Стая 1

Стаята не разполагаше кой знае с какво. В нея бяха поставени три легла на прожина, хвърлен по един матрак отгоре и застлани с бели, нови чаршафи. Възглавниците бяха удобни.
До прозорецът се намираше едно бюро с три стола около него, на стената имаше един голям шкаф, който бе предназначен за посуда, подправки и книги.
Коридорът беше малък. Той водеше към външната врата и банята. Въпреки малкото му пространство, някак си бяха успяли да съберат трикрилен гардероб в него - крило за всеки обитател от стаята.
В банята имаше вана, която не беше нова, но беше запазена, умивалник и шкафче за лични вещи.

Вратата се отвори и двама души влазоха в стаята, моментално се затвори след това. Те огледаха добре това, с което разполагат. Достатъчно беше. След като подредиха имането си, Варлам събра двете легла и ги застля с чаршафите. През това реме Ерна бе влязла да се изкъпе. Не обичаше да мирише на каквото и да било, но обичаше да дразни Варлам повече от колкото предполагаше в началото на тяхната връзка.
Не след дълго излезе, а Варлам зае нейното място. Той беше още по бърз, когато излезе само по хавлия от банята я свари как се облича, седна на леглото да погледа малко.
- Скъпи - започна Ерна, - от къде ти дойде Атиса на ум?
- От там от където ми дойде и Клайст, не ти ли харесва?
- Харесва ми.
- Това не мога да го повярвам. Винаги си била добре изпечена лъжкиня.
- Е, ако искаш вярвай. Името е красиво.
- И аз смятам така, но твоето ми харесва повече и въпреки всичко...
- И въпреки всичко, това е положението - прекъсна го тя. - Успя да го заблудиш.
- Да. Знаеш, че съм добър в това.
- А мен наричаш лъжкиня.
- Все някой трябва да е по-добрия в семейството. - Засмя се Варлам.
- И сега какво?
- Сега се обличам. - Той стана и хавлията падна на пода. Облече не бързо с рутината на Осороден войник и се обърна към Ерна, целувайки я.
- Няма ли да си вдигнеш кърпата?
- Не. - Засмя се той.
- Ах ти.... - беше на път да избухне, но той я прекъсна:
- Остави тези неща сега - нямаме време. Скоро слънцето ще изгрее.
Въпреки всичко тя се наведе и вдигна кърпата, просна я на стола до нейната.
- Даниъл Стийл, ха?
- Да - отвърна й той. - Особняк е.
- Ще се справим и с него, но не може да тренираме двамата заедно. Това не е доброто старо време, скъпи.
- Знам това.
- Ще тръгваме ли?
- Да. Време е за малко силова мощ. - Засмя се той и те излязоха от стаята.

- Най-накрая сме си вкъщи. - Тресна вратата Ерна. - Изключително много се изморих.
- Не ми се говори за изминалите два дни. - Варлам се тупна на леглото. - Желая само да се изкъпя. Ще го направя след теб, ти имаш нужда от топла вода, аз мога да се примиря и със студената.
- Грижовен както винаги. - Усмихна се Ерна.
- А. - Съгласи се той.
- Добра изработка ли са кодачитата ни?
- Да. Заслужаваха си парите, не мислиш ли?
- И на мен така ми се струва. Какво ще кажеш да се изкъпем заедно?
- Не. Предпочитам да ме масажираш след като взема банята си.
- Добре. Нещо друго ще желаете ли господарю? - Лукавият поглед на Ерна се спря върху него.
- Нека бъде с уста... - погледна я той.