян беше доволен от себе си. Ухото му беше приковано към стената. Знаеше, че не трябва да прави това сега, защото остава открит - без оръжие. Сбогом животе мой, спогаждахме си се двамката.

- Имаш потенциал, Майоре, аз ще започна с него. Изпрати го с готовия му график. каза Раел Даймънт на усмихващия се Нийл. Това няма да ти трябва, но сам си го изхвърли, казвайки това огромният мъж, измъкна с една рапирата и я подхвърли към ококорения Ян. - Дай си острието на момчето, ако обичаш Зио. Пред очите на Майора и Ян, майстор Зио Ярет, подхвърли две трети от острието на рапирата, което подскачайки и търкаляйки се, се намести до дръжката. Невярващият Ян се вгледа и не разбра нищо. - Прерязал си я с твоето копие, нали май диър? Май, маай, прерязване на острие в полет, без да промениш траекторията и силата му....Бърз си Майсторе, опасно бърз, каза Ехлеон Нийл на Зио Ярет, който отвърна само с бегла усмивка.-Ако искаш да се научиш на нещо подобно, май диър, трябва първо да преминеш през обучението на майстора варварин......А сега, запознай се сДжак

Бен и Кен се лутаха дълго. Направо студена пот беше избила по телата им. Смея да твърдя, че понамирисваха вече и че нямаха търпение да си теглят по една ванчка.
"Нещо не мога да разбера къде са намираме сега?"
Кен искаше само да умря някъде.
"Огледай се наоколо. Ще видиш, че сме в някакви зали за ръкошапни тренировки."
"В окото на бика!!!" изкефи се Кен. "Време е да се сбия с някого. Толкова съм ядосан, че съм готов да напня на вски новак тук, че съм си ебл майката!"
Бен го удостои с поглед с надугната вежда.
"И ти си новак."
Кен се спря, обръщахйки се ряско.
"Ти на кой ще говориш така бе, помийна яма такава!"
Нещо в него се счупи, ама и той не беше сифурен какво. Откачи. Чуваше ясно пулса в главата си. Адреналин.
Малки крилца се появила на гърба му. Те започнаха да се бортяъ за своята независимост и яко анархия.
Както се беше подкефил, не знайно защо с отворена уста, една метална пластина от бронята на трениращият едур мъжага (Раел Даймънт, чието име и двамата не си спомняха, разбира се) се плесна на езика му и той я глътна.
Бен падна на земята от смях. То биваше да си карък, ама т'ва изби всички водни, морси, бембени кончета.
"к'во се случи, бре брат ми?" смееше се той.
Кен, който почти беше политнал го изгледа, докато се дъреше за гърл;ото.
"Както си летех и я глътнах" изръмнжа той. "Ама така е - пиле."
Двамата продължихада се смеят, докато Кен не промени лицето си в каменно.
"Ей, ти! Изродът с бронята!" обърна се към Раел Даймънт "Дължиш ми извинение! Ти и тоя дето се трепете с него!"