Главният Път

Този зелен и тъмен път беше главният в тази страна, можеше да те отведе почти навсякъде.

Леопол вървеше бавно. Знаеше какво му бе коснтало да стигне до тук, но знаеше защо идва. Надяваше се орелът да е занесъл съобщението и той да го очаква, в противен случай щеше да му се наложи да чака. Това не се знаеше колко ще продължи - дни, седмици, а може би месец. Имаше други цели и други желания. Нещо мътеше кръвта му.

Нико излезе от града и тръгна по главния път на места светлината бе смесена от многото дървета.
Той вървеше по самотния път без да мерне когото и да било с часове а пътят бе дота.
По едно време се спря да си почине и да пийне малко вода.
Докато седеше мярна няколко животинки да преминават през пътя и да скриват след това из дърветата.
Той постоя още малко така и след това продължи напред към целта си

- Кой си ти? - Чу от някъде той. - На къде си тръгнал? Искаш ли компания? Аз мога всичко.

Нико се обърна и ръката му хвана кинжала който стоеше на колана му и се озърта.
-А ти кой си -попита на свой ред той като продължи да се озърта като така се надяваше да види собственика на този глас
-Покажи се,а не се крий из сенките като някой разбойник-отвърна той и още по силно стисна кинжала си готов всеки момент да го използва срещу противника си.
Наоколо всички бе притихнала сякаш ги наблюдаваше

- Приличаш ми на Драконоид. - Гласът беше женски. - Обещаваш ли да не правиш резки движения, за да не ме изплашиш? Към Остбароу ли си тръгнал? - Тя още стоеше в сенките. Явно не смееше да излезе, а може би беше друго? - Но не си ученик в Академията, нали?

Нико се оглеждаше и не можеше да види къде точно е застанала жената
-Нищо не мога да обещая но ще се постарая да ви изплаша,но вие сте тази която стои в сенките и плаши другите-отвърна той и продължи да се оглежда,но все още стоеше на щрек
-Може и така да е,вас какво ви интересува,милейди-отвърна той стоейки на пътя
-Бихте ли се показали щом сте приятел,а не враг-каза той

- Не ми се иска да изляза... - звучеше несигурна, но въпреки всичко го направи и лунната светлина я окъпа.



- Ще ме вземеш ли с теб?

Жената излее от сенките и бе осветена от свелината
-Така е по добре-отвърна Нико и погледна.
Тя бе доста красива помисли си той и отпусна ръката си от кинжала на колана си
-Здравейте-отвърна той и отново я погледна
-Какво правите из тези дебри-продължи той

- Бягам отвърна тя. Гонят ме. Трябва да стигна до подната си страна възможно най-бързо, защото няма да могат да ме докоснат на нейна територия. - Тя посочи крака си, който беше превързан. - Но както виждаш съм ранена. Драконът ми беше убит и се намирам в пълна безисходица. Ако ти си един от тях, няма да се предам без бой.

Нико я погледна наистина бе ранена и леко се приближи до нея
-Г-жо за първи път ви виждам в живота си и НЕ ЗНАМ кои са ония за които ми говорите-каза той и я погледна
Приближи се още малко не искаше да я стряска
-Ако ми кажете коя сте и за къде сте запътили мога да ви помогна,да стигнете до там-продължи той
Той я погледна по от близо имаше нещо странно в нея по добре да е на четири очи да не би тя да опита да направи нещо.Знаеш ли какви хора има в това място.

- Остбароу. Знаеш къде е, нали? Трябва да стигна до Рейдж, по-специално бирарията наречена "Криле". Там ще бъда в безопастност, поне за сега.

Нико погледна момичето
-Натам съм се запътил-отвърна той и я погледна
-Ако искаш ела с мен колкото повече толкова по забавно,нали така.А и няма да си сама така-каза той и погледна
Поне така щеше да я държи под око и искаше да разбере повече за нея.
-Е какво решаваш идваш или-попита я той

- Ще ме защитаваш ли? - отвърна му на въпроса с въпрос тя.
Очите й се вгледаха в неговите изпитателно, сякаш се опитваше да му вземе мярката, но не знаеше от къде да започне да го преценява. Беше объркана и уплашена. Явно приключението на симпатичното момче започваше точно от този момент.

Той я погледна и се усмихна леко
-Може би,а може би не но няма как да си сигурна ако си стоиш тук-отвърна той
По едно време се появи лек ветрец и дърветата заклатиха клоните си и може да се каже че стана леко страшно на това място
-Е какво реши,между другото аз съм Нико,а ти-каза той и я погледна

- Нико... - повтори му името тя. - Аз съм Легенда. Ще дойда с теб. Би ли ми подал ръка. - И тя протегна ръката си напред. Не можеше да се придвижва свободно с тази рана, която й бяха нанесли и имаше нужда от малко помощ. Ако обстоятелствата бяха други, нямаше да се моли да я защитават, но подобно нещо до сега не беше виждала, не беше чувала и за него. Скоро щеше да се случи нещо изключително неприятно. Трябваше по-бързо да се прибере по родните земи. Да не забравим, че и игрите щяха да започнат всеки момент, а това не беше добре.

-Легенда,това е доста необичайно име-каза той и подаде ръка на момичето
-Бих искал да разбера малко повече за теб и защо те преследват,продължи той и се усмихна
-За по сигурна и да знам какво да правя за в бъдеще ако ги срещнем недай си боже-каза той и почука на кората на едно дърво.
След това двамата тръгнаха лека полека надолу по пътя като Нико очакваше с интерес историята на момичето

Тя хвана ръката му и се усмихна. Той я поведе надолу по пътя. Беше хванал правилната посока, но тя все още не беше сигурна дали в приятел или не.
- Името ми е съвсем обичайно за моя род. Хората, които ме преследват са контрабандисти на северна стока, която се продасва много скъпо тук. Аз съм ученичка в Академията и мисията да ги спра бе възможена от самия Директор, но не успях. Вместо аз да ги преследвам тях, те ме подгониха мен. Не съм виждала подобна раса до сега. Предполагам, че са някакви Антагонисти, които с поколенията са продължавали да мешат кръвта си и се е стигнало до това. Бяхме трима - само аз останах жива. Добри са е залагането на капани точно както Асасините, въртят умело меча като Осоидите и са кръвожадни като Демоноподобните. Не знам какво са... но мисля, че е малко по-добре да побързаме... - гласът й трепереше.