Театърът

Театърът беше огромен. Той можеше да побере над двадесет хиляди човека, а сцената му беше грамадна и разположена по средата на сградата, за да може всеки да вижда ясни, където и да е седнал.
Тук често биваха изнасяни представления, независимо дали от Демоноподобни или чужденци, театърът се пълнеше с хора.

Ето, че най-накрая се довлачих и до тази точка. Влезнах в театъра. За първи път идвах тук. Останах впечатлена от размерите и интериора на сградата. Биваше си ги тези актьорчета. Тръгнах по коридорите и стълбите и не след дълго се озовах в залата. Сцената не отстъпваше по ширина. Просторно, проветриво място. Беше пълно с ученици. Някои бяха на сцената, други си почиваха по седалките. Трети използваха тясните, но дълги пътеки. Подминавах ги, насочвайки се към рижекосата жена. Някои от тях все още шушукаха след гърба ми. Не се учудвах. Изкачих се по стълбите. Опитвайки се да се размина с толкова народ се блъснах в един практикабъл.
-Тц... - изсъсках, като гледах бедрото си. - Ще остане синина.
Вдигнах безразлично рамене и продължих докато се изправих пред учителката.
-Лисичи ми каза, че трябва да дойда тук ако искам да тренирам.
Огледах се на всички посоки и пак спрях погледа си върху нея.
-Доста е препълнено, а?

- Лисичи може да си говори каквото желае, млада госпожице, но закъсняхте. Придвижването към Дуелната къща вече започна. Няма да е зле да потърсите Левис. До колкото разбрах е отново на крака.

И за какво беше цялото разкарване. Не ми харесваше тази жена. Не, никак...
-Добре...
измънках и се врътнах като поех по същия път, по който бях дошла. Излезнах от театъра и пак към академията.