Столовата

Столовата се намираше, буквално, в огромно хале, което можеше да побере всички послушници, които искаха да похапнат нещо, за да се сдобият с нови сили, а и безплатната храна си беше доста привлекателно нещо.

Само няколко минути бяха минали от разходката на Mi, когато тя видя голяма сграда с табела - Столова.
Супер, тук трябва да е храната.
Приближи се с две крачки към сградата и я удари миризмата на човешка пот примесена с кисел оцет.
Уфф. Ама че гадост. Ако и храната е такава, не знам как ще оцелея.
Събра кураж и влезе вътре. Озова се в голямо помещение. Беше пълно с маси със столове и десетки, дори стотици, се хранеха там. Не те не се хранеха, те примлясваха като животни и всеки бързаше да си изяде възможно най-бързо яденето, за да не му го вземат.
Супер, озовах се сред банда идиоти.
Огледа се в голямото помещение. Първото нещо, което й направи впечатление беше голямата мизерия, която оставаше от хранещите се. В ляво от входа видя барчето, откъдето се взимаше храна. Отиде до него. Зад витрината беше изложено само едно ядене. Изглеждаше отвратително. Пред Jena Mi, от другата страна на барплота, застана висок и дебел мъж. Той беше целия потен. Миришеше на пот.
- Кажи маце? Какво да бъде? - той й се усмихна с жълтите си зъби.
- А-а-а, това какво е? - попита тя и посочи чинията с буломача.
- Това е вечерята за днес. Пилешки крачка с червен лук и малко вода и сол. Ще желаеш ли?
- А друго има ли?
- М не, ама е без пари. Хубаво и стройно девойче като теб има нужда от ядене, даже пък и надарено. - той се загледа в гърдите й.
Чукундуреста свиня. Мечтай си за такива.
- Ами нека да е от яденето....Моля!
Противният дебелак се извърна към големия казан с манджата...или супата....или каквото там беше, и започна да сипва. В това време Mi забеляза една голямаta, черна паяжина, която висеше от тавана над печката и десетки паяци ходеха по нея като мъниста.
- Заповядай, миличка. Без пари е. И да хапваш повечко за тея форми. - Той й намигна.
Не знаеше какво да каже в този отвратителен момент. Затова каза само "Мерси." на нисък глас. Дори не бе сигурна дали онзи я е чул.
Обърна се отново към голямата зала. Видя в единия ъгъл малка маса с един празен стол. Отиде към нея. С мъка успя да стигне до масичката. През цялото време я бутаха отнякъде. Седна на масата. Единият крак на стола беше счупен, но издържа килата на Mi. Тя започна да се храни. Гадост. Това нямаше никакъв вкус. Дори напротив, искаше й се да си из повръща червата. Беше озверяла от глад. Откакто беше пристигнала тук в града, не бе хапвала нищо. А се нуждаеше от храна. Особено след тренировките.
Мамка му, и това ли трябва да търпя.
С мъка успя да си изяде вечерята. Успя да се удържи да не повърне. В Столовата бяха останали само тя и още едно хлапе. Той също с недоумение оглеждаше вечерята и още не бе я вкусил. Май и той беше нов.
Jena Mi излезе от Столовата с облекчение. Отправи се към стаята да си почине. Слънцето почти беше залязло.

Вече беше 11:20 часа. Бяха минали два часа от днешната тренировка. Jena Mi си бе починала добре, но вече усещаше глад. Облече се набързо и излезе за Столовата.

..........

Влезе в голямата зала. Очакваше отново да я види пълна и мръсна, но за нейна изненада тя бе полупразна. Вътре имаше едва шест човека, за които можеше да се каже, че се хранеха доста прилично. Тя отиде до бара. Онзи готвач отново бе там. Всъщност той винаги е там. Той отговаряше за кухнята, а няколко послушници му помагаха в кухнята, като по този начин заработваха някой лев.
- Добър ден - каза тя. - Какво има днес за обяд?
- Ооо, малката. Пак си дошла. Ами разбира се, че ще дойдеш, нали тук е безплатно. - усмихна й се мазно. - За обяд има пиле с картофи. Искаш ли?
- Само това ли е? Ами добре. Дайте една порция.
Той се обърна и изсипа един черпак. Поднесе й чинията.
Пиле с картофи всеки е ял. Дали на манджа или печени във фурна. Те са любимо ястие на много хора. Но това тук в чинията. Не. Това не беше пиле с картофи. Това в чинията представляваше три пилешки ребърца с почти никакво месо по тях и.....две резенчета картофи с много вода, брашно и червен пипер.
Красота!
Mi си взе чинията и взе един голям комат хляб. Това твърдо нещо бе меко казано хляб. То бе направено от брашно и вода.
Тя отиде и седна на същата малка масичка от снощи. Нахрани се спокойно. Днес нямаше онази шумотевица. Всички Ученици бяха на тренировки. Днес тя се чувстваше щастливка.
Нахрани се и се прибра обратно в стаята.