Залата за Забавления

В залата за забавления се намираха няколко маси за различните видове игра на карти, маса за шах и няколко джаги.
Учениците идваха тук, за да се позабавляват и им беше любимото място, тъй като в града нямаше нищо друго, освен една улица.

Влезнах тук да убия още малко време преди да излезна от града. Беше доста пълно, макар и не напълно. Това определено не беше в мой стил - да стоя там, където има много хора, но както казах трябваше да убия време, а не ми беше до допълнителни тренировки точно сега. Отделих се възможно най-много от тълпата и шумотевицата и седнах на една свободна маса, пригодена за шах. Знам какво ще си помилите. Шаха се играе от двама, но аз нямах намерение да я играя с партньор. Наредих фигурите и почнах да ги местя сама, като взимах ролята и на двата играча. Около мен се чуваше смях, веселия, музика. На всички им беше хубаво. За мен това не съществуваше. Сама, може би и самотна, но и това не ме интересуваше. Бях си свикнала и както винаги сама си местех пешките. Интересно нещо е да си си собственият опонент.....

Дориан се беше увлякла в играта, когато някой, буквално, се тросна на стола срещу нея.



- Йо. - помаха й той.

Повдигнах само поглед без да местя главата си.
-Йо!
-Хубави рога. - отговорих формално.
Мъжът пред мен беше типичен представител на расата ни. Малко демоноподобни не приличаха на такива. Аз бях една от тях. Този можеше да го познаеш, че е такъв от километри - синкава кожа, заострени уши, очи без зеници, символи по тялото.
Хванах царицата си и взех белият цар.
-Шах!
След още няколко секунди мълчание продължих:
-Мога ли да ти помогна? - чак тогава повдигнах и главата си и го погледнах централно.

- Обзалагам се, че не можеш да ме биеш на зарове. - Усмихна се той. - О, и гледам, не ти е приятно да ме виждаш в естествения ми вид, а? Жалко, наистина жалко. Повечето ме смятат за красив така, но... - Последва мълчание и в залата замириса на пушек и нещо обгоряло. И ето го него, съвсем различен.



- Малко ме стяга, но ще се разпусне след време - протегна се той и погледна с различните си очи Дориан. - Една игра на зарове?

Продължих да местя пешките, офицерите и прочие докато говорех безразлично.
-Не съм казала, че не ми е приятно. Не прави заключения вместо мен. Прав си. В естественият си вид изглеждаш по-добре. Така си прекалено....човечен.
Какво беше това? Свалка? Аз не бих се променила заради никой. А и наистина син бе по-реален и по-симпатичен. Ето, че накрая взех и бялата царица.
-Шах и мат!
Прибрах фигурите и затворих играта. Скръстих ръце на колене като облегнах брадичката си на едната длан.
-И на какво се обзалагаш?

- Аз, скъпа, не играя за пари. - Той прокара ръката си по русата си коса, а усмивката му беше самодоволна. - Обзалагам се на нужди. - Тонът му, тонът... собственически. - Така че, скъпа, кажи ми от какво имаш нужда.

Подсмихнах се:
-Защо си мислиш, че можеш да угодиш на нуждите ми.
Извадих две зарчета изпод масата и ги сложих централно по средата й.
-Поне с този вид няма да успееш. Преобрази се обратно и може и да си помисля.
Винаги си имах едно на ум за всеки. Особено тези демоноподобни. Не им вярвах.
-Знаеш ли изобщо коя съм аз, или няма никакво значение.
Говорех с ирония. Самодоволният му тон нямаше да ме накара да отстъпя. Не падах по-долу.

Мъжът се преобрази отново в себе си.
- Яре, яре... така наистина е по-добре. Не ме стяга нищо. - Той се отпусна в стола.
- Знаеш ли изобщо коя съм аз, или няма никакво значение? - попита тя.
- Разбира се, че знам всичко за теб. Личиш си от километри. - Засмя се Той. - Виждам приемаш предизвикателството ми. И какво се очаква от мен, ако загубя?

- Разбира се, че знам всичко за теб. Личиш си от километри. Виждам приемаш предизвикателството ми. И какво се очаква от мен, ако загубя?
-Разбира се, че знаеш. Има ли някой тук, който да не знае. Още малко и ще почна да се чувствам като знаменитост. Засмях се лунатично. После се замислих.
-Ако спечеля първо ще ми кажеш какво по-точно знаеш или си чувал.
Махнах нехайно с ръка.
-Наречи го женско любопитство. Второ ще си ми длъжник.
Бутнах заровете към него в знак, че той ще е пръв.
-А от мен какво се иска?

- Две? Две неща? Добре. Така да бъде. - Той плъзна пръст по долната си устна, закачливо. - Ако спечеля аз, ще ми свършиш една услуга, а после... ще ме позабавляваш за ден два. - Заровете бяха вече в ръката му. - Хвърляме осем пъти. Който събере по-големия сбор, печели.
И заровете полетяха.

The member 'Zero Gravity' has done the following action : Зарче

'Зарче' :

-Услуга а?
Погледнах го студено. Не, не студено ами направо смразяващо. И след секунда просто и спокойно казах:
-Добре!
Хванах заровете и те полетяха към масата. Играта започна.

The member 'GorgeousNightmare' has done the following action : Зарче

'Зарче' :

- Не мисля, че си в състояние, за да разбереш моите желания, скъпа.

The member 'Zero Gravity' has done the following action : Зарче

'Зарче' :

-Разбира се, че не съм. - продължих съвсем спокойно. -Аз съм егоист. Но какво да се прави.
Хвърлянето продължи.

The member 'GorgeousNightmare' has done the following action : Зарче

'Зарче' :

- Тук няма място за такива като теб. - Намигна й той.

The member 'Zero Gravity' has done the following action : Зарче

'Зарче' :

-Времето ще покаже, драги. Времето ще покаже. - усмихнах се провокиращо.

The member 'GorgeousNightmare' has done the following action : Зарче

'Зарче' :

- От кога си тук?

The member 'Zero Gravity' has done the following action : Зарче

'Зарче' :

-Хъх...Заровете май те обичат.
Хвърлих.
-От два-три дена. Струват ми се много повече.