Кабинетът на Лорда на Дисциплината

Кабинетът на Лорда на Дисциплината притежаваше много врати, всичките, от които бяха затворени и нищо за личния му живот не беше поставено на показ.
Той отговаряше за всички наказания относно Послушниците. На всеки пет години линчуваше някой провинил се в непростим грях, ей така - за назидание на другите.

Отвън се чу едно доста уверено почукване.

- Влез! - Чу се от другата страна на вратата и гласът не беше от най-приятните.

Леко се открехна вратата и от нея се подаде едно момче с затворени очи. Пое си последен дъх, помисли си "Трябва да го направиш, просто трябва!!!" И изведнъж падна на колене, сведе главата си и каза -Простете ваше превъзходителство! Не желая да ви притеснявам, но уви, имам причина да мисля, че има конспирация! Моля ви изслушайте ме!

Очите на Изкупителят се втренчиха в момчето. Отдавна си търсеше някого, който да изпече за назидание на всички, но така и не попадаше на подходящия послушник. Изглеждаше, че момчетата знаеха за намеренията му и доста добре съумяваха да запазят живота си, но този тук дойде като пратеник от Обсебения Изкупител, слагащ край на всичките му колебания за избор.
- Конспирация казваш? - Гласът му беше дълбок и плашещ. - Ще те изслушам. Говори, но внимавай какво ще ми кажеш, грешнико.

-Ваше превъзходителство, честно да ви кажа не зная как да се изкажа, така че да не звучи страшно и трагично. Разбирате ли, аз обичам, не! обожавам събратята си. Те са ми като единственото семейство и знам, че е така! Но когато нещо или някой заплашва това семейство, мисълта изпраща тръпка по целия ми гръбначен стълб. Днес сутринта се случи нещо изключително странно: Когато се събудихме, забелязах странното звено, което завъртя цялото ми съмнение. Едно от момчетата, един от стрелците. Не му знам името, но мисля, че започваше с К. Леглото му е точно до моето. Той всякаш изпусна нещо от джоба си, но веднага след това го прибра, дори не успях да го видя! Тогава дойде този, маршала при него и го отведе на някъде. И на него не му знам името, но отво мисля, че започваше с К. Не можах да разбера какво става, и след това в Параклиса, докато пеехме молитвата си, реших да го питам за какво става на въпрос, когато забелязах, че не пее! Той не пееше, Ваше Превъзходителство! Колко ме отврати, само! "Ъхх! Не мога да се понасям!" -Помисли си Дай докато умело показваше актьорските си умения -Но това не е края Ваше Превъзходителство. Реших все пак да го конфронтирам и да разбера какъв е проблема, когато той избухна и започна да ме заплашва с неща, които въобще не са истина! Не знам от къде си ги измисля, но греховете въобще не бяха мой. Тогава не се сдържах и реших да дойда при вас, да потърся вашия съвет и да докладвам тези ужасни случки. Нека спомена, че има още един, който дойде да спаси Маршала. Не му знам името, но постоянно са заедно. Това е Ваше Превъзходителство. Моля пощадете грешната ми уста за този доклад!!!

Рей имаше късмет, че Лордът на Дисциплината се беше разсеял доста по време на речта му и ушите му пропускаха избирателно информажията.
- Как каза, че се казваш, хлапе?