Стая 2

Стаята не разполагаше кой знае с какво. В нея бяха поставени три легла на прожина, хвърлен по един матрак отгоре и застлани с бели, нови чаршафи. Възглавниците бяха удобни.
До прозорецът се намираше едно бюро с три стола около него, на стената имаше един голям шкаф, който бе предназначен за посуда, подправки и книги.
Коридорът беше малък. Той водеше към външната врата и банята. Въпреки малкото му пространство, някак си бяха успяли да съберат трикрилен гардероб в него - крило за всеки обитател от стаята.
В банята имаше вана, която не беше нова, но беше запазена, умивалник и шкафче за лични вещи.

След дълго лутане из коридорите и множество въпроси свързани със странника, Jena Mi намери стаята.
- Я да видим какво ни очаква тук.....
Отключи вратата и влезе в едно малко коридорче. Намери ключа за лампата и го натисна.
- Лелеее, как са успели да напъхат този голям гардероб в това малко коридорче.
Заедно с паяка продължиха напред и влязоха в стаята.
- Така, така - 3 легла, 3 стола, шкафче, бели чаршафи...... Не е зле, а и гледката е добра..... Какво ще кажеш Паяк?
Паякът слезе от рамото й и бързо направи обиколка на стаята. Хареса си ъгъла зад и над вратата на стаята и набързо съумя да си изплете неговото легло.
- Браво на теб. Ама ти си бил много смел. Аз ще отида да си взема душ. Това лутане по коридорите много ме изпоти. По-късно може да слезем и да намерим място, където да хапнем.....или поне аз.

След дългият ден и уморителната тренировка, Jena Mi се прибра в саята и се просна на леглото капнала от умора. Всичко я болеше, краката й пулсираха, не можа да заспи. Погледна в ъгъла и видя Паяка. За времето, в което Mi бе в Залата за Тренировки, той бе успял да завземе всяко едно ъгълче на стаята с прясно изплетена паяжина.
- Виждам, че си си прекарал добре, докато ме нямаше?! За какво беше онова съобщение - Внимавай! Зад теб...наведи се!
Паяка не помръдна от мястото си..
- Какво искаше да кажеш?
Паяка се спусна надолу до леглото на Mi и започна бавно да изписва с жълта паяжина: Вече... всички....те....мразят....!Ти...нямаш....приятели.....от......новите.....Само.....врагове.....Запомни.....това.....!
Клепачите на Mi натежаха и се спуснаха надолу, затваряйки очите й. Тя се впусна в дълбок сън.

След няколко часа сън Jena Mi се събуди. Усещаше мускулите си напрегнати. Май имаше мускулна треска. Погледна към Паяка. Той беше в ъгъла между стената и прозореца. Беше хванал една муха, която вече не беше жива. Започна да я яде.
Mi стана и отиде в банята. Изкъпа се. Все още не беше гладна. Реши да се поразходи. Навън все още беше рано за залеза. Напусна стаята.

Jena Mi се прибра капнала от умора. Денят беше голям. Съблече се набързо. Също толкова бързо си взе душ. Просна се на леглото. Сети се, че трябваше преди това да угаси лампата. Видя Паяка да "разговаря" с друг паяк. Може би беше женска. Те танцуваха по паяжината.
- Паяк, моля те, угаси лампата.
Паяка веднага се спусна и щракна ключа. Тъмнината се настани в стаята.
Mi заспа като от куршум.

...........

Рано сутринта Mi се събуди. Сънят й се беше отразил добре. Отиде в банята й си взе бърз душ. Паяка все още беше със снощната мадама. Той спеше. Mi се облече, приготви се и излезе. Тепърва слънцето започваше да огрява земята.

Влезе в стаята. Съблече се. Влезе в банята. След десет минути излезе и започна да се облича. Видя, че Паяка го няма. Беше й оставил кратко съобщение, което гласеше:
Излизам за храна и да разузная това място.
П.С. Почини си добре за срещата със Шард довечера.