Столовата

Столовата не беше от най-големите помещения в сградата, защото учениците се хранеха на смени и тя никога не беше претъпкана.
Храната не можеше да се нарече, че е лоша, а и хората не можеха да се оплачат, защото беше безплатна и топла.

Прекрачих прага и тръгнах към бара. Нямаше много хора и не ми се наложи да чакам повече от две-три минути. Облакатих се барплота. Дойде и моя ред и питах лениво готвачката.
-Какво ще ми препоръчаш?
Така не ми се занимаваше с това губене на време, но трябва да се яде, поне малко.

- Мусака. - Каза тя и клопна една голяма порция на демоноподобната. - Това е. - Каза тя.

Погледнах яденето.
-Ще трябва да свърши работа.
Взех чинията и седнах на една свободна маса. Почнах да се храня, макар и не с особено голямо желание. Виж ако имаше нещо силно за пийване, тогава щеше да ми се услади. Но уви.
Ядях бавно и чак след близо 40 минути свърших. Върнах приборите. Тръгнах да излизам докато запалих цигара. След ядене беше задължителна. Една кипра ми се нацупи, че в столовата не се пушело. Изгледах я без капка интерес.
-Но разбира се. Къде са ми обноските.
Приближих се до нейната маса и най-нагло загасих цигарата си в порцията й с мусака, като извърших това действие бавно, за да мога да му се насладя до край. Докато пепелта навлизаше в яденето й, я гледах със светнали очи, а устните ми бяха изкривени в едва доловима усмивка.
-Бон апети.
Изправих се и доминиращо излезнах от приятната заличка с приятните хорица, които най-приятно ми гледаха гърба и ме проклинаха умствено и устно. Да са живи и здрави.

Исках не исках, имах нужда от храна. Трябваше ми енергия, която не можеше да се набави от друго, освен от ядене и течности. Стигнах до бюфета и се загледах, търсейки най-полезното ястие. След минута бях готова с избора си.
-Една порция печени тиквички с кисело мляко. И....имате ли някакъв вид енергийни напитки?
Даже не бях в настроение да се заяждам с женицата.

- Не. - Отговори жената, като й поднесе храната, която бе поръчала.

-Ъх.... Тогава и един сок от портокали.
Това трябваше да свърши работа. Взех храната и седнах на една от масите, като почнах да се храня. Червената ми коса падаше толкова свободно, че имах чувството, че всеки момент ще се смеси с яденето. Вързах я на странична долна опашка, за да не ми пречи и продължих. Трябваше да призная, че не беше хич лошо, даже може да се каже, че беше вкусно.
-Може би трябва да ям по-често. - казах на себе си.

- Разбира се, че трябва. - Чу глас от съседната маса тя. Беше Домакинът.

Обърнах се. Я виж ти, кой бил тук.
-Азура! - кимнах му без излишни емоции и му посочих стола срещу мен, в знак, че ако иска може да се присъедини.
-Отдавна не съм те виждала, чак почна да ми липсва разпиляното ти държание. - лека усмивка се показа на лицето ми и най-учудващо не беше злобна. Май наистина ми липсваше глупавото му, детско цупене.

Той се настани на посоченото от нея място.
- Наа... на... Дориан, не знам за какво говориш. - Засмя се той.

Засмях се:
-Сигурно!
Отпих от сока.
-Не ми казвай, че не ти липсва моето заяждане, хахаха. Как върви живота на домакин?

Той се прозя:
- Жени, мъже, простотия...

-Същите простотии, различен ден, а? Може би трябва да си наемеш помощник. Сигурно е много трудно да настаняваш новодошлите.
Говорех иронично, но без злоба. Обичах да се джавкам с него. Поне го биваше в това.

- Да... да... имах, но всичките умряха при странни обстоятелства. Нямаш ни най-малка представа какво е да разчиташ на калпазани, нали? Не мога да издържам. Всички се ебават с мен и аз не иставам по-назад - ебавам се с тях. Може би заради това умират, може би?! Знае ли човек?

Поставих ръце пред таблата си и се наведох леко към него с лукава усмивка.
-Нямам! Не разчитам на никого. Кажи ми, Азура защо се ебават с теб? Вярно е, че си дразнител, но чак пък толкова.
Тропнах с длан по масата неочаквано.
-Знаеш ли, може да се пробваш да станеш учител. Ей така за разнообразие.

- Защото им позволявам да се ебават с мен. Животът е скучен, ако правя обратното. - Прозя се той. - Учител? И да се занимавам с такива като теб по цял ден?! Не! - Засмя се той. - Може и да се занимавам с такива по твое подобие по цял ден, но не си давам зор и не се опитвам да им предам на кухите кратуни каквото и да било. Те не заслужават моето усилия, а ако искаш да смениш Левис... аз не бих.

-Кой?....Ааа, да, Левис.
Отпих от сока.
-Все ми е едно кой ще ми преподава, стига да си върши работата. Всичко друго е вятър....

- Тогава да се пробваме, а?

Изгледах го изпод вежди:
-Какво? Искаш да си ми учител ли? - попитах заинтересовано.
Ставаше интересно. Двама учители вместо един....еее или поне така се очертаваше, ако не се утрепехме с Азура взаимно.

- Не горя от желание, но Левис няма да ти покаже нищо, а и ако го убиеш... с мое изкуство... това ще се запомни.

-Ахахахха.....
Засмях се звучно, все едно бях чула най-смешният виц на света.
-Не знам дали ще се занимавам с убийството на Левис. Той не влиза в плановете ми.....за сега.
Доядох набързо малкото храна, която беше останала в чинията и станах.
-Какво по-точно имаш предвид?
Няма да отрека, че ми грабна вниманието. Въпроса беше дали ще го задържи за дълго.

- Животът е скучен, драга моя. Трябва да се забавляваме. Искам да убиеш Левис. Аз отдавна да съм го направил, но това не би ми отивало, а и ще развали така ценните ми отношения с Директора... по-скоро с неговата сестра. - Засмя се лукаво той. - Имам интерес към нея, а тя е с Левис. Та... драга... уча те на забранени Изкуства, а ти виждаш сметката на оня самовлюбен маниак.

Усмихнах се злобно.
-Може да се уреди. Стига да надмина нивото му. Може да съм откачена, но не съм глупава. Има доста да го гоня.
И така си и беше. Това, което никога не правех е да се изхвърлям и да не знам колко са ми способностите. Но не мога да отрека, че идеята Левис да бъде затрит ми допадаше. Копеленцето малко ли се е гаврило? Това, което още повече ме учуди е, че Азура иска смърт заради любов. Кой да предположи.

- Тогава да сключим кръвен договор. Този, който не спази частта си ще бъде убит от Бога на Смъртта. Устройва ли те?

Замислих се за момент. Не трябваше да прибързвам с това решение. След няколко минути отговорих:
-Добре! Но аз сама ще преценя кога съм готова да се изправя срещу него. Не съм наивна, няма да стане толкова бързо и съм наясно. Не искам да умра от него, вместо от бога на смъртта, все пак, хахаха. Това са моите условия. Мисля, че са доста разумни.
Огледах се наоколо.
-Ако те устройва договор ще има. Но не тук. Прекалено много очи ще ни гледат.