Алеята на Влюбените

Алеята на Влюбените представляваше една добре отъпкана пътека, която преминаваше през по-живописните места в Гората Стоун.
Винаги имаше по някоя двойка, която се разхождаше по пътека, както и деца, които тичаха наоколо.

Бе прекрасна, светла утрин. Слънцето грееше високо в небето и се усмихваше над земята с нежни очи. Алеята бе огряна от светлина. На небето нямаше никакви облаци, и вятъра подухваше едва едва...
Алеята на влюбените бе "сладка", павирана пътека преминаваща през градския парк. Камъните покриващи я, бяха изтъркани от стотиците двойки преминаващи ден и нощ. На равни интервали имаше пейки на които "влюбените гълъбчета" можеха да седнат и да "се отдадат на любовни игри".
Навсякъде около Каин преминаваха прегърнати мъже и жени, държащи се за ръцете деца и възрастни двойки седящи на пейките. Но на него не му пукаше. Той се бе облегнал на едно дърво и изглеждаше като буреносен облак.
Предната вечер, докато бяха в хана, брат му Себастиан просто дойде до него и каза (или поне Каин го чу да казва това)
"Брат, видях една много красива самотна мома... Мисля да си пробвам късмета. Ще се видим утре сутринта на Алеята..."
След известно време, и доста разпитване момъка успя да открие къде по дяволите е това. Обиколи я веднъж... Обиколи я два пъти... Маската във вътрешният му джоб тежеше като олово. Добре че бе в него... ако Себастиан я бе загубил, щеше да изгори... буквално.
Минаха няколко часа, а от него нямаше ни вест, ни кост...

Ръбеше го. Майка му стара, нещо го ръбеше.
Проклетият Ариец искаше да избие армията му до последният кокал и той бе приклещен към стената, която беше доста здрава и студената така опряла се в гърба му. Точно в този момент проклинаше всичко живо и най-вече себе си, че беше такъв темерут, та не позволяваше хората да се приближават до него, да създаде връзки с тях и сега да има кой да му помогне, за да онищожи тази бълха, която беше излязла на пътя му. И то каква бълха - огрона. Животът му беше в опастност. Армията му я нямаше.
Ама това проклето нещо наистина го ръбеше и всичко отиваше на все по-лошо. Очите му се отвориха и той се зарадва, че беше жив... за пореден път. Дали Ши щеше да продължи да го тормози със скапаните си въпроси и днес?
- Какво е самота... - намръщи се той. - Какво е истина? Какво е да чувстваш? Бла-бла... - мърмореше си той съркастично опитващ се да звучи като самият Бог на Мъртвите от онази реалност, от която беше пренесен.
Дъхът му наподобяваше на улична кофа и в процеса на осъзнавайки ситуацията, в която се намира, му просветна.
Стана бавно. Почеса се по главата и се поогледа.
- Какво правя тук?
- Мяу. - получи за отговор.
- И аз не знам, Пацко. Приянството е лошо нещо.
- Мяу. - съгласи се Пацко.
Тялото му се вдигна само, но някак мързеливо. Така се беше научил, от малък. Краката му започнаха да се движат по своя воля, а ръката му намери цигарите, с които се надяваше да убие дъха си, който сам по себе си наподобяваше улична кофа с приятен привкус на твърд алкохол и незнайни мезета.
Запали, направи няколко крачки и се блъсна в някого.
Кайн го погледна.



Приянството е лош навик.
- Гоме... Гоме... - засмя се той невинно и погледна човека, в който се беше блъснал. 1,70 см, атлетично телосложение, гарваново черна коса, черни дрехи и сини очи. Напомни му на един колега - истински демон, но някак не изглеждаше толкова подъл. Какво пък толкова, време беше да го потупа по рамото.
- Гоме, гоме... не те видях.

Каин бродеше, из Алеята търсещ някаква следа от брат си. Макар и да се дразнеше от постоянните му задявки, глупостите които понякога правеше той все пак бе негова плът и кръв. Няколко часа прекарани в търсене, разпитване и псуване на скапаното либидо на Себастиан, накрая той се облегна на същото дърво на което чакаше преди толкова много часове...
Изведнъж от никъде някой го блъсна, и момъка се почуства сякаш се блъсна в масивна стена. Нещо изпука в рамото му, и той бе почти сигурен че има поне една счупена кост.
- Гоме, гоме - започна да се извинява човека потупвайки го по раненото рамо. Момъка се сви от болка, а в очите му се появиха сълзи...

- Ой, бака... - погледна го той учудено. Само го беше блъснал. Роки се наведе. - Нака най де. Ще ти купя близалка. - Усмихна се той.
Днешната младеж, макар и той да беше един от прослойката, никога нямаше да ги приеме - бяха толкова крехки и... глуповати, без мотивация или каквото и да било друго бизнено чувство.
- Йаре... йаре... - потупа го по рамото той, дръпна си от цигарата и се изправи. - Къде ли има близалки сега?
Точно в този момент се появи Пацко. Роки се усмихна, наведе се и го хвана. Подаде го на ревящото момче.
- Ой, бака, това е Пацко. Подръж го. Толкова е кауаи, че ще забравиш за проблемите си.
- Мяу.
Преди да се осъзнае Каин държеше Пацко - сива и пухкава котка - в ръцете си, седеше на една от пейките, а Роки гледаше облаците замечтан, докато пушеше.
- Бака, виждаш ли, Пацко винаги смекчават нещата. -усмихан се той.
- Мяу.

Странно защо, но малкото сиво коте, което странния мъж му подаде наистина го накара да се чувства малко по-добре. Болката намаля, сякаш очите му изсмукваха болката от рамото му. То продължаваше да пулсира с тъпа болка, раздирайки съзнанието на момчето. Маската в джоба му натежа още повече. Изведнъж Каин усети как въздуха сякаш затрептя от горещина...
Отпускайки ударената си ръка, и постави китката върху гърдите си. Внимателно постави Пацко на китката си и започна да гали котката, чийто пол не можеше да определи в момента.
Животното го погледна с красивите си зеленикави очи и замърка доволно когато ръката на момчето го докосна.
- Изглежда те харесва - каза мъжа - Виждаш ли, винаги смекчава нещата...
Сълзите на момчето спряха и той успя да огледа мъжа. Нещо... в начина по който се движеше, в очите му, в облеклото му го накара да застане нащрек.
- Да... благодаря ви господине - каза той с най-милия глас на който бе способен - Извинете ме че се блъснах във вас...

Роки го погледна. Пацко явно го харесваше, а това беше рядкост дори за самия него.
Спомни си как бе срещнал Пацко преди години, като малко котенце. Станало му беше жал за него и това беше грешката му - за малко да загуби живота си.
- Бака, аз съм зле с ориентацията. Бъркам ляво и дясно, като нищо може аз да съм се блъснал в тебе. - Засмя се той, като се почеса по косата. - Да не чакаш някоя жена? - погледна го с любопитсво в очите.

"Този май ме бърка със Себастиан", бе първата мисъл на момчето. Котето, седящо в скута му мъркаше доволно. Момчето го почеса зад ушите и го постави на пейката до него. Животното се надигна, отърка се в краката на Каин и се сви на земята.
- Не, просто чакам брат си. Той отиде на... среща снощи, но досега трябваше да се е върнал... - промърмори момчето предпазливо - Започвам да се притеснявам страшно много за него...

- Брат ти ли? - Очите му се разшириха в изненада. - Ти си на алеята на влюбените и имаш среща с брат си? - Засмя се. - Бака, ти ме бодалкаш нещо, нали? Инцест ли е това? Днешната младеж не ви разбирам, бака, ама гледай сега - каквото иска сърцето - иска сърцето, нали така?
- Мяу.

Момчето погледна изпод вежди говорещия. Каин не бе сигурен, дали той му се подиграваше или говореше истината. Котката свита на кълбо, го погледна право в очите след което задряма както си лежеше на пътеката.
- Не, чакам брат си тук, защото той е един скапан идиот който не може да устои когато някое красиво момиче му се усмихне. Снощи излезе с някъква никаквица, и все още е се е прибрал... Отново ще ми мрънка как са го отрязали, и как е пил в някой хан сам. Макар че... се забави ужасно много. Изглежда ще трябва да го потърся.
Макар и да говореше ядосано, и бе на път да започне да псува с най-грозните ругатни които бе чувало някога, момчето наистина изглеждаше искрено притеснено от липсата на брат си. Искаше да тръгне, и да намери онази никаквица но нещо го спираше. Точно този странен човек го бе заинтригувал... много. Нещо в очите му го караше да бъде постоянно нащрек. Нещо...

- Брат ти е стар курварин - засмя се Роки, веднага слагайки му титла. - Ама, бака... - замисли се. - Не е добре това, което го правите един с друг, нали Пацко?
- Мяу.
- Слушай какво, вдигай си парцалките и заминавай към Дуелната къща. Хвани някой конник, който ще те закара по-бързо до там. Може да спечелиш и ужасно много пари, слава и жени за брат ти. Аз ще разнюхам насам-натам да видя какво е положението и ще ти го пратя в куфар. - Роки се изправи. Взе Пацко и си го наметна на врата като луксозен шал. - Ще се видим там, ако имаш късмет, а после ще ти уредя добро обучение. - Засмя се и "тъкш" изчезна от обикновения поглед на Каин.

/Опиши действията си и дали поемаш към Дуелната къща./

Каин наблюдаваше как мъжа се отдалечава. "Много пари и жени за брат ми, а... Забавно...", помисли си момчето. Но, това бе интересен съвет. Може и да си заслужаваше да се пробва в тази "Дуелна къща". Имаше парите да стигне до там, и да си плати обучението. Винаги можеше да изкара още, не му бе за пръв път. Но нещо гризеше съвестта на момчето. Той не искаше да остави брат си без пукнат грош... а и трябваше да плати хана, да хапне и да разпита как да стигне до това мистериозно място за което Роки му бе споменал.
Пъхнал ръце в джобовете, малкият пакостник тръгна към гостилницата замислен над това какво е станало с безполезния му брат. Още с влизането си, ханджията го погледна изпод вежди... Каин се усмихна чаровно и се приближи към него.
- Може ли една порция задушено, с кана ейл? - попита невинно той - И сметката за стаята, разбира се...
Ханджията, стоящ на бара се оживи, явно тотално отписал я и подвикна на една от прислужниците да му донесе поръчката.
Момчето седна на една свободна маса в ъгъла, от която можеше да вижда всичко което става в хана. Макар и млад, той бе изключително предпазлив... имаше защо. Поръчката му пристигна, и Каин започна да яде с наслада. Ястието бе приготвено невероятно добре, ейла беше превъзходен... Драконите в кесията му тежаха, докато малкия нехранимайко мислеше за брат си, който бе кой знае къде, правейки нещо глупаво вероятно.
Когато приключи с храненето си, същата слугиня дойде и отнесе чинията, приборите и ножа му. След което сякаш призован от зъл дух, ханджията се появи, с угодническа усмивка на лицето си.
- Сметката ви е 3 дракона и 2 сребърника, милорд - последното бе казано с подигравка, светеща в очите му - желаете да платите сега... или да извикам градските стражи?
Момчето пропусна последното покрай ушите си, и бръкна в кесията си. Извади три дракона, леко нащърбени в краищата и ги подаде на ханджията, докато търсеше сребърниците. Когато ги намери и ги подаде, собственика го изгледа невярващо. Опита дали са истински и очите му станаха огромни когато видя че са такива. Преди да може да каже каквото и да е, Каин сложи ръце в джобовете си и излезе от гадното място... не че не бе нощувал и в по-лоши.
Тръгна напосоки, търсещ някой който да му покаже пътя. Видя един стар продавач на сладки ябълки и се приближи до него. Постара се да изглежда нормално, а не ядосания Каин, готов да се сбие с всеки срещнат.
- Добра среща старче - каза той любезно и се поклони - Как върви търговията?
- Добра да е чедо - отговори той с благ глас - Върви... макар че е била и по-добре. Никой не иска ябълки в последно време. Всички искат "екзотични" плодове, от далечни земи...
Момчето се загледа в плодовете изложени на сергията. Бяха хубави... определено изглеждаха доста добре. Огледа всички, и не можа да види нито един развален, пълен с червеи или изгнил. Той посочи три от най-сочно изглеждащите и плати 20 медника за тях.
- Дядо... - попита младежа леко притеснен (или поне така изглеждаше отстрани) - Можеш ли да ме опътиш към началната точка на керваните, които тръгват към Кордел и Дуелната къща? Искам... да си пробвам късмета.
- Чедо, не ти трябва да ходиш там. Там е пълно с убийци, крадци и... - но не довърши, защото видя как очите на момчето срещу него се промениха, сякаш нещо започна да гори в тях... - Керваните тръгват от Южната порта. За няколко сребърника можеш и да си намериш място. Но запомни предупреждението ми: Няма да намериш нищо добро там, само болка и разочарование...
Каин просто тръгна напред, пропускайки последните думи на стареца покрай ушите си. Захапа една от ябълките, и сладък сок потече по брадичката му. Определено бяха невероятни...

/Опиши как си стигнал до тук, както и пазарлъка ти да те качат на кервана./