Кабинетът на Директора

- Г-н Суй? - Обърна се към чужденеца.
- В шок е. Не осъзнава какво е видяла
- Какво искате да кажете с това?
- Цялата история, която ви разказа е вярна с изключение на едно.
- Което е?
- Левис не падна от посичането на нещо или някого, този така наречен непознат мъж. Левис падна от намазаната с отрова коса, която пое необмислено с тялото си. А мъжът, който се е появил сякаш "от нищото" - цитира я той - бе призован от самият г-н Кроу и именно с него насече "демонът" на парченца.
- Сигурен ли сте, г-н Суй?
- Разбира се. Ако Вие бяхте Провиждащ молецороден магьосник, г-н Лисичи, щях да Ви позволя да прочетете съзнанието му, но тъй като нямате подобно наследство в кръвта си Ви остана нищо друго освен да ми се доверите.
- Разбирам. - Очите му се спряха на Дориан. - Дориан, Дейна Дейс ще Ви поеме, до момента, в който Левис е отново на краката си. Тя е уведомена, че ще й се наложи да тренира всичките му последователи. Нея може да намерите в Театърът, който се намира в столицата на страната. Там ще се провеждат обученията, докато ние успеем да възстановим всички щети нанесени по Академията от Левис.

Дейна! Тази, която май не можеше да ме понася. Тц.....
-Разбирам.... - казах примирително. Едва ли имах избор, освен нея и Азура.
Тръгнах към вратата. Само още едно нещо ме интересуваше.
-Ще мога ли да го видя? - попитах странника.

Очите му се заковаха в нейните - нагли.
- Не. - Студено отговори той.

Поклатих глава в разбиране.
-Тогава ви оставям и отивам да намеря заместничката си. Не мога да издържам тук обвинителните погледи на всички. Довиждане.
И излезнах. Подпрях се за малко на стената в коридора. Трябваше ми малко време да събера мислите си. Прокарах ръце през лицето си чак до косата. Чак след това тръгнах.